Решение № 4361 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8921/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на РИОСВ Бургас срещу Решение 682 от 27.06.2023 г., постановено по адм. дело 559/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена негова Заповед РД-23/10.02.2023г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на ХитикомЕООД с адрес на управление в гр.Бургас. Претендира разноски. Ответникът ХитикомЕООД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и настоява за оставянето му в сила. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената Заповед на Директор на РИОСВ Бургас, административният съдия е приел, че актът е бил издаден в производство, в което органът е допуснал нарушения на съществени процесуални правила, изразили се в неизлагане на конкретни мотиви, респ. при липса на доказателства, обосноваващи в достатъчна степен наличието на фактическите основания, посочени в него. От своя страна в касационната си жалба органът намира, че първостепенният съд сам е допуснал съществени процесуални нарушения, респ. е приложил неправилно материалния закон, а изводите му са необосновани, тъй като ХитикомЕООД не е изпълнило задължението си по чл.95 ал.1 от Закона за опазване на околната среда(ЗООС), респ. извършването на необходимата екологична оценка по чл.81 ал.1 от ЗООС за съответното инвестиционно предложение и то във възможно най-ранен етап. От съдържанието на оспорената заповед на Директор РИОСВ Бургас се установява, че същият е приложил преустановителна принудителна административна мярка(ПАМ), изразяваща се в спиране достъпа и ползването на обектите, реализирани в поземлени имоти с идентификатори 81178.50.68; 81178.50.69; 81178.50.55 и 81178.50.56 по КК на гр. Черноморец, обл. Бургас, местността Атия, стопанисвани от ХитикомЕООД по силата на договори за наем, сключени със Ситамекс ГардънООД и ХитронЕООД. Повод за образуваното производство станал подаден сигнал от Командира на военно формирование 54950-Бургас към ВМС на РБ във връзка с проблеми, засягащи хигиената и нормалното функциониране на намиращите се в съседство военни обекти. В тази връзка още към м. септември 2021г. била извършена съвместна проверка на длъжностни лица от Инспекцията с други контролни органи (протокола от тази проверка от дата 02.09.2021г. обаче не се съдържа в посочената като пълна административна преписка). На 30.08.2022г. четирите поземлени имота отново са били проверени от гл.експерт при РИОСВ Бургас Ходжа-Хюсеинали, която констатирала функциониращ къмпинг в границите им, за който обаче не били проведени съответни процедури по Глава Шеста от ЗООС, в т.ч. и съвместни процедури по чл.31 от Закона за биологичното разнообразие. Имено в тази връзка и по тези констатации почти шест месеца по-късно е издадена и оспорената пред Административен съд Бургас Заповед, с която е забранен достъпа и ползването на обектите на функциониращия къмпинг. Органът приел, че е реализирано инвестиционно предложение от дружеството наемател в четирите поземлени имота, което попада в Приложение 2 към чл.93 ал.1,т.12 Туризъм и отдих, б. г постоянни къмпинги и места за паркиране на каравани, поради което за него е следвало да се развие именно и процедурата за оценка на въздействието върху околната среда. В тази връзка ответникът по касация счита, че позоваването на посочени ред по ЗООС е неприложим в случая, тъй като и четирите имота попадат било в зона "А" или в зона "Б", извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях и са собственост на частни юридически лица, намиращи се в горски територии или в земеделски земи, без промяна на предназначението им, където могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. Счита, че в пълна мяра това съответства на регламентацията, дадена с чл.10а от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие(ЗУЧК), поради което тези места не следва да се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма, а в тях е разрешено поставянето на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 5 от Закона за горите архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията. Т.е. сочи, че изградените от него и констатирани обекти в четирите поземлени имота изцяло са от вида на посочените в нормата на ЗУЧК. Счита, че при това положение не намира приложение и общата уредба, дадена със ЗООС, респ. Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, а тази за реда и условията за определяне на подобни местата, касаещи всички въпроси, свързани с правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях, която следва да е дадена с наредба, издадена съвместно от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, Министъра на земеделието и храните, Министъра на околната среда и водите и Министъра на туризма. Именно и доколкото в случая за засягат сфери на компетентност, респ. и преценка с оглед въпроси и материя в обхвата на устройство на територията, туризма, земеделието и екологията, е предвиден отделен акт на вторично ниво на правна уредба, който да третира обособяването на такива места в имоти, попадащи в цитираните зони. В тази връзка следва да се посочи, че за периода от близо година и половина, в който органът, респ. негови служители са изследвали казуса, не е извършена преценка дали четирите имота на дружеството попадат в посочените зони, респ. не са разгледани и обсъдени възраженията за приложение на чл.10а ЗУЧК, което (разбира се) може да се дължи и на продължаващото неиздаване на Наредбата по чл.10а ал.3 ЗУЧК (извън 6-месечния срок, посочен в §13 от ЗК на ЗУЧК). Освен това административният орган не е изяснил и то в един продължителен период от време точното местонахождението на четирите имота, респ. от там и приложима ли е въобще хипотезата на чл.10а ЗУЧК, на която последователно се позовава дружеството, вкл. касателно непопадане в приложното поле на категоризираните къмпинги по Закона за туризма, които именно са посочени и във визираното Приложение 2, т.12, б. г Туризъм и отдих към чл.93 ал.1, т.1 и т.2 на ЗООС. В тази връзка следва да се посочи, че с касационната жалба самият Директор РИОСВ Бургас сочи, че два от въпросните поземлени имота с идентификатори: 81178.50.68 и 81178.50.69 попадали в акваторията на Черно море, за което обстоятелство се позовава на писмо на Община Созопол от дата 28.04.2023г.,(т.е. след издаване на акта), без обаче това писмено доказателство да е представено с касационната жалба, макар и да е посочено като такова. По този начин обаче сам органът по същество признава, че въпреки значителния период от време, в който е могъл да изясни всичките тези относими въпроси към релевантните за преценка факти, то той не е направил това. С оглед на тези констатации безспорно се установява допуснато нарушение на съществени процесуални прави в хода на производството по издаване на оспорената заповед, започнало служебно от органа, още повече, че касационната инстанция като такава по правото, няма възможност да прави нови фактически установявания. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора на ЕООД-то се дължат разноски от РИОСВ Бургас, които са констатираха да се в размер на общо 1 000 лева за осъществената защита от адвокат в тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,