Решение № 312 от 27.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 986/2012 г.

Решение № 312 от 27.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 986/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 426/12 г. по описа на Районен съд - Плевен. В искането се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е основание и за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Твърди се, че при одобряване на споразумението, съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон във връзка с наложеното наказание. Неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, като е заменил наказанието лишаване от свобода с пробация, тъй като санкцията за инкриминираното престъпление предвижда специален минимум от една година лишаване от свобода. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането и моли за уважаването му по изложените в него доводи. Адвокат Т., назначена в качеството на служебен защитник твърди, че при одобряване на споразумението не е допуснато нарушение на материалния закон, поради което пледира за оставяне без уважение на искането за възобновяване. Осъденият А. Л., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е било одобрено споразумение, постигнато между подсъдимия и прокуратурата е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. Пред РС-Плевен е било образувано нохд № 426/12 г. по внесен обвинителен акт срещу А. Л. за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. В хода на съдебното производство е било постигнато споразумение между подсъдимия и РП-Плевен. С определение от 04.04.2012 г., районният съд е одобрил споразумението и е прекратил наказателното производство. Това определение е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции. По силата на одобреното споразумение, подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "Б" от НК му е било наложено наказание "пробация" със съответни пробационни мерки. Настоящата инстанция констатира, че одобреното споразумение е в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от НК, визира в санкционната си част наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10 -кратния размер на пазарната цена на продадените стоки, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 1 от НК. Тази редакция на текста, която е действаща към настоящият момент е била в сила и към момента на извършване на деянието. При така предвидените наказания не съществува законова възможност за замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "Б" от НК, тъй като това е възможно, когато не е предвиден най-нисък предел на лишаването от свобода. Наличието на специален минимум от една година лишаване от свобода обуславя приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за определяне на наказание под най-ниския предел на предвиденото. Предвид гореизложеното, касационната инстанция, намира, че са налице основания за възобновяване на производството във връзка с допуснато нарушение на материалния закон. Последното не може да бъде отстранено от ВКС по реда на чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като не е в полза на осъдения, поради което определението, с което е одобрено споразумението и производството е било прекратено следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение