Решение № 1386 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10092/2016 г.

ВАСV отделение31.01.2018 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54 от 17.06.2016 г., постановено по адм. д. № 32/2016 г. по описа на Административен съд- Г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1386 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10092/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. М. Г. чрез пълномощник адв. Пиргозлиева, против решение № 54 от 17.06.2016 г., постановено по адм. д. № 32/2016 г. по описа на Административен съд- Г., с което жалбата му срещу заповед № 264з-168/01.02.2016 г. на Началник на отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР-Г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена като неоснователна. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в установената форма. Същата съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. Подробно описание на времето и мястото на извършване на нарушението се съдържа в представената справка /с рег. № 264-15106/02.12.2015 г./с резултатите от извършената проверка и която е посочена в заповедта за налагане на наказание. Следователно изложеното в справката следва да се приеме като част от мотивите за издаване на оспорената заповед. Изричното непосочване на формата на вината не е нарушение от категорията на съществените и не се отразява на правото на защита на оспорващия. В този смисъл доводите на касатора за допуснати нарушения на цитираната разпоредба са неоснователни. Споделят се изводите на съда, че в процесния случай са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Липсва нарушение и на чл. 206, ал. 1 от закона, тъй като по време на проверката жалбоподателят е дал на два пъти писмени обяснения, включително и след запознаването си със справката и преди налагане на наказанието.. Установява се също, че от страна на административния орган са събрани релевантните доказателства по случая и са отчетени всички относими обстоятелства съгласно разпоредбите на чл. 206, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Обосновано е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР за налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" са налице. Според правната норма това дисциплинарно нарушение се изразява като неправомерно поведение в резултат на пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. В конкретния случай е установено, че оспорващият, че след като е бил назначен в наряд като част от състава на автопатрулен екип за контрол на пътното движение на територията на град Г., с посочен служебен автомобил, от 20,22 ч. до 20,25 ч. на 08.08.2015 г. в гр. Г. осигурява извършването на проверка на водача на лек автомобил с рег. № ****. При проверката Г. не използва микрофоните за аудио запис, при контакта с водача на проверявания автомобил, които са част от системата "Видеонаблюдение на пътен контрол", монтирана в служебния автомобил. Така установеното поведение на служителя правилно е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган/ДНО/ като нарушение на разпорежданията на т. 6.7 "В случаите, когато се налага контакт с граждани или започна извършване на проверка, микрофоните се изваждат от приемниците, с което се въвеждат в работен режим. След приключване на контакта с гражданина, микрофоните се поставят в гнездата за зареждане" . Това са правила, които са част от Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил и правила за работа, утвърдени с министерска заповед № 8121з-197/19.02.2015 г. С тези правила И. Г. е запознат на 06.03.2015 г., съгласно протокол рег. № 2064р-3076/09.03.2015 г. Опровергават се от събраните по делото доказателства твърденията на касатора, че неспазването на тези правила се дължи на техническа неизправност или на друга обективна причина. Не са събрани обаче доказателства системата да е имала технически проблеми в режим на работа, чието разрешаване да е било извън волята на служителя. Затова правилни са изводите на първоинстанционния съд, че Г. съзнателно е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, поради което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Предвид изложеното неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Затова настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК и съдебното решение следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение

Цитирани разпоредби

2