Решение № 8056 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12588/2012 г.

Решение № 8056 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12588/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган Момчил Каменов Цеков - мл. полицейски инспектор (ПИ) в Районно управление "Полиция" - Враца (РУП), против Решение № 19/30.08.2012 г., постановено по а. д. № 285/2012 г. по описа на Административен съд Враца (АСВр). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АСВр е отменил като незаконосъобразна Заповед № 264/03.05.2012 г., издадена от мл. ПИ Цеков, за задържането на Даниел Стефанов Каралийски от гр. Враца, за срок от 24 часа, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Недоволен от решението, мл. ПИ Цеков го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му. По процесуалната съдба на първоначалната жалба на Каралийски не взема становище. Ответната страна - Даниел Каралийски, чрез устно и писмено становища на процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставянето в сила на решението на АСВр. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата на мл. ПИ Цеков, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АСВр. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на АСВр. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно между страните е, че деянието, преценено от Цеков като съдържащо данни за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, е извършено от Каралийски. Същият, на мотописта за картинг в спортен комплекс "Хр. Ботев" в гр. Враца, е управлявал лек автомобил БМВ, собствен на трето лице, като е форсирал продължително двигателя му - действие, произвеждало силен шум от автомобилния двигател, движел се е на зиг-заг и е въртял автомобила върху пистата. Установено е също, че това е станало с разрешението на наемателя на автомобилната писта - св. Красимир Стефанов Кръстев и съставлява типични елементи от автомобилни състезания, наречени "дрифт". Описаното поведение на Каралийски е възприето от мл. ПИ Цеков като "хулиганска проява", за което е съставена отменената впоследствие, Заповед за задържане на лице № 264/03.05.2012 г. Посоченото правилно и законосъобразно е преценено от АСВр като поведение, несъдържащо задължителните елементи на престъплението "хулиганство" по смисъла на чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) на Република България (РБ). Управлението на лекия автомобил по описания в заповедта начин е извършено на автомобилна (картинг) писта - т. е. на специално предназначено за целта място, където се провеждат състезания, естествено водещи до произвеждането на шум, по-висок от нормалния. Ако произвеждания на пистата шум от управление на специалните автомобили "картинг" или от автомобили на допуснатите от наемателя водачи, трениращи "дрифт", по някакъв начин надвишава допустимите норми и пречи на живущите и/или разхождащи се граждани в близост до пистата, следва да се потърси и извърши съответното му измерване от компетентните органи на Регионалната здравна инспекция, Враца (РЗИ) и при необходимост се дадат задължителни за изпълнение указания. Липсата на такива сочи, че провеждането на състезания (вкл. и "дрифт") и съответното произвеждане на шум над обичайния от управление на лек автомобил, не нарушава обществения ред и не съставлява престъпление. Както е изрично посочено от състава на АСВр, в случая липсват елементите от субективната страна на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК - брутална демонстрация на неуважение спрямо установения обществен ред и засягането на важни държавни, обществени или лични интереси. Последните са задължителни, съгласно ППлВС № 2/1974 г., за квалификацията на едно деяние като "хулиганство" по смисъла на чл. 325 от НК. Основателен е и последният довод, изложен от съда: деецът е бил установен от органите на МВР, действията му са прекратени, същият е представил документите си за самоличност и няма данни за опасност от укриване. Т. е., ако полицейският орган е имал съмнения дали деянието съставлява престъпление, той е следвало да уведоми Районната прокуратура, за вземане на съответните процесуални действия. Липсата на данни за такова уведомяване подсказва, че и самият полицейски орган не е имал съмнение за липсата на "данни", че лицето е извършило престъпление. Издаването на заповед по чл. 63 от ЗМВР в случая представлява акт на безконтролна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода за 24 часа и противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки (ПАМ, каквато е и тази по посочения текст), съгласно легалното им определение в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания. Обстоятелствата, изложени в касационната жалба възпроизвеждат елементите от производството по издаването на отменения административен акт. Те са безспорни, но ирелевантни за правилната квалификация на деянието на Каралийски и съответно - за законосъобразността на наложената ПАМ. От показанията на разпитаните граждани действително се установява, че те са възприели силния шум, произвеждан от задържания и са били възмутени от поведението му. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме от полицейския орган, че са "налице данни за престъпление". Най-естествения звук, което може да се чуе от една автомобилна писта, е шум от автомобилни двигатели и свистене на автомобилни гуми. До какво ниво той е приемлив и кога надвишава определените като допустими норми, се определя само и единствено от органите на РЗИ, не и от чулите звука граждани или полицейските служители. Приемането на обратното е погрешно и може да доведе до абсурдни житейски ситуации. Така, не могат да съставляват "данни, че лицето е извършило престъпление", силният звук от произведени изстрели в стрелбище, пеене в операта или на концерт или удари с чук в ковачница например. По делото е направено искане от ответника Каралийски, за присъждане на направените от него разноски по делото. С оглед на изложените правни изводи на съда, то се явява основателно и следва да се уважи. Предвид представените доказателства за такива (Договор за правна защита и съдействие от 04.06.2013 г. на л. 8), следва да бъде осъдено Районно управление "Полиция", Враца, да му заплати сумата 300,00 лв. платен от него адвокатски хонорар. По изложените съображения, следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС