Решение № 2837 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8402/2020 г.

Решение № 2837 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8402/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Русе (ОДБХ-Русе) срещу решение № 12/18.06.2020 г., постановено по адм. д. № 640/2019 г. по описа на Административен съд-Русе (АС- Русе). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да бъде решен спора по същество като се отхвърли жалбата на "Свинекомплекс Николово" АД срещу неговия Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар от 13.09.2019 г. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от другата страна. Ответникът "Свинекомплекс Николово" АД оспорва касационната жалба по подробни съображение в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена в срок от страна в производството е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 12/18.06.2020 г., постановено по адм. д. № 640/2019 г. по описа на АС-Русе е изменен Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 13.09.2019 г. от директора на ОДБХ-Русе, в частта, с която е определена оценка и обезщетение за "Стокови животни" по позиции от № 1 до № 12, включително и за животни "Свине-майки" по позиции от № 302 до № 1488, включително, собственост на "Свинекомплекс Николово" АД, като определената стойност на обезщетението за тези позиции от 1 397 262. 57 лв. е изменено на 2 916 350. 11 лв., а размерът на общото обезщетение определено в акта от 1 866 787, 48 лв. е определен на 3 385 875, 02 лв., присъдени са и разноски в полза на дружеството. Административният съд е приел за установено, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че приложима за спора е разпоредбата на чл. 144 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД, в редакцията, действаща при издаване на административния акт, а именно преди изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.), а не приложената от административния орган норма на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове (Наредбата, отменена, считано от 05.05.2020 г., но действаща към датата на издаване на административния акт). Решаващият съд е кредитирал допуснатата съдебно-икономическа експертиза, а въз основа на втория вариант от заключението на вещото лице и обясненията му в открито съдебно заседание, е определил дължимото обезщетение за умъртвените животни в по-висок размер от посоченото в оспорения административен акт. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с допустима жалба, подадено от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване административен акт. Настоящият съдебен състав намира за основателно основното възражение в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което не са допуснати и събрани всички ангажирани от страните допустими доказателства за установяване на твърдени относими към спора факти. Съгласно чл. 170 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, а съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. При разглеждане на спора пред първата инстанция липсва произнасяне по реда на чл. 170, ал. 3 от АПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Решаващият съд не е съобразил правилно и нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК като е оставил без уважение искането на административния орган за събиране на доказателства в подкрепа на фактическите основания за издаване на оспорения акт. С определение от 18.10.2019 г. АС–Русе е насрочено открито съдебно заседание, но няма произнасяне по доказателствените искания, направени с жалбата (включително относно искане за допускане на съдебно-оценителна експертиза), а само е разпореждане за комплектоване на административната преписка. С отговор на жалбата вх. н. 3924/04.11.2019 г. директорът на ОДБХ-Русе освен, че е изразил становище относно относимите факти и приложимото право, е направил и искане установяване на факти, за които са необходими специални знания в областта на оценяването на животни (включително и чрез лицензирането на лицата с компетентност като оценители). Действително искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза от лицензирани оценители е формулирано като алтернативно и непрецизно (повторна тройна експертиза), но е недвусмислена волята на страната в чиято тежест на доказване са определени факти да ангажира доказателства за установяването им. Въпреки своевременно направените и от двете страни доказателствени искания за допускане на експертиза с поставени различни въпроси, в първото открито съдебно заседание АС-Русе не допуска въобще съдебна експертиза. В протокола от това съдебно заседание, проведено на 11.11.2019 г. не е отразено да е извършено разпределение на доказателствената тежест в процеса и да са осъществени действия по чл. 171, ал. 4, изр. второ от АПК въпреки участието на процесуални представители и на двете страни по делото. В следващото открито съдебно заседание на 25.11.2019 г. е допусната съдебно-икономическа експертиза, каквато не е поискана от нито една от страните по делото, а поименно в закрито съдебно заседание на 05.12.2019 г. е определено вещо лице със специалност счетоводство и финанси, което да изпълни поставените задачи. Липсват данни назначеното вещо лица да притежава квалификация за оценяване на животни в каквото се изразява съществена част от поставените въпроси, а оповестената му компетентност е само в сферата на счетоводството, в която са само друга част от задачите на експертизата. Описаните процесуални действия и неизпълнения на задължения от страна на съда съставляват съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в нарушаване на правото на защита. Допуснатите нарушения са особено съществени поради забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция, поради което касационната инстанция не разполага с възможност да извърши проверка относно спазването на материалния закон, респективно да разгледа по същество останалите доводи на страните по същество на спора. Налице са предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и след отмяна на съдебното решение, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да проведе отново процеса по събиране на доказателства без да бъдат допускани констатираните нарушения, след което да разгледа спора по същество. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК разноски не следва да бъдат определяни По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение