Решение № 14201 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8845/2016 г.

Решение № 14201 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8845/2016 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Р. К." ООД, гр. Б., подадена чрез адв. Козарев срещу решение № 1105 от 07.06.2016 г. постановено по адм. д. № 1878/2015 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-02000214002617-091-001/22.06.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с решение № 242/04.09.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Б. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, съставляващи касационни основания визирани в чл. 209 от АПК. Касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, респективно да бъде отменен обжалвания РА, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП"-Б., чрез процесуалния си представител юрк. Монев в с. з. оспорва касационната жалба и моли решението като правилно, да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Р. К." ООД против ревизионен акт № Р-02000214002617-091-001/22.06.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с решение № 242/04.09.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП, с който на "Ригел комерс" ООД са установени задължения по ЗДДС, в резултат на непризнато право на данъчен кредит, по фактури издадени от "Хемус груп" ЕООД, "Булхим-2000" ЕООД, "Мано" ЕООД, "Р.-Д. ВЖ" ЕООД и "Бипс инвест" ООД, за данъчни периоди: м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 12.2012 г. и м. 10.2014 г., в общ размер 23 372,17 лева, ведно със съответните лихви за просрочие в размер 4 816,43 лева. Предмет на процесните доставки са различни видове авточасти и ремонтни услуги, монтаж и демонтаж, предназначени за моторните превозни средства, собственост на ревизираното лице. Дружеството разполага с пет седлови влекачи/хладилни полуремаркета - влекачи "Скания", два броя влекачи "Ивеко", шест полуремаркета, полуремарке гондола, транспортер "Фолксваген" и два влекача "ДАФ". Основният предмет на дейност на "Ригел комерс" ООД е международен автомобилен транспорт. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че установените по делото обстоятелства не потвърждават получаване на стоките и извършване на услугите, респективно настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, нито основание за конкретния доставчик - регистрирано лице да начисли данъка, поради което за "Ригел комерс" ООД не са налице предвидените в чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС условия за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. Този извод е обоснован след като съдът е изключил от доказателствения материал по делото оспорените по реда на чл. 193 от ГПК протоколи за вложени автомобилни части, приемо-предавателни протоколи, договор от 01.12.2012 г. и описи за доставка на автомобилни части. Намери е, че не са налице достатъчно годно доказателства оборващи констатацията на органа по приходите. Решението е правилно. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд. В хода на съдебното производство е била назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) заключението, по която не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно изготвено. Същото е изготвено въз основа на събраните и приложени към делото материали и след проверка единствено на счетоводството на "Ригел комерс" ООД. Според вещото лице всички доставчици са включили в отчетните си регистри по чл. 124 и чл. 125 от ЗДДС издадените фактури, а сумите по тях участват в резултата по СД по ЗДДС за съответния данъчен период. Фактурите са отразени в дневниците за покупки на ревизираното лице и в неговите СД по ЗДДС. Вещото лице е посочило, че при изписване на резервните части са посочени марката и регистрационният номер на моторното превозно средство, в което те са вложени, като е налице съвпадение на същите с регистрационните номера, посочени в приемо-предавателните протоколи, приложени към фактурите. Изключение правят две фактури - № 1000000061/21.12.2012 г. с издател "Хемус груп" ЕООД и № 1310/13.10.2012 г. с издател "Булхим-2000" ЕООД, за които липсва къде и на кой автомобил са извършени ремонтните дейности. Приходната администрация е оспорила представените в хода на ревизията и тези в съдебното производство - протоколи за вложени автомобилни части, приемо-предавателни протоколи, договор от 01.12.2012 г. и описи за доставка на автомобилни части, тъй като приемо-предавателните протоколи се различават по форма, а като съдържание са идентични. Уточнението което е направено е, че са налице два вида, различаващи се протоколи. Съдът е открил производство по оспорване по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и правилно е указал доказателствената тежест на страните. Ревизираният субект е поискал разпит на петима свидетели, като в последващото съдебно заседание е заявил, че оттегля искането си и води само един свидетел, молил съда да отмени определението си, с което са допуснати до разпит останалите свидетели. В съдебното заседание са изслушани показания на свидетеля И. К., който е заявил, че по молба на управителя на РЛ, с когото са в приятелски отношения и си правят взаимно услуги, е приемал куриерски пратки, предназначени за дружеството. Посочил е, че при получаване на пратките не е полагал подписа си и конкретизира по вид авточастите, които е получавал. Сочил е, че е приемал стоки съответстващи с вида на процесните доставки. Други доказателства за установяване истинността на оспорените документи не са представени, ревизираното лице, не се е възползвало от дадената му възможност и не е проявило достатъчна активност. Съдът мотивирано е посочил, че оспорването е проведено успешно и оспорените документите не могат да бъдат съобразени при формиране на изводите досежно релевантните за спора факти, в резултат, на което ги е изключил от доказателствения материал по делото. Неоснователен се явява доводът на касатора, че липсва оспорване на истинността, тъй като следвало да се оспорва само автентичността, а не и верността на съдържанието. Видно от протокола от откритото съдебно заседание на 27.01.2016 г. ответната дирекция не спори по отношение на съдържанието на документите, а единствено досежно тяхната форма. Ревизираното лице следва да докаже, при условията на пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки/услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнило право на данъчен кредит. За установяването им са допустими доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Доставчиците не са били открити на посочените адреси, а в отговор на исканията отправени до тях, документи и писмени обяснения не са представени. Действително касаторът не може да носи отговорност за това, че доставчиците не са намерени на посочените от тях адреси и че не са представили исканите от приходния орган документи, но за обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които данъчно-задълженото лице да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. След оспорването на представените, ревизираното лице не е представило никакви доказателства, противопоставящи се на оспорването, освен довеждането на един свидетел. В процесния случай, съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства, включително заключението на експерта по допуснатата ССчЕ, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че в своята съвкупност и след изключване от доказателствения материал на оспорените документи, не се установяват реалното осъществяване на спорните доставки. Наличието на издадена фактура, счетоводното отразяване, както и доказателства за плащане на фактурираните суми, без да е удостоверено получаването на стоката и извършването на услугата, не е достатъчно да породи претендираното право на данъчен кредит. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в случая е провел успешно насрещно доказване на реалността на доставките, нито че не е следвало да бъде откривано производство по чл. 193 от ГПК, предвид липсата на оспорване на истинността на смисъла на посочения текст. Изводите на органа по приходите не се опровергават и от заключението на вещото лице по проведената ССчЕ. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена и в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11, които са постановени при фактически състав, при който действителното осъществяване на доставките не е било спорно между страните. В своята практика СЕС многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново изтъкнато в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." Предвид изложеното, обосновани на събраните по делото доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд, относно недоказана реалност на фактурираните доставки. Атакуваното съдебно решение не е постановено при пороците, изтъкнати в касационната жалба, съответно и на материалния закон и като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. С оглед на резултата по спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 375.66 лева съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,