Решение № 147 от 13.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1030/2011 г.

Решение № 147 от 13.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1030/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 152/2010 г. на Районен съд-гр. Асеновград и внохд. № 2769/2010 г. на Окръжен съд-гр. Пловдив, образувано по искане на осъдения Г. Е. К.. В искането са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените присъда и решение законосъобразни, при спазване на процесуалните правила, а наложеното наказание справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 15.09.2010 г. постановена по нохд. № 152/2010 г. на Районен съд-гр. Асеновград подсъдимия Г. Е. К. е признат за виновен в това, че на 17.12.2009 г. на пътя[населено място] -гр. Л., съзнателно се ползвал от неистински официален документ-свидетелство за управление на МПС с № 239525707 издадено на 10.04.2001 г. и контролен талон към него № 0711345 от 28.12.2001 г., издадени на негово име, като за съставянето им не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 НК вр. с чл. 308, ал. 2 вр. с ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. С решение от 20.12.2010 г. постановено по внохд. № 2769/2010 г. на Окръжен съд-гр. Пловдив присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения К.: Оплакването за съществени процесуални нарушения касае неправилна оценка на доказателствата по делото, довела до липса на категоричност на установени обстоятелства и главно липса на отговори по субективната страна на престъплението. Визирано е и нарушено право на защита, с отказа на въззивния съд да събере искани пред него доказателства. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, обсъдили са ги и са посочили, кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. По фактите е прието, че на инкриминираната дата при станало ПТП подсъдимия е представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, които не са издавани от съответните органи и по съответния ред визиран в ЗДвП. Не без значение е и обстоятелството, че под номера на ползваното от подсъдимия свидетелство за правоуправление на МПС е издавано редовно такова на баща му. Няма как да бъде споделена тезата на подсъдимия, че няма съзнание да е ползвал "неистинско" свидетелство, тъй като е "платил 500 лв. " за истинско такова. При правилно установени факти и закона е приложен правилно. На 17.12.2009 г. подсъдимия съзнателно е ползвал неистински официални документи-свидетелство за правоуправление и контролен талон към него и по този закон е осъден. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение, наказанието е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни, при спазване на процесуалните правила и наказанието справедливо, а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение