Решение № 13671 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1873/2018 г.

Решение № 13671 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1873/2018 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – гр. Бургас против решение № 2129 от 08.12.2017 г., постановено по административно дело № 1533/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е: 1) отменена заповед № ЗИХУ42/Д-А/942/28.04.2017 г., издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Бургас, потвърдена с решение № 16/23.05.2017 г. (посочената от съда година – 2015, е очевидна техническа грешка) на директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Бургас; 2) разпоредено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Т. Д., в качеството на родител-настойник на С. Д., заявление-декларация № ЗИХУ42/Д-А/942/24.04.2017 г., при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на процесната заповед. Ответникът по касация – Т. Д., лично в съдебно заседание и в писмен отговор чрез пълномощника адв. К. Тодорова изразява становище за правилност на оспореното решение и неоснователност на касационната жалба срещу него, поради което моли жалбата да не бъде уважена, а решението - потвърдено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е била заповед № ЗИХУ42/Д-А/942/28.04.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас, потвърдена с решение № 16/23.05.2017 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Бургас. Със заповедта е отказана на С. Д. акумулаторна инвалидна количка. Отказът е обоснован от административния орган с мотиви, че "лицето психически и физически е негодно за каквато и да е дейност", поради това не е налице условието на т. 12 б, колона 3 на приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ (Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания) и лицето няма право на целева помощ по чл. 42 от ППЗИХУ във връзка с чл. 44 от ЗИХУ (Закон за интеграция на хората с увреждания). За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразен акт, защото е издадена в противоречие с целта на закона, провъзгласена в чл. 2 от ЗИХУ (отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК). Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от такива пороци, които биха обусловили неговата отмяна. Решението на Бургаския административен съд, с което жалбата до него е уважена, е правилно по своя резултат, който е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесната заповед. По делото е установено, че административното производство е започнало по заявление-декларация № ЗИХУ42/Д-А/942 от 24.04.2017 г., с която Т. Д. в качеството на родител-настойник на С. Д. е поискала от директора на дирекция "Социално подпомагане" - Бургас да й бъде отпусната целева помощ за акумулаторна инвалидна количка. Декларирала е, че дъщеря й е със степен на трайно намалена работоспособност 100% с чужда помощ, определена с експертно решение за пожизнен срок. Към заявлението настойникът е представил доказателства за представителни права по отношение на С. Д., медицински протокол на ЛКК по нервни болести № Н6-090/10.04.2017 г. за освидетелстване на С. Д. и медицинско удостоверение № 193/17.03.2017 г., издадено от "Център за психично здраве проф. д-р Ив. Темков - Бургас" ЕООД. От представения медицински протокол на ЛКК по нервни болести № Н6-090/10.04.2017 г. по делото се е установило, че С. Д. е с вродено заболяване Детска церебрална парализа. Тя не може да се придвижва и самообслужва. Обслужва се на легло. В документа е отразена следната обективна находка: Увредено общо състояние. Тежък двигателен дефицит. Самостоятелно придвижване невъзможно. Квадрипареза. Увреждането на горните крайници не позволява самостоятелно използване на рингова инвалидна количка. Лицето е физически и психически негодно да управлява акумулаторна количка. Лицето е поставено под пълно запрещение. Родителите изцяло се грижат за нея и са нейни настойници по закон, съгласно което родителите ще управляват акумулаторната количка. Родителите са годни да управляват акумулаторна количка. Като водеща диагноза е посочена Детска церебрална парализа. Квадрипареза. Тотална моторна афазия. Симптоматична епилепсия. Направено е заключение, че с оглед обективната находка при лицето ЛКК предписва: - Акумулаторна количка – 1 бр., т. 12 б, на осн. чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ - приложение № 7 и чл. 44, ал. 3 от ЗИХУ. След преглед на С. Д. е издадено медицинско удостоверение № 193/17.03.2017 г. от "Център за психично здраве проф. д-р Ив. Темков - Бургас" ЕООД. В документа е отразено, че изследването по психични сфери е невъзможно, тъй като не се наблюдава развита реч. Лицето е поставено под пълно запрещение. Родителите изцяло се грижат за нея и са нейни настойници по закон, което предполага, че те ще управляват акумулаторната й инвалидна количка. Същите са психично здрави и имат нужната годност да управляват акумулаторна количка. Лицето психически и физически е негодно за каквато и да е дейност и изцяло е под грижите на родителите си. На 28.04.2017 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас е издал процесната заповед, с която отказал отпускане на целева помощ за закупуване на акумулаторна количка, с мотиви, идентични с тези, изложени от социален работник Д. С. по заявлението-декларация, а именно, че "лицето е психически и физически е негодно за каквато и да е дейност", поради това не е налице условието на т. 12 б, колона 3 на приложение № 7 по чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ и г-ца Д. няма право на целева помощ по чл. 42 от ППЗИХУ във връзка с чл. 44 от ЗИХУ. Недоволна от резултата, Т. Д. е обжалвала заповедта пред директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Бургас, който с решение № 16/23.05.2017 г. я е потвърдил. В хода на съдебния процес пред първата инстанция Т. Д. е представила няколко медицински документа, единият удостоверяващ състоянието на дъщеря й, а другите удостоверяващи здравословното състояние на родителите. От медицинското становище на личния лекар на С. Д. се установява, че тя понастоящем няма активни движения, няма самостоятелен седеж, няма опора на глава, гръб, крака. деформиран гръден кош, дясноконвексна сколиоза, S-образен гръбначен стълб. Личният лекар дава следната препоръка: състоянието на С. Д. не позволява самостоятелно използване на рингова инвалидна количка. Стандартната рингова инвалидна количка влошава здравословното й състояние, защото няма ортопедична подкрепа на тялото, която е абсолютно задължителна предвид животозастрашаващата сифозна сколиоза и чести пристъпи на остра дихателна недостатъчност, невъзможността за самостоятелен седеж и опора на глава и гръб. С. Д. се нуждае от инвалидна количка с ортопедични седалка и гръб, с регулиране на наклона на гърба до полулегнала позиция, опора на глава и крака, каквито са акумулаторните инвалидни колички. От медицинските документи, удостоверяващи здравословното състояние на двамата родители – епикриза от кардиологично отделение, рецептурна книжка, изследване от ядрено-магнитен резонанс, се е установило, че то е влошено. От представените и кредитирани по делото писмени доказателства се е подкрепило твърдението на майката, че към момента физически се затруднява да се грижи за детето си (предвид възрастта и теглото му), използвайки ринговата инвалидна количка. При правилно установената фактическа обстановка спорът по делото пред първоинстанционния съд е бил правен, свързан с отговора на въпроса дали е налице пречка за отпускане на целева помощ за закупуване на акумулаторна инвалидна количка на лице с увреждания, което отговаря на част от изискванията по б. "б" на т. 12 от приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ за предоставяне на такава количка, когато същото лице е с диагноза детска церебрална парализа, квадрипареза, тотална моторна афазия и ЛКК предписва акумулаторна количка, но лицето не е годно физически и психически да я управлява само, като обаче е безспорно, че тя ще се управлява от родителите, който отговарят на второто условие за физическа и психическа годност да я управляват. Първоинстанционният съд е дал обоснован и материално-законосъобразен отговор на този въпрос. В чл. 44, ал. 2 от ЗИХУ е предвидено, че хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. Според чл. 44, ал. 5 от ЗИХУ условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето и прекратяването на целевите помощи и размерите на целевите помощи по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона. В чл. 39 от ППЗИХУ е регламентирано, че хората с увреждания имат право на целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от ЗИХУ, а според чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата ползват целева помощ, са посочени в приложение № 7. В чл. 35г, ал. 1 от ЗИХУ е предвидено, че министърът на труда и социалната политика съгласувано с министъра на здравеопазването утвърждава ежегодно списъци на: 1. помощните средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания; 2. медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания. В приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ са определени медицинските условия, експлоатационните условия и необходимите медицински документи за предоставянето им. В настоящия случай не се спори, че не са изпълнени всички изисквания, предвидени в б. "б", във връзка с б. "а" на точка 12 от приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ за отпускане на целева помощ за закупуване на акумулаторна инвалидна количка – С. Д. има квадрипареза, но от медицинско удостоверение № 193/17.03.2017 г. от "Център за психично здраве проф. д-р Ив. Темков-Бургас" ЕООД е установено, че лицето психически и физически е негодно за каквато и да е дейност и изцяло е под грижите на родителите си, като е изведено предположение, че те ще управляват акумулаторната й инвалидна количка, защото са психично здрави и имат нужната годност да управляват акумулаторна количка. В тази връзка трябва да се има предвид, че никъде в правния ред и в нормативната уредба не съществува изрична забрана, която да не позволява и да възпира родителите да управляват акумулаторната инвалидна количка на децата си. Вярно е, че тя се отпуска на нуждаещото се лице, но в случая то обективно не е в състояние физическо и психическо да я управлява. Тогава възниква въпросът съответства ли с целта на ЗИХУ да се отпусне акумулаторна инвалидна количка за дете, която да се управлява от родителя му, това забранено ли е от правната уредба и закона и противоречи ли на приложимите в случая правни норми, и ако родителя отговаря на условията да управлява такава количка, то съществува ли правна пречка да го прави? В цитираната от органа, издал процесната заповед, подзаконова нормативна уредба, е регламентирано предоставяне на такъв тип количка, когато лицето, на което се отпуска, ще я управлява, и то трябва да е физически и психически годно, но в случая сме в една по-различна хипотеза, необхваната и нерегламентирана от нормата, на която се е позовал административния орган, но често срещана житейски, чието правно решение следва да се изведе по пътя на аналогията и тълкуването и в съответствие с целта на ЗИХУ, още повече, че понастоящем съществуват фабрично произведени акумулаторни колички, управлявани с дистанционно. В съответствие със задължението си по чл. 35 от АПК да издаде индивидуалния административен акт, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, административният орган е следвало да осъществи по-задълбочено обсъждане на релевантните факти и обстоятелства по подаденото от Т. Д. искане за отпускане на целева помощ за помощно средство, вместо да го откаже на основание, че поисканото помощно средство не може да се управлява от лицето, за което е предназначено, понеже не е физически и психически годно. Органът е трябвало да вземе предвид вариантът и възможността то да се управлява от родителите на С. и така да се спазят изискванията, предвидени в приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ. Предвидените в раздел V от Закона за интеграция на хората с увреждания мерки за социално-икономическа защита на хората с увреждания несъмнено са насочени към осъществяване на основната цел на закона да се създадат условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, за тяхната социална интеграция и упражняване на правата им, за интеграцията им в работна среда, както и за подкрепа на хората с увреждания и техните семейства. Затова, при преценката по основателността на конкретно искане, подадено от лице с увреждане при упражняване на предоставеното му от закона право, съответният административен орган следва във всички случаи да отчита особеностите на регламентираните със ЗИХУ и ППЗИХУ обществени отношения, както и да съобрази дали с издавания от него административен акт се осъществява целта на закона. В тази връзка трябва да се отбележи, че съответствието на административния акт с целта на закона /има се предвид съответния материален закон/ е изискване за законосъобразност на всички административни актове и нарушението на това изискване представлява основание за отмяна на акта съгласно чл. 146, т. 5 от АПК. Друго тълкуване на цитираните норми, с което се стеснява кръга от събития, обуславящи отпускането на акумулаторна инвалидна количка, която да се управлява от родителите, е в противоречие с принципите на законност и съразмерност, въведени с чл. 4 и чл. 6 от АПК, както и с обявените в чл. 2 от ЗИХУ цели на закона. В съответствие с изложеното в конкретния случай административният орган е следвало да обсъди и да направи обоснован извод по въпроса дали поисканото помощно средство или изделие може да бъде управлявано от годните за това родители и така да се спазят всички изисквания на приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ. От представените по делото доказателства се налага извода, че отговорът на този въпрос е положителен. Поисканото помощно средство несъмнено е предназначено с цел - да подпомогне /улесни/ лицето с увреждане при осъществяване на всекидневните му нужди. Предоставянето на помощно средство не е самоцелно, а е свързано с конкретното увреждане на лицето, както и с конкретните му потребности, включително с оглед възможностите на средата, съответно - на жилището, в което живее, не на последно място и с физическите и здравословни възможности на родителите му. За родителите ще бъде много по–лесно да ползват и управляват акумулаторна инвалидна количка, а не рингова. Акумулаторната количка има множество предимства и преимущества пред ринговата: по–удобна и комфортна е за самия ползвател, по стабилна и сигурна и по-лесна за управление, не изисква големи физически усилия, бутане и вдигане на тежест, както при ринговата. По делото пред първата инстанция е кредитирано, прието и неоспорено медицинско становище, подписано от д-р К. Ч. - личен лекар на С. Д. В становището е посочено обективното състояние на С. - понастоящем няма активни движения. Няма самостоятелен седеж, няма опора на глава, гръб, крака, деформиран гръден кош, дясноконвексна сколиоза, S-образен гръбначен стълб. Личният лекар е посочил, че състоянието на С. Д. не позволява самостоятелно използване на рингова инвалидна количка. Стандартната рингова инвалидна количка влошава здравословното й състояние, защото няма ортопедична подкрепа на тялото, която е абсолютно задължителна предвид животозастрашаващата сифозна сколиоза и чести пристъпи на остра дихателна недостатъчност, невъзможността за самостоятелен седеж и опора на глава и гръб. С. Д. се нуждае от инвалидна количка с ортопедични седалка и гръб, с регулиране на наклона на гърба до полулегнала позиция, опора на глава и крака, каквито са акумулаторните инвалидни колички. Затова ограничаването на избора на лицето до един единствен вариант за помощно средство /само рингова инвалидна количка/ не изпълнява целите на закона като цяло и в частност - тези на целевата помощ по чл. 44, ал. 2 от ЗИХУ. Следва изрично да се отбележи, че в случая не става въпрос за предоставяне на помощно средство /или изделие/, което не е предвидено по съответния ред, а за конкретна преценка, след като е доказано, че акумулаторната количка ще е по–удобна, дали поисканото помощно средство може да бъде управлявано от родителите. Протоколът на ЛКК е необходим документ по приложение № 7 и удостоверява наличието на медицинските условия за отпускане на акумулаторна инвалидна количка. Верността на този протокол може да бъде опровергана само чрез оспорване в хода на съдебното производство. Директорът на ДСП може да постанови отказ, основан на изводите на социалните работници, посетили дома на С. Д., само ако в развилото се пред него производство е събрал доказателства, опровергаващи истинността на протокола на ЛКК. Така обоснован отказът може да има процесуалния ефект на направено пред съда оспорване на истинността на протокола на ЛКК, но доказателствената тежест е на директора на ДСП. В случая касационният жалбоподател не е доказал, че приложеният протокол на ЛКК е неистински документ (по-точно, че е с невярно съдържание), а с протокола е предписано съобразно обективното състояние на С.: акумулаторна количка – 1 бр., т. 12 б, на осн. чл. 40, ал. 1 от ППЗИХУ - приложение № 7 и чл. 44, ал. 3 от ЗИХУ. По тези съображения и предвид, че няма законова забрана родителите да управляват акумулаторната инвалидна количка на дъщеря им и те са годни за това, същевременно не са оспорени медицинските документи, предписващи употребата на акумулаторна количка и доказано тя е по необходима на лицето с оглед на индивидуалните му потребности, то отказът на административния орган се явява незаконосъобразен, какъвто е и правилният извод на първоинстанционния съд. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд – Бургас за незаконосъобразност на процесната заповед, която страда от порока по чл. 146, т. 5 от АПК. В тази насока обосновано и материално законосъобразно е приетото от първоинстанционния съд, че отказът на административния орган по отношение на отпускане на исканото помощно средство, обоснован с управлението му от родител, който доказано е годен физически и психически, не е съобразен със закона. Като е отменил оспореният пред него административен акт и е постановил изпращане на преписката на административния орган за решаване на въпроса при спазване на дадените указания, Бургаският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При условията на чл. 174 от АПК директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас следва да бъде задължен да приключи процедурата по отпускане на целева помощ за покупка на помощно средство - акумулаторна количка, в едномесечен срок. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция няма основание да се присъждат разноски в полза на касационния жалбоподател, а ответникът по касация не е направил такова искане. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,