Решение № 53 от 7.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 80/2012 г.

Решение № 53 от 7.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 80/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 и сл. ГПК по молба на [фирма] чрез адвокат Д. Д. за отмяна на влязло в сила решение № II-73/22.07.2011 г. по гр. д. № 529/2011 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/. Молителят поддържа, че са му нарушени правата на защита, поради което иска отмяна на постановеното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди, че е бил лишен от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван, тъй като е подал молба за отлагане на съдебното заседание, насрочено за 10.05.2011 г., поради ангажираност на процесуалния си представител, при наличие на подадена молба за отлагане на делото и от другата страна. Независимо от наличието на двете молби, съдът /БОС/ е счел, че не са налице предпоставките за отлагане на делото /чл. 142, ал. 2 ГПК/, дал ход на делото по същество и го е обявил за решаване, вместо да укаже на молителя да представи доказателства, установяващи твърденията за причините за отлагане на делото. Ответната страна - [фирма] счита, че молбата е процесуално недопустима, а по същество - неоснователна, по подробни съображения в писмена молба. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК от 26.10.2011 г. е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима, доколкото молителят поддържа нарушение от БОС при даване ход на делото по същество в последното съдебно заседание пред него, в което делото е обявено за решаване и е постановено въззивно решение, неподлежащо на касационно обжалване, допълнено в частта за разноските с определение № 4043/07.11.2011 г. Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК причини. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие нарушения на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай пред БОС е подадена молба от [фирма] /настоящ молител/ за отлагане на насроченото съдебно заседание пред БОС за 10.05.2011 г., поради необходимост от извършване на медицински изследвания на адвокат Д. Д., пълномощник на страната, което налага отсъствие на същата от града. Към молбата не са представени доказателства за сочената причина за отсъствие. За същото заседание е постъпила молба за отлагане на делото и от другата страна, поради служебна ангажираност на пълномощника й. БОС е счел, че не са налице предпоставките на чл. 142, ал. 2 ГПК за отлагане на делото, тъй като и към двете молби не са приложени доказателства, установяващи препятствия за явяване на процесуалните им представители както се твърди в молбите. БОС е дал ход на делото и го е обявил за решаване. При тези данни, настоящият състав на ВКС не намира основание да приеме, че БОС е дал ход на делото в съдебното заседание на 10.05.2011 г. в нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК. И двете страни по делото, искащи отлагане на същото, не са представили доказателства за препятствията на процесуалните си представители, мотивиращи невъзможността им да се явят пред БОС /чл. 154, ал. 1 ГПК/. Такива доказателства не са представени и след приключване на делото, нито с подадената молба за отмяна от [фирма]. Щом това е така и при задължение за участващите в съдебното производство лица и техните представители да бъдат добросъвестни /чл. 3 ГПК/, не са налице предпоставки, мотивиращи наличие на някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а само голословни твърдения на молителя пред БОС и ВКС за невъзможност за явяване и за защита интересите на страната, по същество - желание за промяна на крайния резултат по спора, независимо от доказателствата по делото и закона. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна решението на БОС, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната по молбата страна. Ответната страна е поискала разноски и е представила договор за правна помощ, от който е видно, че е договорено възнаграждение в размер на 500 лв. за адвокат Н. Й., но не са представени доказателства договореното възнаграждение да е изплатено. Доколкото съдът е длъжен да присъди заплатените такси и разноски /чл. 78, ал. 1 ГПК/, а не договорените, но неизплатени такива, няма основание на ответната по молбата страна да се присъдят исканите от нея разноски за настоящата инстанция Мотивиран от горното, съдът: