Решение № 3478 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14606/2013 г.

Решение № 3478 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14606/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Хасково, против решение № 252 от 3.10.2013 г. по адм. дело № 308 по описа за 2013 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено издаденото от касатора решение № Ж-51-1/14.08.2013 г., ведно с потвърденото с него разпореждане № 5505028559/ПР763/28.06.2013 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" и преписката е върната на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Хасково за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 83, ал. 1 и 6 от КСО и чл. 32, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Величка Пенева Статева от гр. Димитровград, обл. Хасково, е оспорила касационната жалба в подробен писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е решение № Ж-51-1/14.08.2013 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 5505028559/ПР763/28.06.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Величка Пенева Статева от гр. Димитровград, обл. Хасково, е отказано изменение на получаваната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване в наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно подадена молба вх. № К-1751/30.01.2013 г. Решението на Административен съд - Хасково, с което оспорените административни актове са отменени и административната преписка е върната на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне, е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 83, ал. 2 и 6 от Кодекса за социално осигуряване. Съдебният състав е отразил в мотивите на решението си, че "споделя тезата на жалбоподателката", в резултат на което неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 81 от КСО определя само размера на подлежащата на отпускане наследствена пенсия, но не преклудира възможността за промяна на вида на получаваната наследствена пенсия и няма никакво отношение към исканата промяна на вида на наследствената пенсия. От фактическа страна по делото е установено, че наследодателят Димитър Сталев Статев е бил инвалид първа група с чужда помощ и към датата на смъртта му 6.01.1989 г. е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавка за чужда помощ. С решение на пенсионната комисия от 20.02.1989 г. е била отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на малолетните деца Диана и Милена, които са били издържани от наследодателя, в съответствие с изискването за придобиване на право на наследствена пенсия по чл. 31 от Закона за пенсиите (отм.), действащ към 6.01.1989 г. Ответницата по касация Величка Пенева Статева (преживяла съпруга) е придобила право на наследствена пенсия на 2.05.2010 г. на основанието, предвидено в действащата към тази дата разпоредба на чл. 82, ал. 2 от КСО: поради достигната възраст 5 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2. С разпореждане № 5/2.06.2010 г. й е била отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 2.05.2010 г., при спазване на чл. 83, ал. 3 и 6 от КСО. Не намира законово основание претенцията на Величка Пенева Статева, заявена с молба вх. № К-1751/30.01.2013 г., отпуснатата й наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване да бъде изменена в наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст по предположение, че починалият й съпруг би придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 25.03.2004 г. В чл. 83, ал. 2 и 6 от КСО са визирани две хипотези, в които наследниците имат право на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст: когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ал. 2), но такава не му е била отпусната до датата на смъртта; при смърт на пенсионер, който е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ал. 6). По делото няма спор, че наследодателят Димитър Сталев Статев към смъртта си на 6.01.1989 г. не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (изслужено време и старост) съгласно действащия Закон за пенсиите и че не е получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ирелевантно към спора е обстоятелството, че с разпореждане от 9.04.2004 г. на наследницата Милена Статева (дъщеря) е била отпусната наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Променящите се практики на НОИ не са способ за тълкуване на закона. Към последната посочена дата ответницата по касация не е била придобила право на наследствена пенсия, а разпоредбата на чл. 83, ал. 6 от КСО (нова - ДВ, бр. 112 от 2004 г.) не е била в сила. Некоректно е позоваването на решение № 8002 от 14.07.2006 г. по адм. дело № 751/2006 г. на Върховния административен съд, което видно от мотивите му, е постановено при различна фактическа обстановка: починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което правото на наследниците да поискат отпускане на наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е преклудирано. В същия смисъл е и постановеното от Върховния административен съд решение № 353 от 10.01.2006 г. по адм. дело № 5056/2005 г., с което е прието, че на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за ОСВ, ако това е по-благоприятно за тях, в случаите, когато починалият вече е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както се посочи, в разглеждания случай наследодателят приживе не е придобил право на пенсия изслужено време и старост (сега осигурителен стаж и възраст), а за времето след 6.01.1989 г. до 25.03.2004 г. не би могъл да "натрупа осигурителен стаж" и да придобие такава лична пенсия поради липса на правосубектност. Подобна фикция може да се приложи само при изрична законова уредба, но такава в случая не е създадена. Съгласно принципа на чл. 80, ал. 1 от КСО наследствената пенсия е трансформираната лична пенсия на наследодателя, на която съгласно чл. 83, ал. 1 - 6 от КСО той има или би имал право към датата на смъртта. Обжалваното съдебно решение, с което оспорените административни актове са отменени и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, е постановено в нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата на Величка Пенева Статева бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 150 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображение и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,