Решение № 3577 от 25.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6944/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Комисията за защита на личните данни/КЗЛД/Комисията/, чрез процесуалния представител Р. Миткова, срещу Решение 921 от 22.05.2023 г. по адм. дело 53/2023 г. на Административен съд/АС/ Благоевград. С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил за нищожно Решение ППН-01-152А/15.12.2022 г. на КЗЛД и е присъдил в полза на жалбоподателя Б. Бирбатева разноски за съдебното производство. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че производството пред Комисията е по реда на чл.38,ал.1 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/, образувано по повод постъпил сигнал с Вх. ППН-01-152/24.02.2022 г., подаден от В. Дермонска, в който са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните й данни и тези на родителите й от Н. Бирбатев чрез изградена система за видеонаблюдение. Според касатора неправилен, необоснован и в нарушение на материалния закон е изводът на АС - Благоевград, че следва производството да се води по реда на Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ и съответно компетентният орган да наложи наказание е Председателят на КЗЛД, а не Комисията. Видно от установените факти е нарушена разпоредбата на чл.58, §1, б.е от ОРЗД, за което нарушение е предвидена санкция след решение на Комисията на основание чл.83, §5, б.д от ОРДЗ. Нарушението се изразява в отказ да се предостави достъп на служителите на КЗЛД, които са били възпрепятствани да установят обработват ли Николай и Б. Бирбатеви лични данни в нарушение на Регламента. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на АС - Благоевград и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Б. Бирбатева като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции, както и за държавна такса за касационно обжалване. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. Тодоров, който подържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Ответникът по касационната жалба Б. Бирбатева в открито съдебно заседание не се явява лично и не се представлява. Депозиран е писмен отговор по касационната жалба, в който са изложени съображения за неоснователност на същата. Постъпила е на 20.02.2024 г. молба от адв. Юрукова - процесуален представител на Бирбатева, с която не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие, представя доказателства за процесуални представителство, списък на разноските и писмени бележки по съществото на спора. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок по чл.211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: В първоинстанционното съдебно производство са установени следните факти: Делото е образувано по жалба на Б. Бирбатева срещу Решение ППН-01-152А/15.12.2022 г. на КЗЛД, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., в качеството й на администратор на лични данни, с адрес в гр. Благоевград, [улица], за непредоставяне на достъп до всички данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данните, както и до цялата информация. За да обяви за нищожно оспореното решение на КЗЛД административният съд е приел, че непредоставянето на достъп до средството за обработване на данни, в нарушение на чл.58, §1 от ОРЗД, не е по реда на чл.38 от ЗЗЛД, а е приложим редът за установяване на нарушението по ЗАНН - чл.87 от ЗЗЛД, като санкционирането на Бирбатева е от компетентността на КЗЛД, а не на Председателя на Комисията. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Несъответен на писмените доказателства по делото е направеният от първоинстанционния съд правен извод за неприложимост на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. В настоящата хипотеза административното производство пред Комисията е започнало по подаден сигнал на субект на данни, а именно - сигнал с Вх. ППН-01-152/24.02.2022 г. от В. Дермонска, в който са наведени твърдения, че собственик на един от апартаментите в жилищна сграда с адрес гр. Благоевград, [улица], а именно - Н. Бирбатев е монтирал камери за видеонаблюдение, без съгласието на живущите и ги следял постоянно. В хода на административното производство проверяващ екип на КЗЛД е посетил посочения в сигнала адрес на 15.06.2022 г., но проверка не е била извършена, поради невъзможност да се осъществи контакт с Н. Бирбатев. Залепено е уведомление на входната врата на сградата и на входната врата на жилището на Бирбатев, за извършване на проверка на 17.06.2022 г. от 09:00 ч. На посочената дата са присъствали Н. Бирбатев и неговата майка Б. Бирбатева, които посрещнали проверяващия екип на КЗЛД пред входа на жилищната сграда, но отказали категорично да осигурят достъп до жилището си. Бирбатева е заявила устно на проверяващия екип, че е закупила жилището през 2008 г., като в момента същото се обитава от сина й Н. Бирбатев и снаха й. Консултирала се е с адвокат, като е посъветвана да не допуска проверяващия екип на КЗЛД до имота. След ката административното производство е започнало по сигнал на трето лице - субект на данни, приложим е редът по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. Съгласно ал.3 на чл.38 от ЗЗЛД Комисията се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, букви "а" "з" и "й" от Регламент /ЕС/ 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и по глава девета. Съгласно чл.83, §1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 Всеки надзорен орган гарантира, че наложените административни наказания глоба" или имуществена санкция" в съответствие с настоящия член за извършени нарушения на настоящия регламент, посочени в параграфи 4, 5 и 6, във всеки конкретен случай са ефективни, пропорционални и възпиращи. Съгласно чл.83, §5, б. д от Регламента нарушенията на посочените по-долу разпоредби подлежат, в съответствие с параграф 2, на административно наказание глоба" или имуществена санкция" в размер до 20 000 000 EUR или, в случай на предприятие до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока: неспазване на разпореждане, или на временно или окончателно ограничаване във връзка с обработването или на наложено от надзорния орган преустановяване на потоците от данни съгласно член 58, параграф 2 или непредоставяне на достъп в нарушение на член 58, параграф 1. Съгласно чл.58, §1, б. е от Регламента Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу правомощия за разследване: да получава достъп до всички помещения на администратора и обработващия лични данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на данни, в съответствие с правото на Съюза или процесуалното право на държавата членка. При анализа на посочените разпоредби следва изводът за приложимост на чл.38,ал.3 от ЗЗЛД при подаден сигнал от субект данни за нарушени негови права по Регламент/ЕС/ 2016/679 и по този закон. Редът по чл.87 от ЗЗЛД за установяване на нарушения по Регламент/ЕС/ 2016/679 и по този закон е приложим в хипотезите, при които административният орган се е самосезирал, т.е. когато няма подаден сигнал от субект на данни по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. Именно при тези хипотези компетентният орган да наложи наказание с наказателно постановление по реда на ЗАНН е Председателят на КЗЛД, а не Комисията. В обобщение - обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, поради което неправилно административният съд е обявил същия за нищожен. Решението следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което следва да бъдат обсъдени всички представени с адм. преписка писмени доказателства, като след анализ на всички доказателства, съдът следва на основание чл. 168, ал. 1 от АПК да извърши цялостен контрол за законосъобразност на административния акт въз основа на всички предвидени в чл. 146 от АПК основания. По изложените съображения, решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване указанията на касационната инстанция, дадени в мотивите на настоящото решение. По направените в настоящата инстанция искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първата инстанция при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал. 3 от АПК, като отчете и изхода на делото по същество на спора. Предвид изложеното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение