Решение № 2689 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2017 г.

Решение № 2689 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени: от началника на РДНСК - СИР, гр. В. и от Х. Г. Б., Г. Х. Б., Т. Х. Б. и Ц. Т. Б., последната заместена от първите трима, като нейни наследници по закон, поради настъпилата й смърт след подаване на касационната жалба, тримата чрез пълномощника им - адв. Желязкова, и двете касационни жалби против решение № 694/24.04.2017 г. постановено по адм. дело № 3309/2016 г. на Административен съд - В., с което е отменена Заповед № ДК-10-СИР-29/28.11.2016 г. на началника на РДНСК-СИР, като незаконосъобразна. С касационната жалба на началника на РДНСК-СИР се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. С касационната жалба на трите физически лица, също се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - В.. В с. з. касационните жалби се поддържат от процесуални преддставители на касаторите - юрисконсулт Аврамов и адв. Желязкова. Ответникът: Главен архитект на община - В., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: "В. 2004" ЕООД и С. И. Ч., чрез пълномощника им - адв. Димитрова, оспорва касационните жалби като неоснователни. Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, при извършената проверка за дупостимост, намира касационната жалба на Х. Г. Б., Г. Х. Б. и Т. Х. Б., всичките лично и като правоприемници на Ц. Т. Б., за процесуално недопустима, по следните съображения: Първоинстанционното производство пред АС-В. е образувано по жалба на касаторите - физически лица, срещу Заповед № ДК-10-СИР-29/28.11.2016 г. на началника на РДНСК-СИР, издадена на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ, с която е отхвърлена жалбата им срещу Разрешение за строеж /РС/ № 66/30.06.2014 г. на главния архитект на община-В. за строеж: "Пристройка и надстройка на жилищна сграда", находяща се в УПИ VIII-8, кв. 727 по плана на 3-ти м. р. на гр. В.. С жалбата е поискана отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата, като е отменил заповедта на началника на РДНСК-СИР, като незаконосъобразна, на основание чл. 146, т. 3 АПК. При този резултат по жалбата, касаторите Х. Г. Б., Г. Х. Б. и Т. Х. Б., нямат правен интерес от обжалване на процесното решение, тъй като същото не е неблагоприятно спрямо тях. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК с право на жалба срещу първоинстанционното съдебно решение разполагат страните, спрямо които то е неблагоприятно. Решението се оттъждествява с постановения диспозитив, а не с мотивите му. Последните не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което и преценката за неблагоприятност на решението е спрямо диспозитива му, а не спрямо неговите мотиви. В случая посочените касатори обжалват решението, като изразяват несъгласие с мотивите му, които не представляват присъдено нещо. Поради това тези мотиви не подлежат на отделно обжалване, извън решението към което се отнасят. Решението, спрямо което е преценката за наличие на правен интерес от обжалване, е благоприятно за касаторите Богданови, поради което и същите не разполагат с право на жалба срещу него. Като недопустима на посоченото основание - чл. 215, вр. с чл. 210, ал. 1 АПК, касационната им жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство подлежи на прекратяване. Касационната жалба на началника на РДНСК-СИР, е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени заповедта на началника на РДНСК-СИР, съдът е приел, че същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като органът се е произнесъл по недопустима жалба срещу РС № 66/30.06.2014 г. на гл. архитект на община-В., като подадена от лица, които не са заинтересовани и поради това не раполагат с правен интерес от обжалване по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът, пред който е поставена за разглеждане по същество жалбата срещу Заповед № ДК-10-СИР-29/28.11.2016 г. на началника на РДНСК-СИР, дължи проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146, т. 1-5 АПК - чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 АПК. Част от тази проверка е спазване на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Произнасянето от органа по допустимостта на подадената пред него жалба/искане е елемент от тези процесуални правила, по аргумент от чл. 216, ал. 5 ЗУТ, респ. чл. 27, ал. 2, т. 1-6 АПК. Когато е налице недопустима жалба, както правилно е установено от съда, органът не дължи произнасяне по същество. Наличието на такова произнасаяне прави оспорената заповед незаконосъборазна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и представлява основание за отмяната й, на основание чл. 146, т. 3 АПК. Като е достигнал до същите изводи и е отменил заповедта, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Настоящата инстанция споделя правните изводи на съда за недопустимост на жалбата срещу РС до началника на РДНСК-СИР, подадена от настоящите касатори Богданови. Последните не са заинтересовани лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, поради което и не разполагат с правен интерес от оспорване на издаденото РС. Неоснователно се поддържа, че заповедта е издадена на основание предходно определение на първоинстанционния съд, с което органът е задължен да се произнесе по същество, което е задължително за съда. Отменителното определение на съда № 2768/3.11.2016 г. по адм. д. № 2721/2016 г. на АС-В. не е задължително за решаващия съд по настоящето производство, защото с него не се разрешава спора по същество, а е разрешен процесуален спор по допустимостта на обжалването, който подлежи на нова, самостоятелна преценка вече от решаващия съд по повод оспорения акт на началника на РДНСК-СИР. При този изход по спора основателно е искането на ответника С. Ч. за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция, в размер на 800 лева, по два бр. договори за правна защита и съдействие на името на адв. Димитрова и списък на разноските, представен от последната, които се дължат от касатора РДНСК-СИР. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение