Решение № 8144 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16141/2009 г.

Решение № 8144 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16141/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Милена Василева Ихтярова, чрез пълномощника й адв. Александър Желязков, против Решение № VI-178 от 27.10.2009 г., постановено по адм. дело № 178/2009 г. по описа на Административен съд-Стара Загора, с което е отменен изричен отказ № Т-отг. 1405/16.01.2009 г. на кмета на община Стара Загора да издаде заповед по молба № ТЗ-1361/11.12.2008 г. С отделен диспозитив съдът е върнал преписката на кмета на община Стара Загора за постановяване на заповед за изземване с правно основание чл. 34 от ЗСПЗЗ по молбата на Ангел Динев Христов от 11.12.2008 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, с указания за събиране на доказателства за приложимостта на чл. 34 от ЗСПЗЗ в конкретния спор, както и за нова преценка на допустимостта на жалбата. Ответникът - кметът на община Стара Загора не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Ангел Динев Христов чрез пълномощника му адв. Светла Комсийска счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие със закона и е обосновано. Подробни съображения развива в представени писмени бележки. Останалите ответници - Фота Минкова Желева, Васил Иванов Ихтяров, Росица Иванова Желева и Величка Иванова Христова не вземат становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Ваня Николаева Бобева също не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че отмененият отказ представлява административен акт по съществото на спора. Сочи, че не е налице отказ да се възобнови административно производство поради липса на условията за това. Споделя съображенията на съда в останалата им част. Освен това, в периода между подаването на първоначалната молба за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ и последващата такава, е издадено постановление на Районна прокуратура, което представлява ново обстоятелство, свързано с отношенията между страните и начина на реализиране на съответните права. Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд-Стара Загора е започнало по жалба на Ангел Динев Христов, настоящ ответник по касационната жалба, против писмо изх. № Т-отг. 1405 от 16.01.2009 г., в което е обективиран отказ на кмета на община Стара Загора да издаде заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че административното производство е започнало по предходна молба от същото лице № ТЗ-973/19.07.2007 г., в която се иска на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ да бъде издадена заповед за изземване на части от имоти № 986 и № 987 от наследниците на Минко Иванов Желев, като по тази молба не е постановен изричен административен акт. Кметът на общината е издал единствено Заповед № 2209/15.10.2007 г. за назначаване на комисия, която да извърши оглед и да изготви констативен протокол. Видно от приложено по делото писмо изх. № П-И-3357/22.10.2007 г., адресирано до страните в административното производство, кметът на община Стара Загора ги е уведомил, че комисията е констатирала неразбирателство между съседите в северозападната част на новообразуван имот № 440, к. р. 302, местност "Черен мост", землището на Стара Загора. Последвала е нова молба вх. № ТЗ-1361/11.12.2008 г., по която е постановен оспорения отказ. С последния, кметът на общината е отказал да издаде заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ, като е посочил, че молителят не е представил нови факти или обстоятелства, които да са подкрепени с писмени доказателства. По делото не е било спорно, че жалбоподателят в качеството му на наследник на Кана Ангелова Дочева се легитимира като собственик на два имота по плана на новообразуваните имоти на местност "Черен мост", землище на гр. Стара Загора - имоти № 986 и 987, масив 302, за което е представил заповеди № 1634/22.08.2005 г. и № 1636/22.08.2005 г., издадени с правно основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с чл. § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Също така не е спорно, че страната, срещу която е поискано издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ - Милена Василева Ихтярова се легитимира като собственик на новообразуван имот № 440 по ПНИ с площ от 1005 кв. м, съгласно НА № 130, том II, рег. № 3222, дело № 321/2003 г. От заключението по назначената техническа експертиза съдът е установил, че източната, северната и южната граница на имот № 440 по ПНИ и на място не съвпадат. Установено е ползване на съседните имоти: от изток и от юг - 110 кв. м и 12 кв. м от имот № 987, от север 295 кв. м от имот № 986, т. е. ползват се повече от 1005 кв. м, колкото са отредени с ПНИ. При тези данни, от правна страна съдът на първо място е приел, че по първоначалната молба от 2007 г. не е налице произнасяне от кмета на общината, тъй като писмото, което е изпратил на страните не съдържа каквото и да е волеизявление или констатация, свързани с основателността на искането за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. На следващо място съдът е приел, че административният орган не е следвало да мотивира постановения отказ с липса на основания за възобновяване на административното производство, защото такова не е заявено, а и не е налице влязъл в сила изричен отказ по молбата от 2007 г. Дори и да се приеме, че е налице мълчалив отказ, няма пречка да се предяви отново правото по чл. 34 от ЗСПЗЗ, защото касае различен период и момент, макар и да изхожда от същия молител, да е насочено срещу същите лица и да касае идентично искане. Кметът на общината не е съобразил възможността във всеки един момент оправомощените лица да искат издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с което е нарушил императивните изисквания на материалния закон - чл. 34 от ЗСПЗЗ и на правилата на АПК за издаване на административни актове. Като краен резултат съдът е приел, че ответниците ползват без правно основание части от земеделски имоти, възстановени на жалбоподателя по силата на заповеди по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на административния орган за издаване на заповед за изземване по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изводите на съда са съобразени със събраните по делото доказателства, съответно въз основа на изяснени факти по спора са изградени и правилни правни изводи. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което съдът е следвало да остави без разглеждане жалбата на Ангел Христов като процесуално недопустима. Не могат да се приемат доводите на касатора, че процесното писмо не обективира волеизявление на административен орган с конститутивно действие, както и че не представлява правопораждащ, правопроменящ или правопрекратяващ юридически акт по отношение на жалбоподателя. В случая безспорно е налице отказ да се издаде заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, при която да се изземат части от имоти № 986 и 987. Без значение е обстоятелството, че атакувания акт на кмета на община Стара Загора не съдържа наименованието "заповед" и е обективиран в писмо. Характерът на даден акт не зависи от наименованието и формата, в която същият е издаден, а от неговото съдържание. В настоящия случай е налице произнасяне от компетентния орган на власт - кмета на община Стара Загора, което е по същество по искането - последното не е уважено, като отказът е и мотивиран. С атакуваното писмо се осуетява правото на възстановения собственик да се ползва от административната защита по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за да упражни в пълен обем правото си на собственост, т. е. с него непосредствено се засягат неговите права и законни интереси. В касационната жалба са развити и възражения, че по молбата на заявителя от 2007 г. е налице влязъл в сила мълчалив отказ. Касаторът счита, че няма пречка да бъде отправено отново същото искане, но само при нововъзникнали обстоятелства, които в конкретния случай не са настъпили. Доводите не могат да бъдат споделени. В случая административното производство е инициирано още с първоначалната молба от 2007 г. Същото се е развило, като кметът на общината е назначил комисия, която да извърши оглед на място и да изготви констативен протокол за невъзможността за ползване на части от имоти № 986 и 987. Последвало е писмо от кмета до страните в производството, с което ги уведомява за заключението на комисията, а именно, че е констатирано неразбирателство между съседи. Действително Ангел Христов е подал нова молба на 11.12.2008 г. със същото искане, но с нея не е поставено начало на ново административно производство. Неслучайно цялата административна преписка, изискана служебно от съда, е окомлектована във връзка с първоначалната молба, а по последващата такава преписка изобщо не е образувана. Ето защо следва да се приеме, че оспореният отказ е постановен по повод молбата на заявителя още от 2007 г. Нещо повече, дори и да се приеме тезата на касатора за наличие на мълчалив отказ по предходната молба, несъстоятелно е твърдението му, че няма нововъзникнали обстоятелства. Както законосъобразно е приел административният съд в случая няма пречка да се предяви отново правото по чл. 34 от ЗСПЗЗ, защото дори и молбата да касае същите страни в производството - заявител и адресат на акта и същото искане, тя е подадена към друг релевантен момент (11.12.2008 г.) и разглежда различен период от време, за който се иска изземване на процесните имоти. Независимо, че административният орган е обосновал отказа си с липса на нови факти или обстоятелства, в случая не е налице хипотезата на възобновяване на административното производство на основание чл. 99 от АПК, за да се преценява дали посочените факти са нововъзникнали по смисъла на цитираната разпоредба. Впрочем и заявителят не е и предявявал подобно искане. Несъстоятелни са и твърденията на касатора за неприложимост на производството по чл. 34 от ЗСПЗЗ, тъй като след обособяването и придаването на траен градоустройствен статут на имотите на жалбоподателя, последните са загубили предназначението си на земеделски земи, а са станали имоти за жилищни и вилни нужди. Процесните имоти са включени в плана на новообразуваните имоти за местност "Черен мост", землище на гр. Стара Загора и не са загубили предназначението си на земеделски земи. Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. В случая ПНИ касае конкретно землище, а не селищно образувание. Нещо повече, видно от двете Заповеди № 1634/22.08.2005 г. и № 1636/22.08.2005 г., издадени на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които заявителят доказва правата си върху имоти № 986 и № 987, в същите изрично е посочено, че се възстановява правото на собственост върху новообразуван имот извън строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен със Заповед № 613/28.06.2004 г. на областния управител на област Стара Загора. Неоснователно е и последното оплакване в касационната жалба, че между страните е налице висящ спор за материално право, който не позволява издаването на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Настоящият състав приема възражението на касатора, че наличието на спор за материално право е пречка да се издаде заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и в тази част мотивите на административния съд са неправилни. В случая обаче такъв спор не съществува. За да е налице спор за материално право, това означава, че няколко лица заявяват собственически претенции по отношение на един и същи имот, като всяко от тях доказва правата си с годен титул за собственост. В настоящата хипотеза е безспорно, че имота на касаторката № 440 по ПНИ е с площ от 1005 кв. м и никой не оспорва правото й на собственост върху тази площ. Предметът на спора се свежда до факта, че на място границите на имота, както са изчертани и фактически обособени от съществуващата ограда, надвишават 1005 кв. м, като по този начин необосновано навлизат в съседните имоти № 986 и 987. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил, че няма претенции по отношение на имот № 440 от 1005 кв. м и не претендира изземване на част от него. Отделен и извън предмета на настоящото производство е въпросът, че в действителност бившите ползватели се легитимират като собственици на 600 кв. м, но в ПНИ им е предоставен имот с площ от 1005 кв. метра. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение