Решение № 7262 от 30.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10216/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Офис сгради ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния му представител адв. В. Герджиков, за отмяна на влязло в сила Решение 4970 от 19.04.2024 г. по адм. дело 2317/2024 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Като правно основание на искането за отмяна е посочено основанието по чл. 239, т. 5 АПК. Твърди се, че искателят е лишен от правото на защита в две съдебни инстанции, тъй като касационният състав, в нарушение на чл. 220 АПК и чл. 131 АПК, е формирал нови фактически констатации по обстоятелства, които изобщо не са изследвани в първоинстанционното производство и въз основа на същите е решил спора по същество за първи път едва в рамките на касационното производство с окончателното си решение. Приема се, че вследствие на това жалбоподателят е лишен от възможност да упражни правото си на защита по същество пред две съдебни инстанции. Ответникът не изразява становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за отмяна за подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, в сроковете по чл. 240 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за неговото разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото по чл. 238 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Първоинстанционното производство по адм. дело 10543/2021 г. по описа на Административен съд София град е образувано по жалба на "Офис сгради" ЕООД, с която се иска прогласяване на нищожност, а при условията на евентуалност - отмяна поради незаконосъобразност на индивидуален административен акт по чл.21 АПК от 30.09.2021г., изразен с действия по премахване на 4 бр. предпазни ограждения антипаркингови елементи, поставени от дружеството на адрес [улица], гр.София. С Решение 3684/02.06.2022 г. АССГ е отхвърлил жалбата на "Офис сгради ЕООД против действията по премахване на антипаркинговите елементи, поставени от дружеството, обективирани в Констативен протокол КП-21-0055970/ 30.09.2021г. Решението на Административен съд София град е обжалвано пред Върховния административен съд, който с Решение 10351 от 30.10.2023 г. по адм. дело 10023/2022 г. по описа на ВАС, второ отделение е обезсилил Решение 3684/02.06.2022 г. по адм. дело 10543/2021 г на АССГ поради произнасяне по незаявено искане /квалифицирано като искане по реда на чл.294-298 АПК в противоречие с петитума на жалбата/ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото АССГ е преценил събраните по делото доказателства, съобразил е доводите на страните и указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона. Приел е, че за да определи процедурата, по която подлежат на премахване антипаркинг елементите, следва да се определи какъв обект представляват те преместваем или строеж, за което следва да се съди от характеристиките и предназначението му. В тази връзка, за да се произнесе по съществото на спора, съдът е обсъдил относимите нормативни актове - Наредбата за организация на движението на Столична община /Наредбата/, издадена от Столичния общински съвет и Закона за устройство на територията, като е направил неправилна преценка относно квалификацията на обекта, определяйки го като строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, а не като преграда по отношение на която намират приложение разпоредбите на чл. 52 и сл. от Наредбата. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е достигнал до неправилни изводи по прилагане на правото, приемайки антипаркинг елементите за строеж, премахването на който следва да се извърши по правилата на ЗУТ, която неправилна преценка е коригирана с решението на касационната инстанция. С Решение 7669/07.12.2023 г. по адм. дело 10467/2023 г. Административен съд София - град е приел, че премахнатите антипаркинг елементи представляват строеж по смисъла на Закона за устройство на територията и тъй като за премахването на същите не е издадена заповед на компетентен орган, извършените от административния орган действия, представляващи индивидуален административен акт, изразен с действие, са нищожни /нищожен административен акт/. Решението на Административен съд София град е обжалвано пред Върховния административен съд, който с Решение 4970 от 19.04.2024 г. по адм. дело 2317/2024 г. по описа на ВАС, второ отделение е отменил Решение 7669/07.12.2023 г. по адм. дело 10467/2023 г. на АССГ и е отхвърлил жалбата на Офис сгради ЕООД срещу индивидуален административен акт, обективиран с действия по премахването на 4 /четири/ броя антипаркингови елементи, поставени на [улица], обективирани в Констативен протокол КП-21-0055969/30.09.2021 г. на старши инспектор на Столичен инспекторат - Триадица. За да постанови този резултат, касационният състав е приел, че премахнатите антипаркинг елементи не представляват строеж, а преграда, по отношение на която намират приложение Наредбата за организация на движението на Столична община /Наредбата/, издадена от Столичния общински съвет и Заповед РД - 09 - 05 3499 от 20.10.2008 г., издадена от кмета на Столична община /СО/. Посочено е, че според чл. 52 от Наредбата всички поставени в нарушение на забраната по чл. 51 подвижни, неподвижни и други преградни знаци, табели, съоръжения и други предмети подлежат на незабавно премахване и изземване от упълномощените представители на СО без да е необходимо предупреждение или предизвестие. Съгласно чл. 53 от същата, оперативните действия по чл. 52 се организират и осъществяват от "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и при условия, определени с писмена заповед на кмета на Столична община. Според касационния състав същото следвало и от Заповед РД - 09 - 05 - 3499 от 20.10.2008 г. на кмета на СО, в която е предвидено, че при установяване на нерегламентирано поставяне на такива обекти Столичният инспекторат изпраща предписание за премахването им, в случай, че се установи лицето, които ги е поставило. В случай, че това лице не е установено или не премахне елементите в определен срок, Столичният инспекторат изпраща писмо до Паркинги и гаражи ЕАД, преобразувано понастоящем в Център за градска мобилност ЕАД, за премахването и изземването им, които действия се извършват в 10-дневен срок. Съдът е приел, че в случая от събраните в хода на делата доказателства безспорно се установява, че е спазен нормативно установеният ред за разпореждане на премахването на антипаркинговите елементи, включително оперативните действия по премахването им са извършени от компетентни за това органи и в рамките на предоставените им правомощия съобразно нормативните актове и с нарочна заповед на кмета на Столична община, също издадена въз основа на нормативните актове. Недоволен от окончателното решение на Върховния административен съд, второ отделение, Офис сгради ЕООД е заявил отмяната му по реда на извънредния способ за отмяна на влязло в сила решение, позовавайки се на разпоредбите на чл. 237 и чл. 239, т. 5 АПК. Отмяната като извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове обхваща тези актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. В искането за отмяна са изложени оплаквания, че е нарушен принципът на двуинстанционност на производството, прогласен в чл. 131 АПК, което обуславя основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. Твърди се, че в първата инстанция делото не е разгледано по съществото на спора, обсъдена е само компетентността на издателя на акта, като спорът е решен по същество за първи път едва в касационното производство и то на базата на фактически констатации по обстоятелства, които изобщо не са изследвани в първоинстанционното производство. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че не е налице основанието за отмяна, на което се позовава искателят, а посочената в искането съдебна практика е неотносима в конкретния случай. С разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК законодателят цели да охрани защитата на интересите на страната, която не е могла да вземе адекватно участие в процеса, и поради това делото е останало непопълнено с релевантни за спора фактически обстоятелства и/или с относими доказателства. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е прогласил нищожността на извършените от административния орган действия/акт по премахването на антипаркинговите елементи, приемайки произнасяне от материално некомпетентен административен орган. Спорът е разгледан по същество от касационния състав на ВАС, второ отделение, постановил решението, чиято отмяна се претендира. Разпоредбата на чл. 131 АПК урежда принципа на двуинстанционност на съдебните административни производства по този кодекс, което намира израз в провеждането на две самостоятелни съдебни производства първоинстанционно и касационно. Първоинстанционният съд дължи разглеждане и решаване на спора по същество, като в производството пред него се реализира в пълен обем процесуалното право на страната да навежда доводи и възражения за незаконосъобразност на оспорения административен акт и да представя и изисква събирането на доказателства за установяването им, които съдът следва да събере, прецени и анализира, след което да изведе фактически констатации и въз основа на тях да формира правни изводи, които да мотивират съдебния акт. От своя страна, касационната инстанция, предвидена в АПК като контролно-отменителна има за задача да провери валидността, допустимостта и правилността на постановеното от първата инстанция съдебно решение, основавайки изводите си на база на направените от последната фактически установявания и събраните от нея доказателства, като при отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт на основание чл. 221, ал. 2 АПК решава спора по същество и се произнася с окончателно решение. В конкретния случай се касае за второ по ред касационно производство като съдебният акт, чиято отмяна се иска, е постановен по реда и при условията на чл. 227 ал.1 АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК предвижда, че заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в законна сила решение или определение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. При данните по посоченото съдебно производство не се установява нито едно от посочените обстоятелства. Дружеството е било надлежно призовано за съдебните заседания и съответно надлежно представлявано от адвокат. Разпоредбата на т. 5 на чл. 239 АПК изисква обективна невъзможност на страната да вземе активно участие при обсъждане на въпрос, който изисква съдебно разглеждане. Изложеното в искането за отмяна реално представлява несъгласие с крайния резултат в атакуваното по линия на отмяната решение, не и оплакване, основаващо се на лишаване на страната от възможност да участва в делото или да бъде надлежно представлявана. На дружеството е дадена възможност да участва в производството и по двете дела, да представя доказателства, да прави доказателствени искания и да излага съображения по спора. Няма данни да има нарушения и на процесуалните правила за призоваване, връчване на преписи от оспорването и т.н. В тази връзка не се касае за нарушаване на правила, водещи до неучастие на страната в производството по делото. Страната не е била лишена от възможност да участва в съдебното производство и е била надлежно представлявана. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд е обявил нищожността на оспорените от жалбоподателя действия по премахването на антипаркинговите елементи, приемайки, че представляват строеж по смисъла на Закона за устройство на територията и тъй като за премахването на същите не е издадена заповед на компетентен орган, извършените от административния орган действия представляват нищожен административен акт. Съдът обаче е осигурил надлежното участие на жалбоподателя в производството, гарантирал е правото му да представи доказателства, да прави доказателствени искания и да излага съображенията си по съществото на спора, поради което не може да се приеме тезата, че делото е останало непопълнено с необходимия доказателствен материал и неизяснено от фактическа страна. След анализ на събраните доказателства АССГ е обсъдил приложимите нормативни актове - Наредбата за организация на движението на Столична община /Наредбата/ и Закона за устройство на територията, като е направил неправилна преценка по прилагане на материалното право, квалифицирайки антипаркинг елементите като строеж, премахването на който подлежи по реда и правилата на ЗУТ, която неправилна преценка е коригирана с решението на касационната инстанция. АССГ е приел нищожност на действията/акта по премахване на елементите, поради некомпетентност на органа, при което, длъжен да следи служебно за валидността на акта, е прогласил неговата недействителност, мотивирайки нищожност. Проверката за законосъобразност на административен акт, респективно действия на административен орган се извършва при наличието на валиден, действителен акт, като при установяване на недействителност /нищожност/, съдът прогласява неговата нищожност, както в случая е сторил първоинстанционния съд. С решението, чиято отмяна се претендира, касационният състав на второ отделение на ВАС е отменил обжалвания първоинстанционен съдебен акт и на основание чл. 227, ал. 1 АПК е решил спора по същество, като се е произнесъл с окончателно решение. Неоснователни са оплакванията на искателя, че съставът на ВАС е решил спора по същество за първи път едва в рамките на касационното производство, формирайки нови фактически установявания по обстоятелства, които изобщо не са изследвани в първоинстанционното производство. Не се споделя виждането, че вследствие на това искателят е бил лишен от възможност да упражни правото си на защита по същество пред две съдебни инстанции. При наличие на хипотезата на чл. 227 ал.1 от АПК, при повторна отмяна на решението на първоинстанционния съд и наличието на достатъчно събрани в първата инстанция доказателства, касационната инстанция е решила спора по същество без да допусне твърдяните нарушения на разпоредбата на чл. 131 АПК връзка с чл. 239, т. 5 АПК. Лимитативно посочените в чл. 239 АПК правни основания за отмяна съставляват отклонение от общия принцип за окончателност и правен стабилитет на касационното съдебно решение, което след като е влязло в сила се ползва със сила на пресъдено нещо със съответните субективни и обективни предели. Както вече беше посочено по-горе, основанията са изчерпателно посочени от законодателя и не могат да се тълкуват разширително или по аналогия. По реда на извънредния способ е недопустимо да се проверява правилността на касационното решение, защото това би направило съдебния административен процес триинстанционен, в нарушение на чл. 131 АПК. Несъгласието на страната с правния резултат не е основание за отмяна чрез извънредния способ на чл. 237 и сл. АПК. По изложените съображения, искането на Офис сгради ЕООД за отмяна на влязло в сила Решение 4970 от 19.04.2024 г., постановено по адм. дело 2317/2024 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение на основание чл. 239, т. 5 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,