Решение № 12793 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15235/2012 г.

Решение № 12793 от 4.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15235/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССм е отменил като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. № ЯЧ-64/21.08.2012 г. на полицейски орган - Емил Митков Ковачев, началник група "ОП" при РУПЧ, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето Павлина Петкова Стефанова от гр. Стара Загора. Недоволен от решението, Ковачев го обжалва. Счита, че то е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, незаконосъобразно и необосновано. АССм не му е изпратил препис от жалбата на Стефанова - нарушение на чл. 163, ал. 1 от АПК, поради което той, като страна по делото не е могъл да се запознае с материалите по делото; не са съобразени събраните доказателства по делото - описанието, дадено от пострадалата Северина Хаджиева съвпада почти напълно с вида на задържаната Стефанова; последната е посочена от свидетели очевидци като намираща се в автомобил на мястото, където е следвало да се извърши измамата и се предадат парите; за разследването дали Стефанова е извършила престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е образувано досъдебно производство (ДП) № 91/2012 г. по описа на Районна прокуратура Чепеларе (РПрЧ). Решението при това е и необосновано, тъй като е постановено в "абсолютно несъответствие с духът на закона". Моли решението да бъде отменено със законните последици от това. Ответникът - Павлина Петкова Стефанова от гр. Стара Загора, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло установеното от фактическа страна от АССм. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата е правният извод, че по делото липсват данни за наличието на условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за задържането на лицето. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на АССм е неоснователен. Нарушение на чл. 163, ал. 1 от АПК не е допуснато от съда. Видно от текста на жалбата на Стефанова, тя е адресирана до АССм, като е подадена чрез "Началник РУП гр. Чепеларе". Обичайна канцеларска практика е материалите, адресирани до служителите на дадено учреждение, да се изпращат до неговия ръководител. Последният от своя страна ги разпределя към адресатите. В случая, ако препис от жалбата не е достигнал до Ковачев като началник група "ОП" при РУПЧ, той и издател на обжалвания административен акт, вината за това е на началника на РУПЧ, а не на съда. Видно от приложените на л. 6 и 7 копия от Писмо изх. № 1714/29.08.2012 г. на АССм, препис от жалбата на Стефанова е изпратен до началника на РУПЧ, от когото е поискано копие от административната преписка. Писмото е получено от служител на РУП. От представените доказателства по делото е видно, че полицейският орган - издател на обжалваната заповед, към момента на издаването й не е разполагал с други данни за извършено престъпление освен тези, съдържащи се в жалбата на Северина Ангелова Хаджиева от гр. Чепеларе. В последната обаче, има само такива за извършен опит за измама, в която са участвали жена и мъж. Хаджиева не е видяла лицата, които са й се обадили по телефона, поради което не дава (и не може да даде) описание на външността им. В този смисъл твърдението на касатора (л. 2 от касационната жалба), че тя "давала описание на лицето, на което е трябвало да предаде значителна сума пари и то почти напълно отговаряло на описанието на Стефанова" е изцяло необосновано. Такива "описания" в жалбата на Хаджиева липсват. В преписката липсват данни и за твърдяните "свидетели очевидци", които сочели Стефанова като "лице, намирало се в лек автомобил на мястото, на което е следвало да бъде извършена измама", поради което и това твърдение се явява необосновано. Ако такива лица са открити преди издаването на обжалваната заповед и те са разпитани по ДП № 91/2012 г., е следвало показанията им да бъдат приобщени към административната преписка по издаването на обжалваната заповед за задържане. Недопустимо е доказателства, съставени след издаването на акта, да служат за фактическо основание на неговото издаване. Неоснователен е доводът, че обжалваното решение е необосновано, тъй като не било съобразено с духа на закона. Принудителна административна мярка (ПАМ) се налага за постигане на определени цели, но по делото липсват основания да се твърди, че обстоятелства налагащи нейното прилагане съществуват в случая. Като краен резултат обосновано е цялостното заключение на съда, че заповедта е издадена в несъответствие с материалноправните изисквания за закона. Член 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази ПАМ не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт, но в случая липсват каквито и да са данни, обосноваващи предположение, че Стефанова е извършител на престъпление. При тези доказателства правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не съществуват - установеното не съдържа данни, че Стефанова е извършител на престъпление, поради което правото на органа да приложи принудителната мярка на това основание е упражнено в нарушение на нормативните изисквания. Ето защо като е достигнал до заключение в този смисъл и по посочените съображения е отменил административния акт като незаконосъобразен, съдът е постановил решение, което е правилно и законосъобразно. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното ВАС счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован, като липсват основания за неговата отмяна. Същият следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС