Решение № 9029 от 28.9.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници, чрез процесуален представител юрк. Ламбов, против Решение 1515 от 16.12.2022 г., постановено по адм. дело 1201/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено решение 32-175794/31.05.2022 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е извършил анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Касаторът твърди, че предвид защитата цялата информация на интернет сайта е сигурна и изцяло кореспондира с проведения търг. Развива доводи, че наличните и относими доказателства сочат, че сделката за продажба е тази от аукциона. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се потвърди административния акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба П. Стоев, чрез процесуалният си представител адв.Стоичков, по подробни съображения по съществото на спора, изложени в представен писмен отговор, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас е решение 32-175794 от 31.05.2022 г., с което директорът на ТД Митница - Бургас определил на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 нова митническа стойност на стоката по MRN 20BG001007015012R6 с дата на приемане 24.01.2020 г. в размер на 4 882.97 лева, върху която на основание чл. 77, § 1, буква а) и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 85, § 1 от Регламент (EC) 952/2013 г. определил вносно мито в размер на 488.30 лева (при ставка 10%). След приспадане размера на заплатеното мито (303.54 лева) определил за вземане под отчет вносно мито в размер на 184.76 лева. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС определил и данъчна основа при внос на стоката в размер на 5 609,87 лева и задължение за ДДС върху нея в размер на 1 121.97 лева, на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. След приспадане размера на заплатения ДДС (715.50 лева) определил за вземане под отчет ДДС в размер на 406.47 лева, ведно с лихви за забавено плащане на задълженията за ДДС и вносно мито от датата на приемане на стоките - 24.01.2020 г. От фактическа страна съдът е установил, че П. Стоев осъществил на 24.01.2020 г. внос на стока с митническа декларация 20BG001007015012R6 под режим допускане за свободно обращение. В кл. 6/8 на ел.митническа декларация описал стоката като употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка Шевролет, модел Соник, брой места- 5, товароносимост - 0, цвят - бял, работен обем 1 400 куб.см., мощност- 138 Hpsae, двигател - бензин кат., шаси 1G1JF5SB4H4126003. Посочил износител - Глобал Ауто Ексчейндж, Флорида (ел.д. 3/1), държава на произход - САЩ (ел.д.5/14), условия на доставката- EXW - франко завод (ел.д.4/1). На основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 декларирал митническа стойност в ел.д.4/14 в размер на 3 305.36 лева, определена на база декларирана договорна стойност на внасяните стоки 1 250.00 щатски долара, преизчислена по курс 1.75963 BGN/USD (2 199.54 лева) и включени разходи за транспорт до мястото на въвеждане в размер на 835.82 лева. Към митническата декларация приложил търговска фактура, морска товарителница, търговска фактура за заплатена такса за резервиране на контейнер за четири автомобила в общ размер 1 900.00 USD, търговска фактура за разходи след разтоварване на стоката. Въз основа на декларираната митническа стойност на внесените стоки били определени и заплатени 303.54 лева мито (при ставка 10%) и ДДС в общ размер 715.50 лева (при ставка 20 %). Със Заповед ЗТД-1000-451/06.07.2021 г. директорът на ТД Южна Морска разпоредил на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ да се извърши последващ контрол на митнически декларации за деклариране на внос на автомобили от САЩ и Канада за периода 01.06.2019 г. - 01.06.2021 г. В хода на проверката митническите органи установили, че в електронен сайт www.autoauctions.io е публикувана информация за автомобил с идентични характеристики с автомобила, предмет на MRN 20BG001007015012R6, с продавач - Progressive Casualty Insurance, продаден на аукцион на 31.10.2019 г. с обявена продажна цена от 2 300.00 USD, което породило съмнения относно декларираната митническа стойност при вноса на автомобила. На основание чл. 48 от Митническия кодекс и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с писмо с peг. 32-250523 от 04.08.2021 г. началникът на МП Пристанище - Бургас изискал за целите на проверката допълнителна информация от вносителя. В отговор митническите органи били уведомени с писмо вх. 32-266495 от 19.08.2021 г. от вносителя П. Стоев, че не разполага с изисканите документи, тъй като автомобилът е закупен от неговия брат и всички разходи за закупуване и транспортиране са за негова сметка. С писмо с peг. 32-334449 от 21.10.2021 г. била изискана информация и от Економу Шипинг ЕООД за установяване на извършените разходи за транспортиране на внесената стока. В отговор постъпило писмо с peг. 32-340087 от 27.10.2021 г. с данни за разходите за транспортиране на стоката и платеца на услугата. Въз основа на установените при проверката обстоятелства митническите органи приели, че в хода на последващия контрол са възникнали основателни съмнения относно декларираната митническа стойност на внесения автомобил, които не са отпаднали от събраните доказателства. Приели, че митническата стойност на декларираната стока следва да бъде изменена на основание чл. 70 и чл. 71, §1, буква д) i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като вместо декларираната продажна цена от 1 250.00 USD се вземе предвид продажната цена на автомобила, отбелязана в www.autoauctions. io, а именно 2 300 USD (4 047.15 лева, преизчислена по курс 1.75963 лева/USD). П. Стоев бил уведомен със съобщение с peг. 32-401006/10.12.2021 г., изготвено на основание чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/201Зг. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във връзка с чл. 29 от същия регламент, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница - Бургас, с което ще бъде определен нов размер на задължение по митническа декларация 20BG001007015012R6 от 24.01.2020 г. Със становище вх. 32-19716 от 19.01.2022 г. същият заявил несъгласие с провеждането на последващ контрол. Отбелязал, че ползваната от митническия орган информация от интернет сайт не е достоверна и не може да обоснове изменение на декларираната митническа стойност на внесената стока. За резултатите от проверката началникът на МП Пристанище - Бургас изготвил докладна записка, съдържаща подробно изложение на констатираните обстоятелства и определил нова митническа стойност в размер на 4 882.97 лева на стоката, задължение за мито в размер на 488.30 лева, и нова данъчна основа от 5 609.87 лева, върху която да се начисли нов размер на ДДС - 1 121.97 лева. При тези факти било издадено оспореното митническо решение. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Административният съд е стигнал до извод, че данните от посочения сайт не могат да бъдат ценени като достоверна информация. Тази информация не била официална и/или служебна, не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по установения в закона ред. Информативният и неангажиращ характер на тези данни бил отбелязан и в общите условия на самия сайт. Според състава на съда в представената информация било посочено, че автомобилът е продаден, но липсвали данни за купувача. АС-Бургас е приел, че е недоказана основателността на съмненията на митническите органи, които носят доказателствената тежест за това. В допълнение е посочил, че липсват доводи за определяне на митническата стойност по вторичните методи. При тези мотиви АС-Бургас е отменил процесния административен акт. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Изложени са конкретни мотиви, като противно на доводите в касационната жалба, съдът е извършил пълен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. Според касационните оплаквания протоколът за прехвърляне на метаданните е базиран върху протокол за пренос на хипертекст и по този начин касаторът прави извод, че това на практика създава достатъчно гаранции за достоверност на доказателството. Предметът на правния спор обаче не е механизмът на функциониране и защитата на интернет връзката. В хода на административното производство и пред съда не е проведено надлежно доказване на главния за решаване на делото факт. На касационен контрол подлежи преценката на първоинстанционния съд за отхвърляне на основателните съмнения" по смисъла на чл. 140, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, респ. доказани ли са основания за определянето на нова митническата стойност по процесния внос. Безспорно митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от МК. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. Извършването на справка на страниците на интернет сайт /каквато де факто е послужила на митническия орган, за да определи новата митническа стойност/ не е нормативно установен метод. Мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност на процесния автомобил е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава. Правилен е изводът на съда, че в разпечатките от интернет сайт не е отразено, че именно Стоев е закупил процесния автомобил. Като е отменил процесното решение на митническия орган съдът е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които съобразно доказателствата за тяхното извършване се констатираха в общ размер на 350 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно списъка с разноски. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,