Решение № 671 от 12.11.2024 г. на ВКС по г.д. № 20248002101854/2024 г.

Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по подадена от Р. В. С., молба с вх. № 984/08.03.2024 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 85/08.02.2024 г., постановено по касационно гр. дело № 1298/2023 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение (ВКС, III-то гр. отд.), с което, след постановена отмяна на въззивното решение № 178/08.12.2022 г. по възз. гр. дело № 222/2022 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС), са отхвърлени предявените от молителката срещу М. И. Г. искове за плащане на сумата 35 000 лв. по чл. 240 от ЗЗД и на сумата 917.29 лв. по чл. 92 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху първата главница от 07.01.2021 г. до окончателното плащане; в тежест на молителката са възложени и разноски за трите инстанции по делото. С молбата, предвид и уточнението и с молба с вх. № 10328/14.06.2024 г. (подадена в изпълнение на указанията, дадени от настоящия съдебен състав с определение № 2549/27.05.2024 г.), се навеждат основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 1 от ГПК. Молителката поддържа, че била лишена от възможност да участва и не била надлежно представлявана в касационното производство по делото, тъй като препис от касационната жалба на ответника М. Г. бил връчен на процесуалния и представител, който тя упълномощила да я представлява единствено пред Габровския окръжен съд (ГОС) и ВтАС, а с молба с вх. № 1592/21.04.2022 г. по гр. дело № 218/2021 г. на Севлиевския районен съд (представена в заверен от нея препис с молбата за отмяна) молителката била оттеглила пълномощното на основание чл. 35 от ГПК и посочила своя адрес за уведомяване. Молителката представя още (също в заверени от нея преписи) следните документи: пълномощно, изходящо от ответника М. Г. за упълномощаването на М. П. М., с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, извършена под рег. № г. от нотариус с рег. №; съдебен протокол № 144/12.08.2021 г. и съдебен протокол № 243/28.10.2021 г. за проведените съответно на 12.08.2021 г. и на 28.10.2021 г. открити съдебни заседания по първоинстанционното гр. дело № 150/2021 г. на ГОС; въззивна жалба с вх. № 1187/08.04.2022 г., подадена от името на ответника М. Г. срещу първоинстанционното решение № 34/09.03.2022 г. по гр. дело № 150/2021 г. на ГОС; като излага съображения същите да са нови писмени доказателства от съществено значение за решаването на материалноправния спор по делото. Изложеното в молбата за отмяна и в молбата-уточнение на същата се поддържа от молителката в писмено становище с вх. № 18119/24.10.2024 г. Ответницата по молбата за отмяна М. И. Г. (единствена наследница на ответника в исковото производство М. И. Г., починал на 16.03.2024 г.), чрез процесуалните си пълномощници адв. Р. Р. и адв. Д. Д., в отговорите на молбата за отмяна и на уточнението `и излага съображения за процесуална недопустимост, евентуално – за неоснователност на същата. В откритото съдебно заседание и в представено в него писмено становище от страна на ответницата се поддържат и доразвиват доводите за неоснователност на молбата за отмяна.

Както е прието и в определение № 3327/28.06.2024 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след приключването на съдебното дирене по делото, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК тези обстоятелства и писмени доказателства, които са били известни или са могли да бъдат известни на страната, и тя своевременно е могла да ги посочи на съда, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и релевирането им, респ. – за представянето и събирането им по делото. Не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, и писмените доказателства и обстоятелствата, които са били представени, респ. – били са твърдяни или релевирани по друг начин по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, както и документите, обективиращи или удостоверяващи процесуалните действия на страните и/или на съда, осъществени в производството по същото дело. В случая сочените и представени от молителката, съдебен протокол № 144/12.08.2021 г. и съдебен протокол № 243/28.10.2021 г. за проведените съответно на 12.08.2021 г. и на 28.10.2021 г. открити съдебни заседания по първоинстанционното гр. дело № 150/2021 г. на ГОС, както и въззивната жалба с вх. № 1187/08.04.2022 г., подадена от името на ответника М. Г. срещу първоинстанционното решение № 34/09.03.2022 г. по гр. дело № 150/2021 г. на ГОС, попадат в последната посочена по-горе хипотеза, поради което те не съставляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – при постановяване на влязлото в сила касационно решение № 85/08.02.2024 г. те са били приобщени и са се намирали по делото, поради което те са били известни на страните и на съда, и последният е могъл да ги съобрази при постановяване на решението си. Представеното от молителката пълномощно, изходящо от ответника М. Г. за упълномощаването на М. П. М., с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, извършена под рег. № г. от нотариус с рег. №, не е било представено като доказателство по делото. Предвид сочената от молителката дата 14.02.2024 г., на която тя се е снабдила с пълномощното, то не е и могло да бъде представено от нея по делото до приключването на съдебното дирене във въззивното производство на 11.10.2022 г., както и в касационното производство, в което не се събират доказателства (освен ако се касае за допустимостта на въззивното решение, но настоящият случай не е такъв). Това писмено доказателство обаче не е от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. В мотивите към касационното решение № 85/08.02.2024 г. съдът е приел, че представянето от страна на молителката-ищца на разписката за процесната сума 35 000 лв. след първото по делото заседание, е преклудирано процесуално действие, респ. – формирал е извод за преклузия относно възможността тя да представи разписката по делото. Относно съществото на спора, съставът на III-то гр. отд. на ВКС е намерил, че искът по чл. 240 от ЗЗД е неоснователен, тъй като молителката-ищца не е доказала предаването на заетата сума. Изложени са съображения, че договорът за заем е реален договор и се счита сключен с предаването на сумата; че когато сумата е над 5 000 лв. има изискване за писмена форма за доказване, а свидетелските показания за установяване на този факт са недопустими. Прието е също, че молителката-ищца не е доказала с писмени доказателства предаването на процесната сума 35 000 лв., поради което договорът за заем не е сключен, не е породил действие и ответникът не дължи връщането на сумата, и като правна последица не носи и отговорност за забава. Представеното с молбата за отмяна пълномощно с нотариална заверка от 17.10.2019 г. няма никакво отношение към тези решаващи мотиви на съда за постановяването на касационното решение № 85/08.02.2024 г., тъй като от съдържанието на пълномощното се установява единствено упълномощителната сделка, с която ответникът М. Г. е овластил М. П. М. да го представлява пред всички компетентни държавни и общински органи с оглед снабдяване с всички необходими документи за всички негови имоти, включително оставените му по наследство от родителите му, както и да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед защита правата и законните му интереси. При това съдържание на пълномощното, дори и същото да беше представено по делото, то не би могло по никакъв начин да промени горните изводи на съда за неоснователността и отхвърлянето на предявените искове по чл. 240 и чл. 92 от ЗЗД. Отделно от това, дори това пълномощно да съдържаше изрично признание на ответника М. Г., че той е получил в заем процесната сума от молителката-ищца, то отново не би съставлявало ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като в решението си съдът е приел, че молителката е пропуснала преклузивния срок за представянето на вече наличното по делото писменото доказателство – разписката – за установяване на същото релевантно обстоятелство, а както вече беше посочено, тази небрежност от страна на молителката при упражняване на процесуалните права в исковото производство, не може да бъде поправяна с представянето в отменителното производство на друго писмено доказателство за същото това обстоятелство, което не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Не е налице и поддържаното от молителката основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Препис от касационната жалба на ответника М. Г. е връчен на 13.02.2023 г. на молителката чрез процесуалния и пълномощник адв. Д. Х. Д., видно от съобщението и разписката на лист 20 от касационното гр. дело № 1298/2023 г. Твърденията на молителката, че тя била упълномощила този свой процесуален пълномощник да я представлява единствено пред ГОС и ВтАС са фактически неверни, тъй като с представеното по делото пълномощно (лист 170 от първоинстанционното гр. дело № 150/2021 г.) молителката е упълномощила адв. Д. Х. Д. да я представлява в съдебни производства както пред ГОС и ВтАС, така и пред ВКС, включително с правото да получава всякакви жалби, касаещи нейните права и интереси. Представената с молбата за отмяна, молба с вх. № 1592/21.04.2022 г. по гр. дело № 218/2021 г. на Севлиевския районен съд няма никакво отношение към представителната власт на адв. Д., тъй като с тази молба молителката е оттеглила пълномощното си по друго дело и от друг неин пълномощник – адв. М. Д.. Действително последната е била пълномощник на молителката и по процесното исково производство, като молителката е оттеглила пълномощното си за нея след постановяването на първоинстанционното решение № 34/09.03.2022 г. – с молба с вх. № 1322/21.04.2022 г. (лист 208 от първоинстанционното гр. дело № 150/2021 г.), като и адв. Д. се е отказала от упълномощаването и от молителката по делото с молба с вх. № 1321/21.04.2022 г. (лист 207 от първоинстанционното гр. дело № 150/2021 г.). Тези процесуални действия обаче също по никакъв начин не засягат представителната власт на адв. Д. Х. Д., чието пълномощно не е било оттеглено от молителката, и съдът надлежно му е връчил и той надлежно е получил от нейно име, съгласно чл. 39, ал. 1, предл. 2 от ГПК, преписа от касационната жалба на ответника. Следователно, не е налице соченото от страна на молителката процесуално нарушение на съда, което да я е лишило от възможността да участва и/или да бъде надлежно представлявана в касационното производство по делото.

По изложените съображения, тъй като обективно не са налице наведените от молителката основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК, молбата и за отмяна на влязлото в сила касационно решение № 85/08.02.2024 г. следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния пълномощник на ответницата по молбата за отмяна – адв. Р. И. Р., претендираното адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната на последната адвокатска помощ в настоящото отменително производство. Съдът определя това адвокатско възнаграждение в размер 2 500 лв., като съобразява фактическата и правна сложност на производството (наведени са две отделни основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, като са представени множество писмени доказателства от молителката) и обема на извършената от адвоката работа (изготвяне и подаване на молба за конституирането на ответницата по молбата за отмяна в качеството и на такава, с представяне на доказателства, че тя е единствен наследник на ответника в исковото производство; изготвянето и подаването на подробни отговори на молбата за отмяна и на уточнението на същата, както и на подробно писмено становище, представено в откритото съдебно заседание, в което адв. Р. се е явил; като същевременно съдът съобразява, че горните процесуални действия са извършени от адв. Р. съвместно с другия процесуален пълномощник на ответницата – адв. Д. Д., на която също не е заплащано адвокатско възнаграждение, и която не претендира заплащане на такова по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв). Съдът съобразява също и решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, съгласно което, при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, което препраща към наредбата. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение