Решение № 2505 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5809/2013 г.

Решение № 2505 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5809/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", чрез процесуален представител, против решение № 1037/15.02.2013 г., постановено по адм. дело № 5706/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на процесното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Ответникът - Златко Йосифов Александров, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Александров по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за заплащане на обезщетение за вреди за времето, през което държавният служител не е заемал държавна или друга служба поради прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл със заповед № ЧР-09-503/25.05.2010 г. на изпълнителния директор на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело", отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение на 13.12.2011 г. Първоинстанционният съд, след като е изяснил спора по същество и е установил по безспорен начин, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена е приел, че предявеният иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е основателен. По отношение на размера е установил, че същият е доказан до 8 367,24 лв., която сума представлява размера на 10 брутни работни заплати. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в приложимата редакция (ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 10.06.2012 г.), когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Разпоредбата уточнява, че брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. По делото е установено, че брутното възнаграждение на жалбоподателя към датата на възстановяването му на длъжност - 31.12.2011 г., която е най-близка до датата на признаване на уволнението за незаконно - 13.12.2011 г., е 923,79 лв. Именно това възнаграждение е взето предвид от съда при определяне на общия размер на обезщетението за 10 месеца. Неоснователно е твърдението на касатора, че на Александров са изплатени три заплати, които следва да бъдат приспаднати от размера на обезщетението. От представените по делото документи е видно, че на Александров е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 4 и по чл. 61 от ЗДСл. Основанието за изплащане на това обезщетение е неспазването на задължителния срок на предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл от страна на органа по назначаване. Ако това задължение беше изпълнено, служителят би полагал труд още един месец и би получил съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му го е лишило от това месечно възнаграждение, поради което той е получил обезщетението. Последното няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за да се приеме за основателно възражението за прихващане. Обосновано и правилно АССГ е приел, че от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да бъде приспаднато изплатеното вече на служителя обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) в размер на 870,66 лева. Плащането се основава на един и същи юридически факт, а именно на прекратяване на служебното правоотношение и оставане на лицето без работа. Припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и това, получено по чл. 221, ал. 1 от КТ, би довело до неоснователно обогатяване, респективно до репариране на една и съща вреда два пъти, в какъвто смисъл е константната съдебна практика по аналогични казуси. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение следва да бъде оставено в сила като постановено в съответствие с материалния закон и обосновано. По делото е направено искане от процесуалния представител на Александров за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" следва да бъде осъдена да заплати на Александров сумата от 300,00 (триста) лева разноски по делото. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение