Решение № 4347 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7700/2015 г.

Решение № 4347 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7700/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра, срещу решение № 41 от 21.05.2015 г. по адм. д. № 41/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Силистра. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Петър Стефанов Петров от гр. Силистра, чрез процесуалния си представител адвокат Дойчева, моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - гр. Силистра, е отменил решение № Р-18 от 24.02.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра, и разпореждане № 1 от 20.11.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра. Така постановеното съдебното решение е правилно като краен резултат, макар и по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд. По първоначалното дело е било установено, че с разпореждане № 5 от 11.07.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра, е била изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Петър Стефанов Петров от гр. Силистра, като при определяне на размера й от 546.33 лв., за периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г., е включено брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) от 9156 лв., въз основа на удостоверение обр. УП-15 изх. № 18-03-743 от 08.02.2014 г. на ООА при Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра. С разпореждане № 1 от 20.11.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра, пенсията е била изменена, като за посочения период брутното трудово възнаграждение (осигурителен доход) е коригирано на 4320 лв., на база минималната работна заплата за периода, с оглед издадено ново удостоверение обр. УП-15 изх. № 18-03-6088 от 07.11.2014 г. ООА при Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра. Аргументите на пенсионните органи са свързани с обстоятелството, че при проверка в Архивохранилището на ТП на НОИ - гр. Силистра е установено, че не се съхраняват разплащателните ведомости на осигурителя - Проектантска организация - гр. Силистра за процесния период 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г. В констативен протокол от 03.11.2014 г. за извършена проверка в ООА при Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра е отразено, че с приемо-предавателен протокол № 82-18 от 03.08.2007 г. на ТД "Държавен архив" - гр. Силистра е приета документация на цитирания осигурител, която включва месечни ведомости за работни заплати за периода 1961 - 1964 г. и заповеди за трудова дейност за периода 1964 г. до 1979 г и за периода 1984 г. - 1994 г. Вещото лице Свилен Пейчев, при проверка в архивохранилището също констатира, че за процесния период 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г. няма предадени ведомости, но са налице трудови договори, включително и за жалбоподателя по първоначалното дело. За цитирания период е относима заповед № 64 от 07.02.1986 г., с която Петров е назначен на безсрочен трудов договор, считано от 01.01.1986 г. на длъжност "специалист-проектант", като са посочени размера на месечната заплата, увеличението по чл. 199 КТ и допълнителното възнаграждение за редовна и продължителна непрекъсната работа. Със заповед № 43 от 31.01.1986 г. е наредено, считано от 01.01.1986 г. на Петров да се изплаща увеличение върху заплатата в размер 9 % за прослужени 15 години непрекъснат трудов стаж. Налице е и трудов договор № 50 от 03.01.1987 г., който също съдържа посочените елементи на работната заплата. Този договор е за неопределено време, с място на работа Проектантска организация - гр. Силистра, ел. група и длъжност "специалист-проектант". Въз основа на данните от трудовите договори вещото лице е отразило месечно трудовото възнаграждение на Петров за периода 01.01.1986 г. - 31.12.1986 г. - 250.70 лв. и за периода 01.01.1987 г. - 31.12.1988 г. - 256.15 лв. В разпоредбата на чл. 40, ал. 2 НПОС изрично е посочено, че документите по ал. 1 и 2 (т. е. тези за осигурителен стаж и доход) се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно в цитираната разпоредба изрично са посочени договорите за възлагане на труд като източник на данни за осигурителен стаж и доход. Тази норма е била нарушена от ограните по пенсионно осигуряване, които са приели, че при липса на изплащателни ведомости, не следва да се съобразят наличните трудовите договори и са приложили нормата на чл. 40, ал. 6 НПОС. Последната се отнася до хипотези, когато няма данни за трудовото възнаграждение и е неотносима, предвид наличието и съдържанието на трудовите договори. За пълнота на изложението и за тълкуване на идеята на издателя на НПОС следва да се имат предвид и текстовете на чл. 40, ал. 5 и 9 НПОС. Съгласно първия текст в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Според чл. 40, ал. 9 НПОС, до създаването на информационната система по чл. 5, ал. 11 от КСО териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях разплащателни ведомости и други документи. Когато за определени периоди тези документи липсват, териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения, а едва когато такива няма се прилага ал. 6. От изложеното се налага изводът, че идеята на издателя на подзаконовия нормативен акт е да защитят интересите на лицата, които реално имат осигурителен стаж и доход при несъхранена не по тяхна вина информация за дадени осигурителни периоди. Договорите за възлагане на труд са приети като документи, въз основа на които могат да се издават други такива както по ал. 1, така и по ал. 2 НПОС. Освен това в случая те съдържат всички данни за трудовото възнаграждение на Петров през процесния период. В тази връзка изводите на административния орган, че след като няма предадени разплащателни ведомости, осигурителният доход на лицето следва да бъде зачетен до размера на минималния е неправилен, тъй като противоречи на цитираните текстове, което само по себе си обуславя материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. По повод на протеклото административно производство по извършване на проверка в ООА при Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра, във връзка осигурителния стаж и осигурителен доход на Петров следва да се има предвид, че такива проверки са компетентността на органите на НОИ, но липсва правно основание инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - гр. Силистра да дава задължителни предписания на друг отдел от същото поделение на НОИ, тъй като служителите в този отдел не са от кръга на юридическите или физическите лица по смисъла на чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, които са в смисъл, че удостоверение обр. УП-15 изх. № 18-03-743 от 08.02.2014 г. на ООА при Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра, е индивидуален административен акт. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт подлежат на обжалване само отказите за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход от органите на Националния осигурителен институт. Издадените два броя удостоверения обр. УП-15 съдържат волеизявления, които са част от пенсионното производството по издаване на индивидуални административни актове - разпореждания за отпускане или изменение на пенсия, поради което и на основание чл. 21, ал. 5 АПК, не са индивидуални административни актове. Тяхната доказателствена сила се преценява, както от органите на НОИ, така и от съда по общите правила, относими за всички документи. В тази връзка правилен, макар и по други съображения е изводът на първоинстанционния съд, че при преценка на осигурителния доход на Петров за процесния период следва да се възприеме този, отразен в удостоверение обр. УП-15 изх. № 18-03-743 от 08.02.2014 г. на ООА при Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра, а не последващото, което е издадено вследствие на незаконосъобразни предписания. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, решаващият състав на Административен съд - гр. Силистра е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изхода по спора пред настоящата инстанция, своевременно направеното с отговора по касационната жалба искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответника се присъжда сумата 300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 19.06.2015 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,