Решение № 284 от 8.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 660/2007 г.

Решение № 284 от 8.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 660/2007 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Симеон Чаначев Производството е по § 2, ал. 13 ГПК (отм.) във вр. с чл. 234 ГПК (отм.), образувано по молба на Л. Д. Л., починал в хода на процеса и конституирани неговите правоприемници - Р. Л. Л., В. Л. М. и П. И. Л. и на П. Д. Л. за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) на решение № 1327/06 от 13.11.2006 г. по гр. д. № 1835/2005 г. на Върховния касационен съд (ВКС), гражданска колегия, състав на четвърто "б" гражданско отделение и на оставеното с него в сила решение № 596 от 25.04.2005 г. по гр. д. № 2094/2002 г. на Пловдивски окръжен съд, шести граждански състав. В молбата за отмяна и в уточняващата молба от 13.03.2008 г. се поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, а именно заключение на вещото лице И. К. Н. по гр. д. № 4849/2000 г. на Пловдивски районен съд, ХVII граждански състав, от което се извеждало противоречие между плана от1952 г. и разписната книга към него, с неверни данни и вътрешно противоречие в същата и решение от 10.06.2005 г. по гр. д. № 4849/2000 г. на Пловдивския районен съд, ХVII граждански състав, по което било изяснено и прието, че плана от 1952 г. и разписната книга към него не били законни и действителни, защото не отговаряли на нормативните изисквания за тяхната действителност. В подкрепа на изложените в молбата обстоятелства молителите са представили копие от посоченото по-горе решение на районния съд и копие от цитираното заключение на вещото лице. Иска се отмяна на цитираните решения. Ответниците Х. И. М. и А. И. И. оспорват молбата за отмяна. Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да е осъществен фактическия състав на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) е необходимо представените писмени доказателства да имат характеристиката на новооткрити и да са от съществено значение за решаване на делото. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдяни по време на висящността на спора, които ако са били известни на съда биха обусловили други правни изводи и които са останали недоказани поради обективна невъзможност за страната да се снабди с тези документи, въпреки проявената грижа за това. Изброените по-горе документи, на които се позовават молителите не притежават посочената характеристика, поради което с оглед на същите не може да се обоснове отмяна на атакуваните съдебни актове по реда на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). След изследване на фактическите обстоятелства по спора ВКС е констатирал, че предявения от Л. Д. Л. и П. Д. Л. против Х. И. М. и А. И. И. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаване за установено, че ищците са съсобственици при квоти от по на 1/2 идеални части за всеки един върху недвижим имот в гр. П., описан в диспозитива на първоинстанционното решение, като имот пл. № 2* от кв. 12, включен в УПИ *, К. жилищно строителство, с площ от 1000 кв. м. при граници: "Д", наследниците на И. Г. Н., ул. "В" от запад и ул. "З" от север е неоснователен и недоказан. Тричленният състав на ВКС е приел за обосновани доводите на въззивния съд, направени въз основа на тройната техническа експертиза, съгласно които процесния имот № 2* попада изцяло в имот пл. № 86 по плана от 1952 г., както и е преценил като правилни мотивите на същия съд, изложени в решението му за това, че ищците се легитимират за собственици на имот пл. № 89 по плана от 1952 г., който е съседен на имот пл. № 86, част от който е възстановен на ответниците с решение на Поземлената комисия от 1998 г. С оглед на тези съображения е оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд. Позоваването от страна на молителите на посочените по-горе заключение, представено по гр. д. № 4849/2000 г. на Пловдивски районен съд и решение от 10.06.2005 г. по гр. д. № 4849/2000 г. на Пловдивски районен съд не обосновава твърденията им, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които ако са били известни на съда биха обусловили други правни изводи. Представеното копие от заключение от инж. И по гр. д. № 4849/2000 г. на Пловдивския районен съд, ХVII граждански състав не е новооткрито писмено доказателство по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), защото като техническа експертиза, представена в друго съдебно производство същото заключение не може да бъде валидно доказателствено средство в правния спор, по който са постановени решенията, предмет на настоящата молба за отмяна. С оглед на изложеното съображение цитираното заключение не потвърждава нови обстоятелства, водещи до промяна в приетите от въззивния съд и ВКС правни и фактически доводи. Копието от решение по гр. д. № 4849/2000 г. на Пловдивския районен съд също така не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Следва да се има предвид, че в представеното копие от съдебния акт не се съдържат данни решението да е влязло в сила. Освен това решението на районния съд е постановено по друг правен спор между други страни и с оглед обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо може да бъде доказателство само относно обстоятелството, че конкретен правен спор е разгледан и разрешен по определен начин. Посоченото съдебно решение не обвързва страните по настоящето дело със сила на пресъдено нещо и не обективира нови обстоятелства от съществено значение за спора. Изразените в мотивите на цитираното решение доводи относно въпроса, съдържа ли плана от 1952 г. изискуемите реквизити съгласно действалата към онзи момент нормативна уредба не обвързват съда по разглеждания правен спор и поради това не биха могли да променят фактическите и правни доводи, възприети от въззивния съд и ВКС. Позоваването от страна на молителите на координатна система от 1929 г. не следва да се обсъжда в настоящето производство, тъй като свързаните с тази система факти не са процесуално въведени по надлежния ред, самото позоваване не се основава на конкретни обстоятелства и доказателства, а единствено на твърдението, че по тази система и чрез съдебно-техническа експертиза можело да се определи местонахождението на процесния имот, т.е. по същество позоваването на посочената система е насочено към попълване на делото с доказателства. Настоящето извънинстанционно производство не е процесуално средство за попълване на делото с доказателства, неангажирани поради пропуск на страната. Предвид тези доводи следва да се приеме, че не е налице основание по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) за отмяна на въззивното решение и касационното решение, поради което молбата следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, петчленен състав