Решение № 699 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1572/2009 г.

Решение № 699 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1572/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 320 от 16.04.2010 г. по касационна жалба на Л. Т. К., Е. Г. К. и Л. И. К. и по касационна жалба № 2472/23.07.2009 г., подадена от Е. Г. Б. и М. И. Б. е допуснато касационно обжалване на решение № 199/26.03.2009 г., постановено по гр. д. № 546/2008 г. на Благоевградски окръжен съд, с което при второ въззивно разглеждане на делото е отменено частично решение № 10/19.10.2004 г. по гр. д. № 242/2002 г. на РС-Разлог и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите Л. Т. К., Е. Г. К., Л. И. К., Е. Г. Б. и М. И. Б., че ищците Р. Д. Х., Й. Д. Б., В. Г. К., К. Г. К., К. К. С., починала в хода на производството, заместена от М. А. С., Иван М. С. и П. М. Я. са собственици на 270/883 ид. ч. от УПИ III-1252,3203 от кв. 16 по действащия план на Б. и на основание чл. 108 от ЗС ответниците Е. Г. Б. и М. И. Б. са осъдени да предадат владението върху тази идеална част. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, изразяващо се в това, че института на придобивната давност е приложен неправилно, защото е прието присъединяване на давност от продавач по предварителен договор. Наведено е и оплакване за допуснато нарушение на чл. 116 от ГПК /отм./, тъй като е изменено основанието и петитума на исковата молба и за необоснованост. Ответницата Р. Д. Х. оспорва жалбата. Излага съображения, че независимо от начина, по който ще се разреши правния въпрос, за който е допуснато касационно обжалване, решението на въззивната инстанция е правилно като краен резултат, защото Л. И. К. не е доказал, че е придобил имота по давност. Излагат се съображения, че снабдяването с нот. акт по обстоятелствена проверка не е достатъчно да менострира намерение за своене, щом акта не е доведен до знанието на тези по отношение на които се упражнява владение. Отделно от това се сочи, че въпреки снабдяването с нот. акт, ответника не е упражнявал фактическа власт върху имота. Останалите ответници по касация считат не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Благоевградски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледани по същество, жалбите са основателни. За да постанови обжалваното решение, съд въззивният съд е приел за установено следното: Ищците са наследници на К. Г. К., починал 1967 г. а ответниците без последните двама са наследници на неговия брат Т. Г. К., починал 1963 г. Общият им наследодател Г. Л. К. е починал на 21.03.1924 г. Двамата братя, наследодатели на страните са купили с писмен договор от 1938 г. парцел I-966,967, при равни права, собственост на техния чичо К. Л. К., и са наследили съседния имот 968, записан на името на баща им в разписната книга към първия регулационен план от 1936 г. При действието на този план през 1957 г. е имало голямо наводнение, което заляло имотите. В запазената част от къщата останал да живее Т. К. и дъщеря му К. /П./, която се омъжила през 1965 г. и също напуснала имота. След смъртта и на Т. К. - 1963 г. в имота не останал никой, къщата се разрушила. По следващия план от 1958 г. имот 966 е заснет като имот 1009, за който е отреден парцел I с 300 кв. м., имот 967 е заснет с пл. № 1010 и за него е отреден парцел II с площ 270 кв. м. и имот 968 е заснет като имот 1011, за него е отреден парцел III с площ 385 кв. м. Последните два парцела са записани на братя К. и Т. Г. Калайджиеви. По плана от 1977 г. имоти 1010 и 1011 са обединени в един имот 1252, за който са отредени парцели ХIV и ХV с площ 258 кв. м. и ХVI с площ 282 кв. м., записани на наследниците на Т. К. - Л. и К.. Парцел ХIV отпада, част от площта му е отредена за улица, която остава нереализирана, а останалата площ се придава към парцел ХV, който става с площ 310 кв. м. По плана от 1990 г. се запазва номерацията на имотите и парцелите, но площта от нереализираната улица се придава към парцел ХIII-1251, а площта на имот 1252 е по-малка. При действието на този план е издаден н. а. № 61, т. II/8.07.1991 г., с който Л. Т. К. по време на брака му [населено място] К. са признати за собственици по давност на парцели ХV с площ 310 кв. м. и парцел ХVI с площ 282 кв. м., отредени за имот 1252, Имотите са описани по плана от 1977 г., а с молба от 20.03.2000 г. Л. Т. К. иска попълване на кадастралния план с имот 1252. По тази молба е издадена заповед № О!-13/16.02.2001 г., въз основа на която имота е заснет и записан на името на Л. Т. К.. Със заповед № 16616.07.2002 г. /в хода на процеса/ е променен ПУП, като за имоти 1252 и 3203 от кв. 16 е отреден съсобствен парцел III-1252,3203 с площ 883, записан на името на ответниците от който се претендира процесната квота 270/883 ид. ч. С н. а. № 64, т. II/8.05.2001 г. Л. Т. К. и Е. Г. К. даряват внук си Л. И. К. с имот 1252 с площ 592 кв. м., а с н. а. № 1, т. II/3.04.2002 г. той го продава на ответниците /сега жалбоподатели/ М. И. Б. и Е. Г. Б.. Те са изградили със строително разрешение от 4.12.2002 г. по одобрен архитектурен проект в имота "механа и жилище на три етажа", въведени в експлоатация видно от у-ние № 31/28.07.2004 г. Исковата молба е подадена на 15.05.2002 г. По поставения в касационната жалба и изложението към нея въпрос за изменението на иска, не е допуснато касационно обжалване с определението по чл. 288 от ГПК, като е прието, че съдът, допускайки преминаване от установителен към осъдителен иск по отношение на последните двама ответници и допускайки уточнение на петитума на иска съобразно действащия план, не е нарушил нормата на чл. 116 от ГПК /отм./, а решението е съобразено с практиката по този въпрос. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване касае приложението на придобивната давност и конкретно може ли купувачът по предварителен договор да присъедини владението на продавача по него. По този въпрос, въззивният съд е дал положителен отговор.. Практиката на ВКС, представена от Р № 555/28.02.1969 г. по гр. д. № 2052/1968 на I гр. о. и Р № 642/20.03.1968 по гр. д. № 198/1968 г. на 1 гр. о. приема че за продавача по предварителен договор започва да тече нова давност. Настоящия състав споделя разрешението, дадено с цитираната практика. Правоприемството предполага преминаване на субективни права от патримониума на едно лице към друго. За да е налице правоприемство, както универсално, така и частно е необходимо акта на предаване на права да е действителен. С предварителния договор не се прехвърлят права а се поема задължението за възмездно прехвърляне, поради което този договор не транслира вещни права. Затова той не е основание за присъединяване на владението по чл. 82 от ЗС. С предварителния договор може да се предаде владение, но то е фактическо състояние, ако не е трансформирано в право на собственост, или е едно от правомощията на правото на собственост, поради което също не е основание за присъединяване на владението. Затова от сключване на предварителния договор започва да тече нова давност за купувача. Като е приел противното, въззивният съд е нарушил правилото на чл. 82 от ЗС. При това разрешение на поставения материално правен въпрос, наследодателите на страните К. и Т. Г. Калайджиеви към 1957 г. не са могли да станат собственици по давност на купените през 1938 г. имоти 966 и 967, защото не е изтекъл изискуемият се по чл. 34 от ЗД 20 годишен срок на владение. След наводнението от 1957 г. наследодателят на ищците и те самите са напуснали имота, застроили са и са се преместили да живеят в дадения им от Общината имот, не са ползвали материалите от събарянето на постройките в процесния имот, което са сторили наследодателите на ответниците, поради което не са могли да го придобият по давност. С напускането на имота започналата да тече давност в полза и на наследодателя на ищците е прекъсната. Съобразно показанията на свидетелите до 1965 г. в него е живяла П. - дъщеря на брата Т. и сестра на Л. Т. и на името само на двамата е записан имота по плана от 1977 г., след което до 1990 г. той не е ползван он никого, но при разрушаването на сградите, материалите са взети именно от тях, а не от ищците. Последните са изгубили владението върху имота, поради което не са го придобили по давност, т. е. не се легитимират като собственици на това основание. Те не доказват и деривативно основание на което да са го придобили, което налага отхвърляне на иска. С н. а. № 61, т. II от 8.07.1991 г. Л. Т. К. по време на брака му[населено място] К. са признати за собственици по давност на парцели ХV с площ 310 кв. м. и парцел ХVI с площ 282 кв. м., отредени за имот 1252 по плана от 1990 г. Този нот. акт е оспорен от ищците, но констатациите на нотариуса не са оборени. Искането за издаване на този нот. акт демонстрира собственическо намерение, както и искането за подпълване на кадастралния план и извършеното в последствие разпореждане с имота. Правото на собственост е абстрактно субективно право, което означава, че е насочено към всички правни субекти. Затова за снабдилия се с нот. акт по обстоятелствена проверка не съществува задължение да връчи нот. акт на тези, които евентуално биха предявили претенции за имота. Едната от функциите на вписването на актовете за недвижими имоти е именно оповестителна. Действително не се установява признатият за собственик Л. К. да са ползвали ефективно имота, но той е бил празен. но това не е единствения начин за установяване упражняването на фактическа власт. Упражняването на фактическа власт е реализация на намерението за своене на имота. Двата елемента на владението са съчетани взаимно и всеки от тях се проявява чрез другия. За лицето, което се е снабдило с нот. акт по обстоятелствена проверка на празен парцел не е необходимо фактическата власт да се упражнява непрекъснато върху имота. Същественото е, че през този период - от снабдяване с нот. акт на 8.07.1991 г. до разпореждане с имота на 3.04.20002 г. друг не е установил фактическа власт върху имота. Ищците са предявили иска за собственост по настоящото дело на 15.05.2002 г., т. е. те не са прекъснали владението, установено с издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка, поради което противопоставеното правоизключващо възражение на ответниците е основателно. Изводите на въззивния съд в противен смисъл са формирани в противоречие с нормата на чл. 79 от ЗС и са необосновани, поради което решението ще се отмени. По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, тъй като ищците не се легитимират като собственици, поради което предявеният иск ще се отхвърли. Съобразно този резултат, на касаторите Е. Г. Б. и М. И. Б. следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски до размер 1055 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение