Решение № 14482 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7356/2017 г.

Решение № 14482 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7356/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Аянова, против решение № 81/18.04.2017 г., постановено от Административен съд -Стара Загора по адм. д. № 338/2016 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 1140/14.07.2016 г. издадена от кмета на община Казанлък, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено изземването на общински имот – публична общинска собственост. Касаторката поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира и присъждане на направените по настоящето дело съдебни разноски. Ответната страна - кмета на община Казанлък, чрез процесуалния си представител юрк. Славенска в представен по делото отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата и моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу заповед № 1140/14.07.2016 г., издадена от кмета на община Казанлък, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредено да се изземе имот, описан като "публична общинска собственост", представляващ част от тротоар, който съгласно действащия ПУП на с. Горно Черковище, община Казанлък е в улична регулация и граничи от една страна с УПИ IX – 27, кв. 3, а от другите е затворен от уличните регулационни линии на същия квартал и се намира от северната страна на осова точка № 404 от уличната регулация (в северната част на кръстовището на улици "Христо Ботев" и "Орлово Гнездо") За да постанови решението си съдът от фактическа страна е установил следното: На 28.12.2015 г. до Кмета на Община Казанлък е подадена жалба вх. № 194-Б-103-1#8 от Б. Б., с която е сигнализирал, че на централната улица в село Г. Черковище живущите са лишени от тротоар, тъй като сем. Д. са построили парапет с 5 стъпала с площ от 6 кв. м, с което са отнели правото на пешеходците да се движат по тротоара. От общинска администрация Казанлък е изискано становище по случая от Кмета на кметство с. Горно Черковище. В отговор, със Становище изх. № 07 от 14.01.2016 г. от кмета на с. Горно Черковище е заявено, че действително има изградени стълби към входната врата на съседите на г-н Б., които съществуват от много време и които стълби не дават възможност за ползването на тротоара. На 11.02.2016 г. работна група от служители на общинска администрация – Казанлък е извършила проверка по подадената от Б. Б. жалба вх. № 194-Б-103-1#8 от 28.12.2015 г. Извършилите проверката длъжностни лица са констатирали, че УПИ ІХ – 27, кв. 3, с административен адрес с. Горно Черковище, [адрес], е собственост на П. Д., като е установено, че неправомерно е заграден общински имот /тротоар/ - част от уличната регулация, публична общинска собственост, на изток от УПИ ІХ – 27, кв. 3 по плана на с. Горно Черковище, с квадратура от 80 кв. м. Резултатите от проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен протокол № 2 от 11.02.2016 г. Посочено е че в 7-дневен срок от получаване на констативния протокол е желателно да бъдат представени в общинската администрация наличните документи за правното владеене на общинския имот, като след изтичане на този срок и при непредставяне на документи, ще бъдат предприети мерки по чл. 65 от ЗОбС. Констативният протокол е връчен на П. Д. на 11.05.2016 г., което обстоятелство е удостоверено с положен от лицето подпис. По делото няма данни в указания 7-дневен срок от получаване на констативния протокол същата да е представила документи и/или да е изразила становище във връзка с образуваното административно производство по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. С цел установяване на фактите по делото освен представените доказателства по административната преписка, първоинстанционният съд е допуснал и събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели на лицата: Д. К., Б. Б., Ц. С., И. Д., А. Д., Х. М. и Х. С. По делото са назначени и изслушани и единична съдебно - техническа експертиза и тройна съдебно – техническа експертиза, заключенията, по които съдът е приел като компетентни обективни и безпристрастни. След подробен анализ на всички доказателства по делото, на заключенията на вещите лица по назначените по делото експертизи и свидетелските показания административният съд от правна страна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в изискуемата форма, и при спазване на административнопроизводствените правила в АПК. Посочил е, че преди постановяването на процесната заповед от страна на органа са извършени всички необходими фактически установявания и е направена преценка както във връзка със статута на имота – предмет на изземване, така и, че същият се държи (владее) без основание и се ползва не по предназначение. Изложени са мотиви, че въпреки, че е била надлежно уведомена с връчването на констативния протокол Д. не е упражнила в указания срок процесуалните си права да изрази становище по него, да предостави доказателства или да направи искане за събиране на такива. Позовавайки се на заключенията по назначените и приети по делото единична и тройна съдебно – технически експертизи, както и на изслушаните по делото свидетелски показания решаващият съд е счел, че в случая са налице всички елементи от правопораждащия фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, с които правната норма свързва издаването на заповед за изземване на недвижим имот – общинска собственост. Постановеното решение е правилно и обосновано, което води до неговата законосъобразност. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяване на решението. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция, поради следното: Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. При анализа на разпоредбата следва изводът, че административното производство по изземването на имоти предполага кумулативно наличието на три предпоставки-имот, общинска собственост, лице, което го владее или държи и липса на основание. В настоящия случай от назначените и изпълнените единична и тройна съдебно – техническа експертиза безспорно по делото се установява, че разпореденият за изземване с оспорената заповед № 1140 от 14.07.2016 г. на кмета на община Казанлък имот представлява част от уличната регулация по действащия ПУП – кадастрален и регулационен план на с. Горно Черковище, одобрен със Заповед № 370/1990 г. на Кмета на Община Казанлък – част от тротоарната площ, отстояща както следва: север - имота на жалбоподателката - УПИ ІХ – 27, кв. 3 по плана на селото; изток - улица с о. т. 404-48; юг - кръстовище с о. т. 404 и запад - улица с о. т. 404-51. Експертизите определят местоположението изземвания имот като такова между изпълнената на уличната регулационна линия масивната ограда на УПИ ІХ – 27, кв. 3 и пресичащите се тротоари на ул. "Христо Ботев" и ул. "Орлово гнездо", с. Горно Черковище, като и двете заключения определят еднозначно изземваната площ като част от уличната регулация - част от регулационно отредена по ПУП – ПР улица, предвидена за тротоарно пространство /за тротоар/, като пътното платно на улици "Христо Ботев" и "Орлово гнездо" е ограничено с бордюри, след които следва тази тротоарна площ. Съответно изземваната площ и по стария кадастрален и регулационен план, и по сега действащия такъв, не е попадала в имота – собственост на жалбоподателката, с оглед на което прилагането на регулацията по ПУП – ПР, одобрен със Заповед № 370/1990 г. на кмета на община Казанлък. Съгласно легалните дефиниции, съдържащи с в § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на Закона за пътищата /специалният закон, уреждащ обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата/, "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а съответно "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. В § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП тротоарът е определен като изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Въз основа на посочените легални дефиниции и на заключенията на изпълнените съдебно-технически експертизи, обосновано съдът е приел, че разпоредената за изземване с обжалваната заповед площ, съставляваща част от уличната регулация - част от регулационно отредена по действащия ПУП – ПР на с. Горно Черковище улица, предвидена за тротоар и представляваща тротоарна площ, ограничена с бордюри от пътното платно на улици "Христо Ботев" и "Орлово гнездо" е елемент от общинската транспортна техническа инфраструктура и представлява имот със статут по закон и по предназначение на публична общинска собственост съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС във връзка с чл. 8, ал. 3 от ЗП - част от повърхността в обхвата на общински път /улици/, отредена за разполагане на тротоар. С оглед на което наличието на първата материалноправна предпоставка, с която законът свързва издаването на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, се явява установена и доказана. На следващо място следва да се посочи, че по от изслушаните по делото свидетелски показания се доказва наличието и на втората предпоставка за издаването на заповедта на кмета на община Казанлък, а именно, че Д. е упражнявала и фактическата власт, като неправомерно и без основание е ползвала иззетия имот. Неоснователни са наведените от касаторката доводи, че община Казанлък не е доказала, че иззетият имот е собственост на общината. Съгласно пар. 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, с влизане в сила на ЗОС в собственост на общините преминават общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за общо ползване, като за временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, доколкото не е предвидено друго в специален закон, съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗОС. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, "публична общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон". В настоящия случай процесният имот е определен за публична собственост ех lege. След като по делото безспорно е установено, че процесният терен с квадратура от 80 кв. м. е включен в уличното / тротоарното пространство на с. Горно Черковище, община Казанлък, той представлява публична общинска собственост. Изложените в тази връзка мотиви от първоинстанционния съд се споделят от настоящият съдебен състав на ВАС. Правилен и обоснован се явява и направения от съда извод, че обективираното в т. IV заповедта (относно начина на премахване на оградата от общинско предприятие "Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата) не представлява разпореждане за премахване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225а от Закона за устройство на територията, (ЗУТ) а определя начина, по който да се извърши принудителното изземване на имота след изтичане на указания срок за доброволно изпълнение. С оглед на това изложения от касационната жалбоподателка й от процесуалния и представител в съдебно заседание довод за неспазване на императивни разпоредби на ЗУТ е неоснователен. Видно от приложения по делото Констативен протокол от 11.02.2016 г., няма посоченото в нормата на чл. 225а от ЗУТ съдържание за незаконен строеж, а посочва необходимостта от освобождаване на имот - публична общинска собственост, какъвто е посоченият в заповедта общински имот. По изложените съображения, първоинстанционното решение, като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,