Решение № 1316 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15386/2014 г.

Решение № 1316 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15386/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митнически пункт /МП/ "Пристанище Бургас център" срещу Решение № 1699/22.10.2014 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 1423/2014 г., с което е отменено Решение № 32-48423/20.05.2014 г. към ЕАД № 14BG001007Н0011573/20140327/20140508. Касаторът поддържа, че обжалваното решението е неправилно, като постановено в противоречие със съдопроизводствените правила и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че неправилно съдът е приел за приложима нормата на чл. 145, ал. 1 от Регламент 2454/93, тъй като спорът не е за фири и техния размер с оглед естеството на стоката, нито за нейното изгубване. Поради това счита, че законосъобразно с решението на Началника на МП "Пристанище Бургас център" митническата стойност е определена по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на базата на издадената от продавача търговска фактура. Според сключения между продавача и купувача договор, база за фактуриране е натовареното нето количество, а не разтовареното количество. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД бъде отхвърлена, ведно с присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД гр. Бургас, чрез процесуален пълномощник, оспорва нейната основателност. Подробни доводи излага в писмени бележки по съществото на спора и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е законосъобразността на Решение № 32-48423/20.05.2014 г. към ЕАД № 14BG001007Н0011573/20140327/20140508 на Началника на МП "Пристанище Бургас център", с което на основание чл. 6 от Регламент (ЕИО) 2913/92 г., чл. 19 от ЗМ и Заповед ЗАМ № 494/18.08.2009 г. на Директора на Агенция "Митници" е определена нова митническа стойност в размер на 30142208,03 лв на осъществен от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД внос на "тежки масла, смазочни масла, други масла", поставен под митнически режим - допускане за свободно обращение, оформен с посоченото по-горе ЕАД, като е определено ново митническо задължение за ДДС в размер на 6 034045, 74 лв. на основание чл. 201 § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., чл. 199, ал. 1 ЗМ и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС. За да обоснове извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт решаващият състав е направил следните релевантни фактически констатации: "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е осъществил внос на "тежки масла, смазочни масла, други масла - предназначени да претърпят специфична преработка" /мазут/, с доставчик "Litasco", Швейцария, в изпълнение на договор от 1.07.2009 г. сключен между страните, Анекс 91/21.03.2014 г. и Поправка 1 към Анекс 91 от 15.04.2014 г. Вносът е оформен първоначално с митническа декларация ЕАД № 14BG001007Н001157/20140327 от 27.03.2014 г., в която в кл. 35 и кл. 38 е вписано количество на стоката - 33000000 кг, като за това количество, в кл. 22 от ЕАД е декларирана фактурна стойност в размер на 21247050,00 щатски долара, при валутен курс 1,422940 лв. Впоследствие било уточнено с ЕАД № 14BG001007Н0011573 от 27.03.2014 г., че количеството на стоката е 32711267 кг, с декларирана фактурна стойност в размер на 21028437,99 щатски долара, при валутен курс 1,422940 лв. От доставчика са издадени фактура № 90513633/6590 от 24.04.2014 г. и Differential Credit Note № 90514215/6829 от 30.04.2014 г., в която е посочено фактурираното количество мазут - 32951,776 МТ, с посочена обща стойност - 21183049,20 щатски долара. При разтоварване на терминал "Росенец", гр. Бургас на 14.04.2014 г., видно от съставения генерален акт № 26/17.04.2014 г. и акт известие № 26/1 от 17.04.2014 г., след извършеното замерване е установена разлика в количествата, като обявеното количество съгласно коносамента при натоварване е 32951776 МТ (вакуум) мазут, а разтовареното количество е 327112676 МТ (вакуум) мазут, в резултат на което е установена разлика от 240509 кг по-малко разтоварено количество. В единната митническата декларация, в кл. 35 и кл. 38, жалбоподателят е вписал именно разтовареното количество мазут и съобразно това количество, е вписал в кл. 42 цена на стоката - 21028437,99 щатски долара, пропорционално намалена и съответстваща на разтовареното количество, респ. - в кл. 46 митническата облагаема стойност е посочена в размер на 29922205,55 лв. и съобразно тази стойност е определен размерът на дължимия ДДС - 5990045,25 лв. При тези факти, първоинстанционният съд е счел оспореният пред него акт за незаконосъобразен. Приел за безспорно, че е установена разлика в количествата при натоварване и разтоварване. Констатираната разлика не е внесена в митническата територия на Общността, поради което за тази част от стоката не е възникнало вносно митническо задължение. За тези невнесени количества мазут според чл. 54, ал. 1 ЗДДС не е налице данъчно събитие и изискуемост на данъка, поради което за тях не се дължи данък върху добавената стойност и поради това, начисляването на ДДС трябва да бъде само върху стойността на съответното количество, което е разтоварено в България, т. е. действително внесеното количество, тъй като не може да се оформи режим внос на количество, което не е внесено на територията на страната. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените касационни основания. Неоснователен е доводът на касатора, че митническата стойност в конкретния случай следва да се определи по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на базата на издадената от продавача търговска фактура. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ предвижда, че митническата стойност за внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена, коригирана при условията на чл. 38, ал. 1 ЗМ. Тази разпоредба обаче е приложима в случаите, когато няма спор за количеството на внасяните стоки, т. е. при липса на разлика между натовареното от доставчика количество и разтовареното от получателя на стоката. В процесния случай не е спорно, че има разлика в количествата - при натоварване на стоката от доставчика "Литаско" и при разтоварването й в България. При установеността на това релевантно обстоятелство, правилно първоинстанционният съд е приел, че начисляването на ДДС трябва да бъде само върху съответното количество, което е разтоварено в България, т. е. действително внесеното количество. Този извод е в съответствие с чл. 69, ал. 1 ППЗМ, който сочи, че когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал. 1 от закона е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България. Затова е без значение, че вносителят е заплатил договорената цена, тъй като определянето на публичните задължения към момента на вноса са върху действително внесеното на територията на страната количества, а не върху договорените такива. С оглед вида на процесната стока и летливия й характер е обективно възможно част от натовареното количество да е изгубено, но този факт е ирелевантен, тъй като приложението на цитираната разпоредба не зависи от причините, поради които е настъпила частичната загуба. Плащането на договорената цена не променя изводите, че облагането с ДДС на вноса на суровия нефт следва да бъде само за действително внесеното в България количество, а не върху договореното. Ето защо, като е отменил решението на началника на МП "Пристанище Бургас център", съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1850 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение