Решение № 12633 от 15.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4995/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от министъра на културата против решение 493/16.03.2023 г. по адм. д. 2748/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, без да съобрази, че министърът на културата не е страна по адм. д. 6283/2021 г. на ВАС. Моли да бъде отменено решението на съда и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Одрин 8 ЕООД, редовно призовано, се представлява от адвокат Коева. Моли да бъде оставено в сила решението на АС - Пловдив, което е законосъобразно и правилно. Претендира съдебни разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Решението е неправилно като незаконосъобразно и необосновано. Неправилно, съдът е обявил нищожност на оспореното становище на министъра на културата, като е приел липса на статут на единична и/или групова недвижима културна ценност с категории световно значение и национално значение в техните граници и охранителни зони на сградата-тютюнев склад на [улица]и [улица](бивша [улица]), предвид отмяната на Заповед РД-4 от 28.01.2016 г. на директора на НИНКН, с която е одобрено Приложение 1 Списък с регистрирани и декларирани обекти на недвижимо културно наследство на гр. Пловдив бележки по данни от декларационни писма, с влязло в сила решение 3156 от 04.04.2022 г., постановено по адм. дело 6283/2021 г. по описа на ВАС. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Одрин 8 ЕООД против становище с изх. СТ-84-273 от 01.08.2022 г. издадено от министъра на културата за несъгласуване на предложение за застрояване на УПИ II-522.3592, 522.3593, кв. 167, гр. Пловдив, подаденo с молба в НИНКН с вх. 7000-2848/08.10.2021 г. и образувана преписка в Министерство на културата СТ-84-273/24.03.2022 г. Съдът е обявил за нищожно оспореното становище. Изпратил е преписката на министъра на културата за ново произнасяне по молба с вх. 7000-2848/08.10.2021 г. от Одрин 8 ЕООД, при съобразяване с мотивите на съдебния акт, в 14-дневен срок от влизането му в сила. Осъдил е Министерството на културата да заплати на Одрин 8 ЕООД, сумата от 1050 лева, представляваща съдебни разноски. Изложил е мотиви, че оспореният акт противоречи на влязло в законна сила решение 3156 от 04.04.2022 г., постановено по адм. д. 6283/2021 г. по описа на ВАС, с което е отменена Заповед РД-4 от 28.01.2016 г. на директора на НИНКН за одобряване на Приложение 1 Списък с регистрирани и декларирани обекти на недвижимо културно наследство на гр. Пловдив бележки по данни от декларационни писма, както и е констатирана фактическа грешка в т. 362 от съществуващия списък на недвижимите културни ценности в гр. Пловдив, като незаконосъобразна. С посоченото съдебното решение на ВАС е прието, че заповедта от 28.01.2016 г. не отстранява очевидна фактическа грешка, а заменя един обект от списъка на културните ценности с друг, за каквато замяна издателят на заповедта не е компетентен. В настоящото съдебно производство административният съд е посочил, че при издаване на оспореното становище административният орган се е позовал на статута на процесния имот като единична недвижима културна ценност, предвид съдържанието на декларационно писмо с изх. 6600/1975 г. и писмо с изх. 33-НН-1120/06.01.2014 г. от и. д. главен директор на главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство на Министерство на културата. Но не е отчел, че с решението по адм. д. 6283/2021 г. на ВАС е прието, че имотът няма такъв статут. Изложил е извод, че след като в административното производство не е безспорно установен статутът на процесната сграда на единична НКЦ, административният орган не е следвало да се произнася по законосъобразността на предлаганите мерки по нейното опазване. Във връзка с представената от административния орган заповед РД-09-155/24.03.2016 г., издадена от министъра на културата, съдът е посочил, че тя е издадена преди влизане в сила на решението по адм. д. 6283/2021 г. на ВАС и при различни фактически и правни основания, поради което съдържанието и е ирелевантно за настоящия спор. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че съгласно нотариален акт, вписан под 184, т. 47, н. д. 8908/2009, вх. рег. 17911 от 10.07.2009 г. дружеството - жалбоподател е придобило в собственост дворно място, находящо се в гр. Пловдив, с административен адрес: [улица], цялото с площ от 3072,50 кв. м., съставляващо УПИ ІІ - За НИВО и институт биомат, аптека, отреден за поземлен имот 610 в кв. 165 по плана на гр. Пловдив, ЦГЧ с построените върху имота тютюнев склад на четири етажа, застроен върху 1050 кв. м. откъм [улица]и тютюнев склад на четири етажа, застроен върху 760 кв. м. откъм [улица]с предишно наименование [улица]. С молба вх. 7000-2848/08.10.2021 г. и предложение за застрояване в УПИ II-522.3592, 522.3593, кв. 167, гр. Пловдив, жалбоподателят е поискал да се одобри предоставения в три екземпляра проект за застрояване в УПИ II-522.3592, 522.3593 в съответствие с режимите за опазване на групова недвижима културна ценност система от улични ансамбли по [улица]и [улица], гр. Пловдив. В административното производство, на основание чл. 84, ал. 1 от ЗКН, по проекта е изразено становище от директора на НИНКН, който е предложил на МК да не го съгласува. Съобразявайки това становище и ползвайки неговите мотиви, ответният административен орган е постановил своя краен акт - становище изх. СТ-84-273 от 01.08.2022 г., с което на основание чл. 84, ал. 8 и ал. 13 ЗКН, Министерство на културата не съгласува предложение за застрояване на УПИ II-522.3592, 522.3593, кв. 167, гр. Пловдив, подаденo от жалбоподателя до НИНКН с молба вх. 7000-2848/08.10.2021 г. За да откаже процесното съгласуване, административният орган е приел, че заданието е в нарушение на изискванията на Общите предписания за опазване и представяне на Историческа зона Филипопол-Тримонциум-Пловдив; в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 7 от ЗУТ; в нарушение на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 8 и чл. 52 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. В мотивната част на оспорваното становище изрично е посочено, че с декларационно писмо с изх. 6600/1975 г. на НИПК до Управление Старинен Пловдив, ГНС Съвет за изкуство и култура и ГНС Управление Архитектура и благоустроство гр. Пловдив е изпратен Списък на декларирани архитектурни паметници на културата от периода 1880-1920г. в гр. Пловдив, в който под 32 в част Сгради на други улици, принадлежащи към ансамбъла на [улица]е включен Тютюнев склад на [улица]на ъгъла с [улица], без посочени кадастрални данни за обекта. Цитирано е в становището и писмо с изх. 33-НН-1120/06.01.2014 г. от и. д. главен директор на главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство на Министерство на културата, с което се информира кметът на община Пловдив, че тютюнев склад Ориент табак на ъгъла на [улица]и ул. Д-р Г. М. Димитров, кв. 279, пл. 610, притежава статут на единична недвижима културна ценност. За статута на територията, в която попада процесния обект е посочено в становището: УПИ II-522.3592, 522.3593, обществено обслужване и хотел, кв. 167-стар, 183-нов по плана на ЦГЧ, попада в Групова недвижима културна ценност система улични ансамбли Д по [улица]и [улица], съставен елемент на Историческа зона Филипопол-Тримонциум-Пловдив, обявена с протокол 5/22.03.2000 г. на НСОПК при Министерство на културата като групова археологическа и архитектурно-строителна недвижима културна ценност на урбанизма и културния пейзаж. Административният орган е констатирал, че преписката внесена за съгласуване не съдържа документи, легитимиращи вносителя като собственик на имота, за който се отнася, както и че не са приложени актуални извлечения от кадастралната карта и регистър, регулационен и застроителен план. По отношение на опазването на единичната и груповата недвижими културни ценности, административният орган сочи, че се предвижда реконструкция на частично разрушена сграда, която не съответства на принципите на опазване. Изложени са съображения, че предложението на заявителя, противоречи на Общите предписания за опазване и представяне на Историческата зона Филипопол-Тримонциум-Пловдив т. 1, раздел IV, тъй като предлаганото ново високо застрояване, свързано с възстановената двуетажна част, силно неглижира и придава незначителност на НКЦ Тютюнев склад - сграда на Ориент Табако, която се сочи да е една от характерните мощни за времето си обеми. Обосновани са изводите на съда, че след като е констатирал липсата на документи, необходими за комплектоване на преписката, административният орган е бил длъжен да укаже на молителя, че следва да ги представи. Липсата им не е основание да се откаже произнасяне, още повече да се откаже съгласуване при неизяснена фактическа обстановка. Законосъобразен е и изводът на съда, че в произнасянето си министърът на културата не се е съобразил с влязлото в сила решение 3156 от 04.04.2022 г., постановено по адм. д. 6283/2021 г. по описа на ВАС, с което е отречено, процесният имот, собственост на Охрид 8 ЕООД, да представлява единична недвижими културни ценности. В същото време съдът е приел за безспорно установено, че гореописаният имот попада в обхвата на Групова недвижима културна ценност система улични ансамбли Д по [улица]и [улица], съставен елемент на Историческа зона Филипопол-Тримонциум-Пловдив, групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, на урбанизма и културния пейзаж, обявен в Протокол 5/22.05.2000 г. на НСОПК, утвърден от Министъра на културата. Определянето на имота като елемент от групова недвижима културна ценност изисква преценка за спазване на Предписанията за ново строителство в посочената историческа зона. От това следва, че административният орган е извършил съгласуването като е имал предвид статута на процесния недвижим имот не само като единична недвижима културна ценност, но и като попадащ в обхвата на Групова недвижима културна ценност, с обозначението, посочено по-горе. С оглед на това касационната инстанция намира, че обжалваното становище не е нищожно. Такова щеше да е то, ако административният орган беше обосновал становището си само със статута на имота като единична недвижима културна ценност. В случая министърът на културата неправилно е преценил статута на процесния имот, за който се иска становище за съгласуване и поради това обжалваното становище е незаконосъобразно. То следва да бъде отменено и върнато на административния орган, който да даде своето становище по предложението за застрояване, предвид местонахождението на процесния имот в обхвата на Групова недвижима културна ценност система улични ансамбли Д по [улица]и [улица], съставен елемент на Историческа зона Филипопол-Тримонциум-Пловдив, групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, на урбанизма и културния пейзаж. По изложените съображения, изводът на административния съд за нищожност на обжалваното становище не се споделя от касационната инстанция. Решението следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отмяна на становище с изх. СТ-84-273 от 01.08.2022 г. издадено от министъра на културата за несъгласуване на предложение за застрояване на УПИ II-522.3592, 522.3593, кв. 167, гр. Пловдив, подаденo с молба в НИНКН с вх. 7000-2848/08.10.2021 г. и връщане на преписката на административния орган. При този резултат на спора, административният орган следва да изложи съображения относно исканото съгласуване и тези съображения следва да бъдат прецени по същество от административния съд. В обжалваното в настоящото производство решение, съдът се е задоволил да обяви становището за нищожно и не е изложил съображения относно законосъобразността на становището, предвид статута на имота като групова недвижима културна ценност. Предвид изхода на спора, на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,