Решение № 10402 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7029/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на командира на Военно формирование 42000 Карлово, подадена чрез процесуалния представител юрк. Бозали, срещу решение 3163 от 03.04.2025 г., постановено по адм. дело 2371/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед ЗЛС-59 от 19.09.2023 г. на командира на Военно формирование 42000 Карлово и е осъдено Министерство на отбраната да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност и необоснованост поради нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата, както и се присъдят разноски за касационната инстанция. Ответникът П. С. С., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Тинчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от П. С., против заповед ЗЛС-59 от 19.09.2023 г. на командира на Военно формирование 42000 гр. Карлово, с която са отмени: заповед ЗЛС-47/03.08.2023 г. относно отмяна на заповед ЗЛС-28/05.05.2022 г.; заповед ЗЛС-28/05.05.2022 г. относно прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност, освобождаване от военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещия ефрейтор 2 клас С.; заповед ЗЛС-32/26.05.2022 г. относно отчисляване от списъчния състав на военнослужещия, както и е обявено прекратяването на договора за военна служба 28-281/21.05.2010 г. на ефрейтор 2 клас С., считано от 14.05.2022 г., във връзка с изтичане на уговорения срок в договора за военна служба, съгласно чл. 162, т. 1а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/,освободен е от длъжността от военна служба, зачислен е на военен отчет и отчислен от списъчния състав. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган, същата е постановена при липса на мотиви и при неправилно приложение на материалния закон. Прието е от съда, че с процесната заповед се отменят други три заповеди, като тази отмяна представлява преразглеждане на акта от същия административен орган при липса на посочено правно и фактическо основание, като само е посочено прекратяването на договора поради изтичане на срока, без да е съобразено, че договорът е бил удължен. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че доколкото основанието експертно решение за годността за военна служба/служба в доброволния резерв ВС-807/19.04.2022 г. на Централната военномедицинска комисия /ЦВМК/ , послужило за издаване на заповед ЗЛС-28/05.05.2022 г. и заповед ЗЛС-32 от 26.05.2022г. на командира на Военно формирование 42000 - Карлово,към момента на издаване на процесната заповед вече е отпаднало, то и административният орган е отменил с нова заповед при липса на основание за това. Според съда след като не е придадена предварителна изпълняемост по силата на закона на експертното решение жалбата е спряла изпълнението му на основание чл. 166, ал. 1 от АПК, при което към момента на издаване на заповедта експертното решение не е било в сила. Съдът приема също така, че с отмяната на експертното решение е отпаднало основанието за издаване на заповед ЗЛС-28/05.05.2022 г., съответно няма как с обжалваната заповед да се отмени заповед ЗЛС-47/03.08.2023 г., относно отмяната на заповед ЗЛС-28/05.05.2022 г. и последващата заповед ЗЛС-32 от 26.05.2022 г., поради което процесната заповед се явява незаконосъобразна. За основателни съдът намира и възраженията на жалбоподателя относно изтичане на срока на договора, доколкото преди изтичане на този срок, видно от приложения по делото рапорт на ефрейтор 2 клас С. за удължаване срока на договора за военна служба от 14.05.2022 г., е получен положителен отговор от командира на 3 механизиран батальон. Съдът приема също така, че административният орган преди издаване на заповедта е следвало да се осведоми дали експертното решение е обжалвано и влязло ли е в сила. Според съда с отмяната на експертното решение е отпаднало основанието за издаване на заповед ЗЛС-28/05.05.2022 г. на командира на Военно формирование 42000 - Карлово, съответно няма как с обжалваната заповед да се отмени заповед ЗЛС-47/03.08.2023 г., относно отмяната на заповед ЗЛС-28/05.05.2022 г. и последващата заповед ЗЛС-32 от 26.05.2022 г., всички издадени от командира на военното формирование, поради което процесната заповед се явява незаконосъобразна. Въз основа на приетите по делото доказателства административният съд е обосновал и извод, че от административния орган не са изложени мотиви на какво основание не възприема удължаването на срока, след като няма последваща отмяна на разрешеното удължаване на срока, като вместо това, без да изложи мотиви в тази посока, е прието, че срокът на договорът е изтекъл и същия следва да бъде прекратен. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, административният съд е постановил валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение. Крайният извод на съда за отмяна на оспорената заповедта се споделя от настоящата съдебна инстанция, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал и до верен извод, обратно на изложените доводи в касационната жалба, че оспорената заповед е постановена при допуснати нарушения във формата й по смисъла на чл. 59, ал. 2, т 4 от АПК. Правилно административният съд приема, че оспорената заповед в частта й по т. 1, с която административният орган отменя свои предходно издадени заповеди относно съществуващия договор за военна служба на ефрейтор 2 клас С., е постановена при липса на мотиви фактически и правни основания. Видно от съдържанието на оспорената заповед, в частта й по т. 1 командирът на Военно формирование 42000 Карлово, е отменил три свои заповеди, касаещи прекратяване на договора за военна служба на жалбоподателя, които заповеди не е спорно между страните, че не са били оспорени по съдебен ред, без обаче да посочи за това нито правно основание, нито фактическо такова. Посочването от административния орган в тази част от заповедта само кои свои предходни заповеди отменя не удовлетворява критериите за надлежно мотивиране на акта, изискуемо на още по-голямо основание при засягане стабилитета на влязъл в сила административен акт, доколкото в случая отмяната на заповедите сочи на приложимост на чл. 99 и сл. от АПК. В действителност в процесния случай не са изложени каквито и да било фактически или правни основания за упражненото от органа правомощие, които да го индивидуализират и предопределят предмета на проверката за правомерното му упражняване. Доколкото законосъобразността на административния акт се преценява според фактическите и правни основания за издаването му, извеждането на предполагаемата воля на административния орган от съда, допълването или заместването на липсващи мотиви в съдебната фаза на производството, включително и с определяне на приложимата в случая хипотеза на чл. 99, т. 4 от АПК, е недопустимо. В тази връзка настоящата съдебна инстанция не споделя изложените от административния съд съображения относно материалната законосъобразност на отменените с оспорената заповед предходни заповеди на командира на Военно формирование 42000 - Карлово, тъй като както вече беше посочено, при липса на мотиви по съществените въпроси от предмета на акта не е възможна проверка за неговата законосъобразност и попълването му с мотиви в съдебната фаза. Предвид така изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че процесната заповед в частта й по т. 1 правилно е приета за незаконосъобразна от първоинстанционния съд. Така установената незаконосъобразност на заповедта в частта й по т. 1, доколкото същата касае предходни заповеди, имащи за предмет договора за военна служба на ефрейтор 2 клас С., води и до незаконосъобразност на заповедта и в частта й по т. 2, с която се прекратява договора за военна служба на ефрейтор 2 клас С., поради изтичане на уговорения срок. Това от своя страна, обратно на приетото от административния съд, изключва необходимостта от обсъждане на въпросите относно спазването на материалния закон и целта на закона при прекратяване на договора за военна служба на жалбоподателя на основание чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ. С оглед на това крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. Неоснователно се явява и възражението на касатора, че първоинстанционният съд е допуснал грешка при изготвяне на решението си и неправилно е конституирал като ответник Министерство на отбраната. Административният съд не е конституирал като ответник Министерство на отбраната, а в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК е осъдил министерството да заплати разноски по делото, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерство на отбраната министерството е юридическо лице на бюджетна издръжка, част от структурата на което е военното формирование. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Пловдив е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 2 300 лева, съгласно приложен по делото списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 03.06.2025 г., ведно с платежно нареждане от 03.06.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,