Решение № 3810 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3990/2011 г.

Решение № 3810 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3990/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 226 във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Станимир Делчев Сталев от гр. Момчилград против заповед № К-4831 от 28.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 228, т. 1 и чл. 222, ал. 1 предложение първо, чл. 224, ал. 2, т 1 и 2 и § 1, т. 7 от ДР на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), в качеството му на държавен служител в МВР - категория "Г" II степен му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като неправилно административният орган приема, че е налице нарушение по чл. 222, ал. 1 от ЗМВР - системно неспазване на сроковете по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Не е извършена обстойна проверка на деянието, не е взета предвид тежестта на нарушението. Твърди се, че цитираните в заповедта досъдебни производства са приключени в предвидените в НПК срокове, а ако е било констатирано забавяне, то това се дължи на организацията на деловодната система в МВР и още, че акта е немотивиран, не е постановен в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 264 от ППЗМВР относно реквизитите на заповедта. Претендира отмяната му. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна по съображения подробно изложени в представени в съдебно заседание писмени бележки. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и след като съобразно чл. 168 от АПК извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок и поради това е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следното: С обжалваната заповед на Сталев като държавен служител в МВР на длъжност старши разследващ полицай в Областна дирекция (ОД) на МВР-Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина се изразяват в това, че в условията на системност по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗМВР, за времето от 04.05.2009 г. до 19.02.2010 г. просрочва срока за разследване на 22 досъдебни производства: като просрочването е от 3 до 19 дни с което нарушава служебното си задължение да изпълнява възложените му задачи по разследване на престъпленията в сроковете по НПК, разписано в длъжностната му характеристика за длъжността "младши дознател - дознател - старши дознател" в МВР. Заповедта е издадена от компетентния орган, съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 1 ЗМВР министърът е компетентен да налага наказания на служителите от категория "Г". Същата е в писмена форма и в този смисъл са изпълнени изискванията на чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. При постановяването на заповедта обаче са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, изискванията за форма относно съобразителната част и на материалния закон. В рамките на проведеното дисциплинарно производство жалбоподателят осъществява правото си на защита, представяйки писмено обяснение по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР под формата на докладна записка с рег. № 4333/30.03.2010 г. С него той оспорва констатациите, изложени в предложение от 08.03.2010 г. на прокурор от Районна прокуратура - Кърджали, издадено въз основа на таблица към справка вх. № 225/04.03.2010 г. Приложената таблица съдържа данни за всички дознателски преписки, чиито срок по чл. 234, ал. 1 от НПК според дисциплинарнонаказващият орган са пропуснати (по № на ДП и дата на изтичане на срока по НПК), дата на изпращаното им на прокурор, както и брой дни закъснение. По отношение на процедурата по издаване на обжалваната заповед: за конкретният случай приложение намира разпоредбата на чл. 238а от ППЗМВР, съгласно която издаването на заповед за започване на дисциплинарно производство не е задължително действие на наказващия орган в процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, когато данните са за извършено дисциплинарно нарушение извън предвидените в чл. 227, ал. 1, т. 2-10 от ЗМВР, т. е. са за дисциплинарни нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР или по чл. 225 - 229 от същия закон. Регламентираното в чл. 228 от ЗМВР нарушение на служебната дисциплина не е сред нарушенията, при наличието на които е задължителна предвидената в чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР процедура, включително издаване на заповед за образуване на дисциплинарно производство. В конкретната хипотеза, при налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година", за дисциплинарнонаказващият орган, по силата на чл. 223, ал. 3 от ППЗМВР е задължителен редът по чл. 229, ал. 1 - 4 от ЗМВР, който не предвижда посочените от жалбоподателя като неизвършени действия на наказващия орган - а именно - издаване на изрична заповед за извършване на проверка, или за започване на дисциплинарно производство. Достатъчно е направеното предложение от 08.03.2010 г. на прокурор от РП-Кърджали за инициативата и провеждането на дисциплинарното производство с приложената към него справка с вх. № 225/04.03.2010 г. Нарушението на служебната дисциплина, за което е наложено наказание "недопускане до конкурс" с оспорената заповед е на база на данните, съдържащи се в цитираната таблица, приложена към справката на прокурор от Районна прокуратура - Кърджали. Разпоредбата на чл. 222 от ЗМВР определя като дисциплинарно нарушение "системно нарушаване на срокове, предвидени в НПК, или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство". От редакцията и тълкуването на правната норма следва, че за да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 222 ЗМВР нарушаването на сроковете (или извършването на действия), то следва да бъде системно. По аргумент, изведен от разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР, по смисъла на закона "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Както е посочено по-горе производството е образувано по повод изготвено предложение на прокурор от Районна прокуратура, който обаче не е компетентния прокурор по смисъла на чл. 222, ал. 1 предл. 2 от ЗМВР, който може да прави предложение за налагане на наказание на органа по чл. 228 от ЗМВР, с изключение на 7 от 22-те, описани в заповедта досъдебни производства, обстоятелство, което се установява от справката, където за всяко досъдебно производство е посочен и наблюдаващия прокурор. Освен това от съдържанието на този документ не се установяват релевантните за случая факти, а именно - датата на възлагане на досъдебното производство на съответните разследващи полицаи и датата на приключването му, в съответствие с разпоредбите на НПК, а са цитираните датите, на които същите са изпращани и съответно получени в администрацията на органите на МВР и прокуратурата, и съответно от същите не може да бъде изведен категоричен извод, кога е образувано производството и съответно кога изтича срока за разследването му. Ето защо обжалваната заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 246 от ППЗМВР, тъй като е постановена без да са изяснени обстоятелствата, свързани с вмененото на жалбоподателя нарушение и доказателствата в подкрепа на описаните нарушения. В случая, в заповедта са възпроизведени твърденията в предложението на прокурора, без да бъдат събрани доказателства, от които да се установи действителния срок, през който започват и завършват действията по разследването на процесните 22 досъдебни производства. Такива доказателства не са представени и в хода на настоящото съдебното производство в нарушение на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 ат АПК и дадените задължителни указания на ответника, тъй като от приетите пред настоящата инстанция копия от описи, съпроводителни писма и регистър - образец № 1 отново се установяват единствено сроковете, в които производствата се разменят между администрациите на двете ведомства, но не и сроковете на започване и приключване на досъдебните производства. Същевременно по делото са приложени становища от наблюдаващите прокурори при Районна прокуратура-Кърджали по част от досъдебните производства, възложени на Сталев, които са компетентните прокурори по смисъла на чл. 228, ал. 2 от ЗМВР да следят за срочността на работата на разследващия полицай и в които е посочено, че не са допуснати нарушения на сроковете по тях. Тези доказателства са относими към спора и опровергават изводите на административния орган относно нарушенията на служебната дисциплина, за които е наказан държавният служител, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 223 от ППЗМВР, задължаваща дисциплинарнонаказващия орган да установи дисциплинарното нарушение при условията на чл. 229, ал. 1 -4 ЗМВР. Изброените нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила са довели и до неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят е наказан за нарушения на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР във вр. с § 1, т. 7 ДРЗМВР. Посочените разпоредби изискват наличие на системно неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и неизпълнение на служебните правомощия. От събраните по делото доказателства не се установява извършване на нито едно от посочените нарушения от страна на Станимир Сталев, поради което заповедта е издадена в нарушение и на разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ППЗМВР. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните изисквания, предвидени в закона, които обосновават неговата отмяна. Водим от горното Върховният административен съд, пето отделение