Решение № 3549 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2014 г.

Решение № 3549 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Жечков Ников срещу решение № 36 от 13.06.2014 г. по адм. дело № 47/2014 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № ЛС-1/02.01.2014 г. на командира на военно формирование 48 960 - София за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Ответникът оспорва жалбата по съображения, изложени в писмения отговор и в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Фактическата обстановка е правилно установена, а изводите на съда, обосновали постановения правен резултат, се споделят изцяло. Въпросът за компетентността на издателя на процесната заповед е подробно изяснен от първоинстанционния съд, поради което преповтарянето на мотивите му в тази насока е безпредметно. Правилно е и заключението, че актът е надлежно мотивиран и не са допуснати процедурни нарушения в дисциплинарното производство. Спазен е и материалния закон, като безспорно са установени фактическите основания за издаването на административния акт. След извършената служебна проверка във военно формирование 26 910 - Радко Димитриево, където жалбоподателят е заемал длъжност като материално-отговорно лице, са установени липси на числящи му се материални средства в склад "Кабели и проводници" на обща стойност 26 297,66 лева, за които Ников не може да представи разходно-оправдателни документи. Не е доказано от него, че причините за тези липси са обективни или същите са резултат от поведението на трети лица. Поради това, правилно е прието както от дисциплинарно наказващия орган, така и от съда, че бездействието и лошата отчетност следва да се квалифицират като виновно извършено нарушение на служебните задължения от страна на военнослужещия. Правните норми, които са цитирани в заповедта като нарушени, са съответни на изложените фактически основания. И на последно място, като е взето под внимание обстоятелството, че и преди това на жалбоподателя е съставян акт за начет и му е налагано по-леко по вид дисциплинарно наказание, органът е преценил, че предвид тежестта на сега допуснатото нарушение следва да се наложи наказанието "уволнение", което правилно е потвърдено от съда. С оглед на изложеното не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на спора основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и жалбоподателят следва да се осъди да заплати на военно формирование 48 960 - София сумата 340 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение