Решение № 5457 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1943/2021 г.

Решение № 5457 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1943/2021 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закон за здравето (ЗЗдр). Образувано е по касационна жалба на "Петрол" АД, със седалище гр. Ловеч, представлявано от изпълнителните директори Г. Т. и М. Д., чрез пълномощник адв. В. В., срещу Решение № 231/2.12.2020 г., постановено по адм. дело № 593/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата им против Експертно решение № 1451 от зас. 160 от 15.10.2019 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - гр. София. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, като вместо него се постанови друг по съществото на спора, с който да се отхвърли оспорването, а в отношение на евентуалност се иска отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия, П. В., ТЕЛК 1-ви състав към Университетска първа МБАЛ "Св. Йоан Кръстител" ЕАД, "ДКЦ ХХIХ София" ЕООД, Директорът на ТП на НОИ София-град, РД "Социално подпомагане" София-град и Агенция за хора с увреждания не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Експертно решение № 1451 от заседание 160 от 15.10.2019 г. на НЕЛК гр. София, Специализиран състав по нервни и очни болести, с което е отменено Експертно решение № 841/25.03.2019 г. на ТЕЛК I състав в I МБАЛ – София ЕАД и са потвърдени болнични листи № Е2017 0554220 и № Е2017 0554323, като правомерно издадени. Мотивите на органа са, че в МЕД на лицето са приложени документи, описващи състояние на временна неработоспособност с придружаваща диагноза [диагноза] и [диагноза], в първичния болничен лист диагнозата е [диагноза], описани са характерни симптоми на увреждането, болничните листи са издадени след прегледи, отразени в амбулаторни листи, с което са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и ал. 4 от ПУОРОМЕ и НЕЛК потвърждава двата болнични листа. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя и за проверка на констатациите на административния орган в хода на първоинстанционното производство са назначени съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и повторна СМЕ. Първоинстанционният съд кредитира изцяло заключението по първата СМЕ като компетентно изготвено, даващо конкретни и обосновани от медицинска гледна точка отговори и съобразено с всички доказателства по делото. Вещото лице по първата СМЕ е категорично, че при извършените неврологични прегледи на пострадалата, документирани в амбулаторните листи, е установен [заболявания], а клиничната картина на [състояние], което последва [състояние], е т. н. [заболяване], който може да продължи от няколко седмици до няколко месеца, което налага продължително амбулаторно лечение. Следователно при така установената симптоматика на В. е възможно състоянието й да създаде временна неработоспособност за 40 и повече дни, и с процесните болнични листи правилно е определен периодът на временната неработоспособност. Изводите на вещото лице по повторната експертиза не са кредитирани от решаващия състав. Развити са съображения, че за разлика от първото ВЛ, второто вещо лице не е направило в заключението си подробен медицински анализ на амбулаторните листи и на резултатите, анамнезата и диагнозите в тях, като се е задоволило само да цитира съдържанието им, въпреки че е посочило, че основният начин за установяване вида на травмата е клиничен преглед на лицето. Осъществен е анализ на решенията и съставите на ТЕЛК и НЕЛК, въпреки че те не са били предмет на експертизата. По поставените въпроси са дадени уклончиви отговори (напр. "ако е имало претърпяна вътречерепна травма, може да се създаде временна неработоспособност за 40 дни, но ако не се приеме наличието на претърпяна черепно-мозъчна травма, то 40 дни могат да се оправдаят с наслагване на допълнителна неврологична или психиатрична патология") без конкретика и без да посочи каква е тази допълнителна патология. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че оспореното решение е валиден административен акт, издаден при спазване на административно - производствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Ловеч, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Данни и доказателства за наличието на травматично увреждане и в резултат общо заболяване [заболяване] се съдържат в МЕД на В. – амбулаторни листи от прегледи, съдебно-медицинско удостоверение и др. Съгласно изискванията на НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, болничните листи са издадени след клинични прегледи на лицето, резултатите от тези прегледи са отразени в амбулаторни листи и в личната амбулаторна книжка на пациента. В АЛ № 113/29.01.2019 г. невролог – член на ЛКК констатирал продължаващи оплаквания от главоболие и световъртеж и отразил диагнози [диагноза] и [диагноза], ведно с обективното състояние на пациента и назначил терапия. В АЛ № 300/30.01.2019 г. председателят на ЛКК отразил анамнезата на лицето и обективното му състояние с диагноза [диагноза]. На 19.02.2019 г. също бил извършен преглед на В. от специалист-невролог, който в АЛ № 211/19.02.2019 г. отразил анамнезата на лицето и обективното му състояние – продължаващи оплаквания, нестабилизирано състояние с характеристика на [заболявания], като поставил диагнози [диагноза] и [диагноза]. Същите травматични увреждания и диагнози са отразени и в предходните медицински документи. В АЛ № 24/08.01.2019 г. неврологът е констатирал ЧМН – [заболявания], поставил диагноза [диагноза] и назначил съответна терапия и лечение. В АЛ № 340/23.01.2019 г. невролог констатирал, че пациентът има [увреждания], и поставил диагнозата последици от други уточнени травми на главата. В Съдебномедицинско удостоверение № С-410/24.12.2018 г. (издадено няколко часа след претърпените увреждания) е описано обективното състояние на В. непосредствено след инцидента и е констатирано, че тя има [увреждания], като установените увреждания се дължат на действието на твърди предмети (каквито са и човешките ръце и нокти). Амбулаторните листи и другата медицинска документация като официални документи не са оспорени от жалбоподателя и са годно доказателствено средство за отразените в тях обстоятелства – обективно състояние на пациента, диагноза и предписано лечение. Тези медицински документи са послужили като основание за издаване на оспорените болнични листи, и след като анамнезата и неврологичния статус на В. са снети от съответните компетентни медицински специалисти, то издаването на болничните листи и предписаната с тях необходимост от домашно амбулаторно лечение (вкл. и неговата продължителност) се основава на медицинска преценка, която не е оборена от доказателствата по делото. Назначени са необходимите поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и повторна СМЕ, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във вр. чл. 144 АПК. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд обосновано намира решението на НЕЛК – Специализиран състав по нервни и очни болести за законосъобразно, като постановено при спазване на процесуалните правила, в съответствие с доказателствата по преписката и приложимите разпоредби на чл. 45, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващащ преценка досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за неговото издаване, обуславяща извод за спазване на изискванията на чл. 27, ал. 1 и ал. 4 ПУОРОМЕРКМЕ, при което болничните листи са потвърдени. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,