Решение № 15626 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9407/2011 г.

Решение № 15626 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9407/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Елена Христова Георгиева от гр. Казанлък, обл. Стара Загора, против решение № 129 от 30.05.2011 г. по адм. дело № 152 по описа за 2011 г. на Старозагорския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 0014/16.03.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 40, ал. 1 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Представено е ново писмено доказателство. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Стара Загора, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Старозагорския административен съд е решение № 0014 от 16.03.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Стара Загора, оставящо без уважение жалбата на Елена Христова Георгиева от гр. Казанлък против разпореждане № О-23-000-00-00371082 от 24.01.2011 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за периода от 1.12.2010 г. до 5.12.2010 г. по болничен лист № 2469959, серия А-2008, с мотиви, че жалбоподателката като самоосигуряващо се лице подлежи на обществено осигуряване само за задължителните осигурителни рискове по чл. 4, ал. 3 от КСО, но не и за общо заболяване. С постановеното решение Старозагорският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като незаконосъобразно е приел, че пропускането на 7-дневния срок за подаване на декларация за започната през 2008 г. трудова дейност като едноличен търговец има за последица преклудиране на правото на самоосигуряващото се лице на избор на вида на осигуряването му и за следващите календарни години. Направен е извод, че към 1.12.2010 г. самоосигуряващото си лице не е било осигурено за общо заболяване и майчинство. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване самоосигуряващите се лица, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. С алинея 4 на чл. 4 (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила до 31.12.2008 г.) на самоосигуряващите се лица по ал. 3, т. 1, 2 и 4 е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Изборът на вида на осигуряването се извършва по реда на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (ДВ, бр. 17 от 2008 г. ) - с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Установената по делото фактическата обстановка не е спорна. Жалбоподателката Елена Христова Георгиева е започнала да упражнява трудова дейност като едноличен търговец на 1.01.2008 г. Обстоятелството, че не е подала декларация за започване на дейността в 7-дневния срок по чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба, няма за последица отпадане на задължението за обществено осигуряване. На основание чл. 4, ал. 3 във вр. с чл. 10 от КСО лицето е подлежало на осигуряване за изброените задължителни осигурени рискове, считано от 1.01.2008 г. Декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е била подадена до териториалното поделение на Националната агенция на приходите на 5.06.2008 г. С подадената декларация за регистрация самоосигуряващото се лице е упражнило правото по чл. 4, ал. 4 от КСО да избере самостоятелно вида на осигуряването, като е посочило в съответната графа, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Към момента на подаване на декларацията не е била приета изрична разпоредба, предвиждаща, че при пропускане на 7-дневния срок за подаване на декларация за започване на трудова дейност лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3, изр. 3 от НООСЛБГРЧМЛ - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.). С оглед на действащата към 5.06.2008 г. подзаконова нормативна регламентация дори и да се приеме, че жалбоподателката Георгиева не е била осигурено лице за общо заболяване за периода 6.06.2008 г. - 31.12.2008 г., то на основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ подадената декларация за регистрация с избран вид на осигуряването следва да се приеме за валидна с действие от началото на следващата календарна година - 1.01.2009 г. (В същия смисъл Решение № 10899 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2011 г., VI о., Решение № 15215 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. дело № 8568/2010 г., VI о. и др.). Непрецизно първоинстанционният съд се е позовал на Решение № 14853 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. дело № 8432/2010 г., VI о., по което фактическото положение е различно, а именно промяна на вида на осигуряването на самоосигуряващото се лице за 2008 г. с декларация, подадена на 22.01.2009 г. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) материалното право на парично обезщетение за временна неработоспособност възниква за осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Жалбоподателката е осигурено лице за общо заболяване и майчинство от 1.01.2009 г. и до момента на настъпване на осигуреното събитие е придобила осигурителен стаж за този риск с продължителност повече от 6 месеца. Не е спорно обстоятелството, че дължимите осигурителни вноски са внасяни от самоосигуряващото се лице в установените от закона срокове и осигурителният орган е изплатил парично обезщетение за временна неработоспособност за по-ранен период на 2010 г. Оспорените административни актове, с което е отказано изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 2469959, серия А-2008, за периода от 1.12.2010 г. до 5.12.2010 г., са незаконосъобразни и като е отхвърлил жалбата като неоснователна, Старозагорският административен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което оспорените административни актове бъдат отменени като незаконосъобразни. На основание чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 174 АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените указания. Основателно е и следва да бъде уважено искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за водене на делото в двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,