Решение № 8839 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13532/2019 г.

Решение № 8839 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13532/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Билд" ЕООД гр. Русе, подадена чрез адв. Симеонова в качеството й на процесуален представител на управителя на дружеството, срещу решение № 48/3.10.2019 г., постановено по адм. дело № 317/2019 г. по описа на Административен съд Русе. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложените съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба - Началник отдел "ОД" Варна в ГД "ФК" при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение на АС Русе е отхвърлена жалбата на "Билд" ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 150-ФК/30.04.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 2 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на "Билд" ЕООД е наложена ПАМ - запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект – магазин за строителни материали, находящ се в гр. Русе, бул. "Липник" № 133, както и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. ПАМ е приложена за установени нарушения при проверка от контролни органи на 18.04.2019 г. – 1. издаване на фискална касова бележка за извършена продажба, несъответстваща на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 и 16 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, а именно не се съдържат реквизитите – наименование на стоката, код на данъчната група, количество и стойност на закупените стоки и QR код и 2- използваното и регистрирано в обекта фискално устройство не отговаря на общите функционални изисквания съгласно приложение № 1 раздел 1, т. 9 вр. с чл. 26, ал. 1 от Наредбата. Издаден е и АУАН №F486524/14.05.2019 г. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е стигнал до извод, че са установени извършените нарушения на посочените в ЗПАВ нормативни изисквания за издаване на фискален касов бон при покупка в търговския обект, както и за изискванията към функциониращото и използвано ФУ в същия обект, което предпоставя наличие на материалните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" и т. 2 ЗДДС за налагане на ПАМ. Приема, че фактите и обстоятелствата, относими към установените нарушения не са оспорени и са установени от събраните писмени доказателства при отчитане презумптивната доказателствена сила на протокола за извършена проверка по чл. 50 ДОПК. Стигнал е до извод, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона и е обоснована досежно срока за прилагане на ПАМ – 10 дни, както с оглед преустановяване на нарушението, така и за отстраняването му поради необходимостта за закупуване и въвеждане в експлоатация на ФУ, отговарящо на изискванията и на достатъчно време за въвеждане на стоките с техните параметри в паметта на ФУ. Съдът е счел за неоснователно наведеното оплакване от жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на ЗПАМ поради по-късното издаване на АУАН и неиздаване на НП. Предвид целите по чл. 22 ЗАНН налагането на ПАМ не се обвързва с предхождащо го съставяне на АУАН, а още по-малко за наложено административно наказание по силата на издадено НП. По силата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС е предвидена възможност за предсрочно прекратяване на действието на наложена ПАМ в случай на заплащане на наложената с НП санкция, но издаването на ЗПАМ не е императивно обвързано с предходно или последващо налагане на санкцията. Съдът също така е отчел формалния характер на извършените нарушения, за които и приложен ПАМ и липсата на конкретни вреди за фиска като е приел, че с оглед преустановителния и превантивен характер на принудителната административна мярка, е спазена целта на закона – за предотвратяване възможността за други вредни последици, вкл. осуетяване на пълната отчетност за извършваните в търговския обект продажби на стоки. Във връзка с предприетите от дружеството действия по отстраняване на допуснатите нарушения чрез закупуване на ФУ, съответстващо на функционалните изисквания на Наредбата, съдът не е намерил основание за отмяна на ПАМ, преценявайки материалната й законосъобразност към момента на издаването й, както и установените впоследствие факти за липса на съществени реквизити в издаваните фискални касови бележки от това устройство предвид направено признание на неизгодни за страната обстоятелства. Така постановеното решение е правилно. Касационният съд намира изводите на АС Русе за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на административния съд. В касационната жалба не се съдържат доводи, различни от тези, наведени пред първата съдебната инстанция. На всички е даден обоснован отговор, при правилно приложение на материалния закон като при изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства не са допуснати процесуални нарушения от съда. Предприетите действия по отстраняване последиците от нарушението са взети предвид при определяне на срока на ПАМ в размер под средата на нормативно установения срок. Ирелевантно за спора за законосъобразността на ЗПАМ са обстоятелствата по извършено плащане на установената с НП имуществена санкция, тъй като на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС това е от значение и следва да се вземе предвид при изпълнението и налагането на ПАМ. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора не се присъждат разноски за касатора, нито за ответника, който не е взел участие в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение