Решение № 8028 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11615/2018 г.

Решение № 8028 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11615/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Г. З. от [населено място] против Решение № 4170/19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 9052/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. К. жалбоподател твърди, че първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ВР 551/14.11.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Връбница, гр. С., с която е постановен отказ от целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017 г., потвърдена с Решение № 22-РД06-0119/16.06.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С. град, е неправилно. Счита, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли съдът да отмени решението на административния съд. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Връбница, гр. С. не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и да се отхвърли като такава. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото, доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. По същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд С.-град е заповед № ВР 551/14.11.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Връбница, потвърдена с Решение № 22-РД06-0119/16.06.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С. град, с която заповед му е отказана целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017 година. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че Г. З. е сезирал компетентната администрация на ДСП "Възраждане", гр. С. със заявление – декларация от 31.10.2016 г., да му бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво. При проверката на подлежащите на установяване от органа факти е установено, че Захариев е управител и съдружник на четири дружества, като в едното е едноличен собственик на капитала. Също така на 27.10.2015 г. лицето е сключило договор за продажба на недвижим имот, който представлява апартамент № 17, находящ се в гр. С., на ул. "П. Е." .№..., на ет. .... Договорът за покупко – продажба на имота е оформен в нотариален акт № 51, том XI, peг. № 21392, дело № 1668/2015 г., на нотариус с район на действие Районен съд С.. Съгласно договора съдът е приел, че материалният интерес на сделката е бил в размер на 128 084, 78 лева. На 12.06.2015 г. Г. З. е извършил продажба на недвижим имот, представляващ парцел с площ 1 020, 00 кв. м. и двуетажна жилищна сграда, находящи се в с. М., ул. "Мировско шосе" № 20. Според нотариален акт № 51, том II, peг. № 2044, дело № 226 от 2015 г. на нотариус с район на действие Районен съд С., материалният интерес на сделката възлиза на 20 00, 00 лева. При тези данни директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Връбница, гр. С. е издал процесната заповед № ВР 551/04.11.2016 г., с която на Г. З. е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2016/2017 година. Като правно основание за издаване на акта е посочено, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП). В производството по обжалването й по административен ред директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - С. град с Решение № 22-РД06-0119/16.06.2017 г. е потвърдил заповедта. Изложените в решението на директора мотиви за отказ се обосновават с обстоятелството, че материалният интерес от продажбите, извършени през 2015 г. от Г. З., надхвърля 60-кратния размер на ГМД (60465. 00 лв. = 3 900. 00 лв.). Административният съд след извършената проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК е достигнал до извод, че обжалваната по съдебен ред заповед № ВР 551/04.11.2016 г. е законосъобразен административен акт и поради това не подлежи на отмяна. Относно приложението на материалния закон съдът формира съображения, според които са налице посочените в заповедта мотиви за отказ по чл. 10, ал. 1, т. 2 и т. 6 ППЗСП. Касае се за регистрирани четири търговски дружества, в които жалбоподателят е управител и съдружник, респ. лицето е продало апартамент, находящ се в гр. С., на ул. "П. Е." .№..., за сумата от 128 084, 78 лева. Съдът е извел извод, че в съответствие с материалния закон и при тези фактически установявания, административният орган е отказал на Захариев отпускането на целева помощ за отопление за периода 2016/2017 година. Решението на административен съд С.-град е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Текстът на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД – 07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (само "Наредбата") в относимата към датата на подаденото заявление редакция предвижда, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението - декларация е по - нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление. За да възникне правото на целева помощ на посоченото в Наредбата основание, лицата следва да отговарят и на допълнителните условия по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Преди да се издаде съответния административен акт на осн. чл. 4, ал. 2 (ДВ, бр. 55 от 2016 г.) от Наредбата, лицата подават заявление - декларация, като задължително посочат и вида на ползваното отопление. Необходимо е да се извърши социална анкета от социален работник, който има задължение да изготви социален доклад в 20-дневен срок от подаване на заявлението, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ. В правомощията на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице е да издаде заповед със съответното съдържание. Органът по чл. 4, ал. 4 от Наредбата преди издаване на съответния административен акт е задължен да мотивира своите правни изводи, след преценка на доказателствата по случая. Съгласно данните от административната преписка жалбоподателят е извършил разпоредителни сделки, като стойността на продадените собствени на лицето недвижими имоти, надхвърля 60-кратния размер на гарантирания минимален доход от 3900 лева. Това обстоятелство противоречи на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 6 ППЗСП, според който текст месечна помощ, в това число и целева помощ за отопление се отпуска при условие, че лицата и семействата не са прехвърлили срещу заплащане недвижима собственост и / или идеални части от нея през последните 5 години на стойност, по – висока от 60-кратния размер на гарантирания минимален доход, който е 3900 лева. Касационният жалбоподател не отговоря на изискването и на чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП, тъй като съдът правилно е установил, че е бил регистриран като управител на четири търговски дружества, както към датата на подаване на заявлението за отпускане на целева помощ за отопление, така и към датата на издаване на процесната заповед. Отпускането на целева помощ на лица или семейства е обусловено от наличието на две кумулативни изисквания: 1). средномесечният доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация да е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и 2). да отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. След като по делото пред първоинстанционния съд е прието, че Г. З. не отговаря на тези изисквания, вкл. и на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, законосъобразно директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Възраждане, гр. С. е отказал отпускане на целева помощ за отопление. По така изтъкнатите съображения касационната инстанция намира, че административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който при липса на поддържаните в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,