Решение № 5146 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4236/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Омега айдиас ООД срещу решение 10600/02.07.2024 г., постановено по адм.д. 9709/2022 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22002221006575-020-001/24.11.2021 г., издадена от орган по приходите в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на Омега айдиас ООД за определяне на задълженията му по ЗДДС за данъчни периоди от 01.08.2020 г. до 31.01.2021 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад Р-22002221006575-092-001/21.03.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22002221006575-091-001/12.05.2022 г. С ревизионния акт на дружеството е доначислен ДДС общо в размер на 27 000 лв., в резултат а което е установен ДДС за внасяне в размер на 13 440, 022 лв., при деклариран от дружеството ДДС за възстановяване в размер на 16 167, 04 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че съгласно договор за наем от 30.05.2019 г., сключен между Омега айдиас ООД в качеството му на наемодател и REXX Trading CO LTD, регистрирано в Хонг Конг, наемодателят отдава под наем на наемателя за временно и възмездно ползване 292 броя сървърни конфигурации с инвентарни номера и конфигурация, описани подробно в приложение 1, неразделна част от договора. В хода на ревизионното производство органите по приходите са извършили преценка относно приложимото правило на чл. 21 от ЗДДС за определяне на мястото на изпълнение на доставките на услугите, предоставени от дружеството. Установено е, че ревизираното дружество е издало на наемателя по договора 7 броя фактури, в които като основание за неначисляване на ДДС е посочен чл. 21 от ЗДДС мястото на изпълнение на услугата е извън територията на Република България, данъкът е дължим от получателя, а в забележка е посочен чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. По този начин ревизираното дружество третира доставките на услуги като такива с получател данъчно задължено лице и ползва общото правило за определяне на мястото на изпълнение. С ревизионния акт е прието, че доставената от дружеството услуга има за предмет недвижимия имот съответния технически център. При обжалването на ревизионния акт по административен ред, решаващият административен орган приема, че независимо, че софтуерните конфигурации са поставени в определен недвижим имот, предмет на самата услуга не е ползването на имота. Прието е, че мястото за изпълнение на услугите следва да бъде определено по реда на чл. 21, ал. 1 или чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Прието е, че както в ЗДДС, така и в ППЗДДС не са посочени документите, които са необходими за доказване на статута на получателя дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Доказателствата за установяване на това обстоятелство са установени в регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. При съобразяване на тази приложимост, в хода на ревизията от дружеството е изискана информация относно статута на получателя. Представена е декларация, в която е посочено, че дружеството е регистрирано в Хонг Конг, има постоянен адрес извън Европейския съюз, притежава регистрационен номер за идентификация на данъчно задължено лице. След преглед на представените доказателства решаващият орган е установил, че представляват формуляри на документи от фирмен регистър, които могат да удостоверят факта на учредяване на чуждестранното юридическо лице, но не и обстоятелството, че същото е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. Прието е, че мястото на изпълнение на услугата следва да бъде определено на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, жалбата на търговското дружество е отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел, че за доказване на извършването на независима икономическа дейност в тежест на жалбоподателя е да установи какъв е статута на получателя, има ли същия седалище и адрес на управление извън Европейския съюз, откъде извършва своята икономическа дейност, разполага ли с удостоверение, доказващо идентификационен данъчен номер. Приел е, че представените документи не доказват обстоятелството, че дружеството извършва независима икономическа дейност от Хонг Конг, за да се счита за данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. С отделно определение, по хода на делото първоинстанционният съд се е произнесъл и по искането на жалбоподателя за изготвянето на съдебна поръчка до регионален съд Хонг Конг, по силата на която компетентните власти да предоставят информация за актуалното правно състояние и регистрацията на дружеството. Със същото определение първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя, че на него принадлежи доказателствената тежест по отношение на обстоятелството дали чуждестранното дружество има статут на данъчно задължено лице. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Спорът между страните е относно приложимостта на чл. 21, ал. 1, съответно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята икономическа дейност. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Спорът между страните е относно доказването на обстоятелството дали получателят на услугата е данъчно задължено лице или е данъчно незадължено лице. В процесния случай ревизираното лице е издало фактури, в които като основание за неначисляване на ДДС е посочил чл. 21 от ЗДДС мястото на изпълнение на услугата е извън територията на Република България, като ревизираното лице е третирало доставките на услуги с получател данъчно задължено лице. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за неправилност на това разбиране. Съгласно параграф 18 от преамбюла на регламент 282/11, правилното прилагане на правилата за определяне на мястото на доставка на услуги зависи главно от статута на получателя данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице, и от това в какво качество действа. За да се определи статут на данъчно задължено лице на получателя, следва да се установят доказателствата, които доставчикът на услуги трябва да получи от него. Следва несъмнения извод, че задължение на доставчика е да получи и изиска от получателя доказателствата, които да установят, че получателят е данъчно задължено лице. Съгласно чл. 18, т. 3, б. а от регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице, ако получи от получателя удостоверение от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата в областта на данъците върху оборота правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на общността. Подобно удостоверение от доставчика не е представено. Статутът на данъчно задължено лице се предполага по б. б, а именно, когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен от получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките на самоличността и плащанията. В процесния случай не са налице доказателства за изпълнението на обстоятелствата и по б. б. В процесния случай от страна на ревизираното лице е била представена декларация, в която е посочено, че дружеството извършва своята икономическа дейност в Хонг Конг, като притежава регистрационен номер, издаден от компетентните органи за идентификация на данъчно задължено лице. Към декларацията са представени учредителен формуляр, с информация относно учредяването на дружеството, данни за акционерния капитал. В съдебното производство са представени документи, от съдържанието на които се установява, както и правилно е приел първоинстанционният съд факта на учредяване на дружеството и промяна в регистрационните данни, но не и обстоятелството, че това лице извършва независима икономическа дейност от Хонг Конг. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че документът, наречен годишна данъчна декларация не съдържа конкретни данни, а само информация за седалището на дружеството, представляващия, данни за директора на дружеството. Следва да се съобрази и обстоятелството, че приложимостта на б. б. предполага обстоятелството доставчикът да е извършил проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя. Всъщност извършването на подобна проверка доставчикът е поискал едва в производството пред първоинстанционния съд, което искане е определено правилно като неоснователно от първоинстанционния съд. Всъщност, оплакването, съдържащо се в касационната жалба е свързано именно с обстоятелството, че задължение на съда е да установи съдържанието на чуждото право. В процесния случай не съществува изобщо задължение за съда да установи съдържанието на чуждото право. Правилното прилагане на правилата за определяне на мястото на доставка на услуги зависи от статута на получателя данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. За да се определи статут на данъчно задължено лице на получателя, съгласно регламента се установяват доказателствата, които доставчикът на услуги трябва да получи от получателя, задължение на доставчика е да получи тези доказателства. Задължение на доставчика е да поиска удостоверението по чл. 18, параграф 3, б. а от регламента, задължение на доставчика е ако получателят не разполага с подобно удостоверение, а доставчикът разполага с идентификационен номер по ДДС да извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя с помощта на обичайните търговски мерки. Не се установяват обстоятелства за приложимост на Кодекса на международното частно право, доколкото съгласно чл. 1, разпоредбите на този кодекс уреждат международната компетентност на българските съдилища, на други органи и производството по международни граждански дела, приложимото право към частноправните отношения с международен елемент, признаването и допускането на изпълнение на чуждестранни решения и други актове в Република България. При съобразяване на това обстоятелство, са неотносими към спора посочените две съдебни решения на Върховния касационен съд, доколкото от съдържанието на същите се установяват предпоставките за приложимост на кодекса. От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски, което е основателно, като в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъдят разноски в размер на 2963, 35 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение