Решение № 11731 от 16.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на ФЕЦ Искра ООД, чрез адв. Йовчев, срещу Решение 530 от 23.03.2022 г., постановено по адм. дело 2678/2021 г. по описа на Административeн съд Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ Р-16001620008227-091-001/01.07.2021г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП Пловдив, потвърден в оспорената част с решение 497 от 17.09.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че твърдението, че документите са съставени за целите на ревизионното производство са несъстоятелни. Посочва, че търговците по сделката не са свързани лица. Обяснява механизма на полети с парапланер. Цитира практика на ВКС и ВАС. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на решение, с което РА да бъде отменен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представя удостоверение за придобита квалификационна група по безопасност при работа с електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи на лицето Е. Найденов. Ответникът директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.Григорова, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да се остави в сила решението на Административен съд Пловдив като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е била законосъобразността на РA Р-16001620008227-091-001/01.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден в оспорената част с решение 497 от 17.09.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ФЕЦ Искра ООД не е признат данъчен кредит в размер на 7 140лв. и са начислени лихви в размер на 94,87лв. От доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Спорът се формира за данъчен период м.02.2020г., когато ФЕЦ Искра ООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактура 12/03.12.2019г., издадена от Леро 1 ЕООД с данъчна основа 35 700лв. и ДДС в размер 7 140лв. Предмет на доставката са ваучери за 500бр. полета с парапланер по договор от 03.12.2019г.. Разплащането по доставката е било в непарична форма чрез доставката на маточина суха листна маса на бали, 17 850кг., добита от 62т.листна маса, за което ФЕЦ Искра ООД е издало на Леро 1 ЕООД фактура 233/03.12.2019г. с данъчна основа 35 700лв. и ДДС в размер 7 140лв. Целта на обучението било изпълнение на отделни полети с парапланер, което да доведе до придобиване на навици и умения, необходими за развитие на бъдеща стопанска дейност у контрагента. Обучаваното лице е Е. Найденов, назначен по трудово правоотношение във ФЕЦ Искра ООД.За упражняването на парапланеризъм с безмоторен парапланер не се изисква свидетелство за правоспособност на пилота. Организацията на полетите била извършена от О. Трифонов, който е професионален пилот от 1992г. При извършена проверка в информационния масив на НАП относно лицето Е. Найденов е установено, че същият е баща на представляващата ФЕЦ Искра ООД. При извършена проверка на подадени данни в дневниците за продажби на ФЕЦ Искра ООД за данъчни периоди от м.09.2020г. до м.03.2021г. се установява, че са издадени фактури само на три физически лица с предмет полет с парапланер. От ревизиращите органи бил направен извод, че не е обосновано извършване на доставката на услуга, тъй като не са представени несъмнени доказателства за придобити знания и умения. В договора липсвала конкретика какво точно представлява обучението. Според приходната администрация не са представени несъмнени доказателства за изпълнение на доставката от издателя на фактурата. В решението на горестоящия орган е посочено също така, че предмет на договора е предоставянето на 500бр. ваучери с парапланер на лицето Е. Найденов, назначено по трудово правоотношение с ФЕЦ Искра ООД за сметка на дружеството. Това означавало, че е извършена безвъзмездна доставка от ФЕЦ Искра ООД към Найденов. При тези фактически установявания съдът е приел, че РА е законосъобразен. В съдебното производство са разпитани свидетели. Според съда Леро 1 ЕООД разполага с техническа обезпеченост за изпълнение на услугата полети с парапланер. АС-Пловдив е приел, че спор се формира относно квалификацията на управителя на Леро 1 ЕООД да извършва полети с парапланер и необходимостта от практическо и теоретично обучение и необходимия брой полети за придобиване на умения от обучаващото се лице Е. Найденов. Административният съд е приел, че не са ангажирани доказателства за обучение на друго лице с парапланер, освен Найденов, поради което не можело да се извърши преценка за необходимите обективни параметри за обучението му. Съдът е стигнал до извод, че вследствие на извършени сделки между свързани лица е налице единствено документално оформяне на две насрещни сделки, при които не е извършено ефективно разплащане и съответно не е формиран резултат за периода ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване в по-малък размер от декларирания в СД по ЗДДС. С тези мотиви АС-Пловдив е отхвърлил жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно. В по-общ план следва да се посочи, че за възникване право на приспадане на данъчен кредит за данъчно задълженото лице, освен наличие на данъчен документ съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на изискванията по чл. 114 от закона, е необходимо да се установи и реалното осъществяване на доставките на стоките/услугите, за да бъде изключена възможността за неправомерно начисляване на данъка - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В тежест на ревизираното лице, което иска да упражни право на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o. (ECLI:EU:C:2021:989):данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20, EU:C:2021:910, т. 38 и цитираната съдебна практика)". Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI:EU:C:2013:486). Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Или в обобщение установяването на всички посочени кумулативни предпоставки /формални и материално правни/ е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл.154 ал.1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС. В случая РЛ се е справило с доказателствената тежест в процеса. Необоснован е изводът на съда, че е налице само документално оформяне на двете насрещни сделки между Леро 1 ЕООД и ФЕЦ Искра ООД. Той не се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства. Полетите за обучение на пилота на парапланера имат за цел да обучат пилота на умения и навици за пилотиране, а полетите с пасажер, изпълнявани от ФЕЦ Искра ООД, се изпълняват всъщност от обучения пилот. При изпълнението на полетите по договора за обучение в края на всеки полетен ден се попълва и подписва ваучер, с който се удостоверява извършването на полетите през деня. Ваучерите в случая представляват междинни приемо-предавателни протоколи, подписани от представителите на двете страни. Търговците, участвали в сделките не са свързани лица и липсват доказателства за това. Но дори лицата ползватели на услугата да са свързани с дружеството, получател на доставката, това не може да обоснове отказ от право на данъчен кредит. Необоснован е изводът на съда, че по делото не са представени доказателства за обучение на друго лице с парапланер, поради което не можело да се установят обективните параметри на обучението на Найденов. Плащането по доставките не е част от сложния фактически състав, необходим за приспадането на ДДС, като прихващането на задълженията между двете дружества също е способ за плащане, поради което това не може да обоснове отказ от право на данъчен кредит. Или оспореното първоинстанционно решение е постановено при неправилно прилагане на относимите материалноправни норми и като такова следва да се отмени и вместо него да се постанови отмяна на РА. При този изход на спора и заявена претенция за това от касационния жалбоподател на ФЕЦ Искра ООД се следва присъждане на разноски за касационната инстанция за държавна такса в размер на 57,87 лева. Или с настоящия съдебен акт НАП (виж §1 т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъдена да заплати на ФЕЦ Искра ООД сумата от 57,87 лева, съдебни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,