Решение № 1576 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7988/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби - от Комисия за защита от дискриминация/КЗД/Комисията/, представлявана от юриск. Кръстева и от Г. С. С., чрез адв. Киров срещу Решение 5634/20.05.2024 г. на Административен съд София град/АССГ/, постановено по адм. дело 10294/2023 г. С обжалваното решение е отменено Решение 341/26.09.2023 г., постановено по преписка 138/2022 г. на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/ в частта, с която е установено, че Мундус сървисиз АД е извършило дискриминация под формата на преследване по признак увреждане спрямо Г. С. С. и в частта, с която на Мундус сървисиз АД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.80, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./. Касаторът КЗД, чрез юрк. Кръстева оспорва решението на АССГ като неправилно и необосновано. Счита, че мотивите на първоинстанционния съд са бланкетни и дефинитивни, без да са посочени конкретни пороци на акта. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалноправните разпоредби на специалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и разноски за настоящото производство за внесената държавна такса. В съдебно заседание КЗД не се представлява. Касаторът Г. С. С. се явява лично в съдебно заседание. Поддържа касационната жалба и моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, по подробно изложени в жалбата. Счита, че правните изводи на съда са неправилни и немотивирани. Ответникът Мундус сървисиз АД, чрез адв. Бабачев в писмен отговор оспорва касационните жалби като неоснователни. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Бабачев, който поддържа отговора по касационната жалба и претендира разноски по представен списък на същите. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че административното производство пред КЗД е започнало по жалба на Г. С. от 31.05.2022 г. с твърдения за извършена спрямо нея дискриминация относно заплащането, което получава . Изложени са твърдения от последната, че при завръщането й на работа след претърпяна [заличен текст] работодателят й предложил трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие с минимално обезщетение. Не се спори по делото, че между С. и Мундус сървисиз АД е сключен Трудов договор 97/30.03.2018 г. и Допълнително споразумение 248/01.07.2020 г. Видно от Експертно решение 1411/113/23.06.2021 г. и Експертно решение 0347/082/23.05.2022 г., издадени от УМБАЛ д-р Георги Странски ЕАД - Плевен, жалбоподателката е с намалената работоспособност. С писмо изх. 476/26.03.2022 г. дружеството - работодател е поискало мнение от ТЕЛК за съкращаване на жалбоподателката. В писмо от 20.05.2022 г., адресирано до С., във връзка твърденията на същата за осъществена спрямо нея дискриминация, дружеството е посочило, че Естествено, Вие имате право да заявите всички тези обстоятелства до компетентните органи, като ние ще се възползваме от правото си да установим твърденията си по съответния начин в рамките на съответното производство. Посочваме, обаче, че дружеството ще търси сметка за причинените му от Вашите недобросъвестни действия вреди, както имуществени за платени такси и разноски, така и репутационни, с оглед на изложените от Вас неверни твърдения . С процесното решение КЗД е приела, че АД е извършило дискриминация под формата на преследване по признак увреждане и е наложило на дружеството- работодател имуществена санкция в размер на 2000 лв. С решението на Комисията не е установена дискриминация по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., поради което жалбата на С. в тази част е оставена без уважение. Решението на КЗД в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. От събраните в хода на административното производство доказателства и при зачитане стабилитета на влязлото в сила решение административен акт, съдът е приел, че не е налице дискриминация под формата на преследване по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., вр. с § 1, т.3, б. а от Допълнителните разпоредби на закона. Изпратеното до С. писмо с цитираното по - горе съдържание също не може да се приеме като преследване. Дружеството е заявило, че ще упражни правата си, което не следва да се възприема като преследване. Съдът е посочил, че от доказателствата не се установява С. да е третирана по - различно от посоченото за сравнение лице, както и работодателят да я е поставил в по-неблагоприятно положение в резултат на предприетата от нея защита срещу дискриминация. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., вр. с §1, т.3, б. а от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., съгласно която, за да е налице преследване като форма на дискриминация, е необходимо да се установи по - неблагоприятно третиране вследствие на предприета защита срещу дискриминация, като в случая не са налице цитираните предпоставки. С оглед така изложените правни изводи АССГ е отменил решението на КЗДискр. в обжалваните части. Решението е правилно. Въз основа на изяснените факти по спора и след извършена цялостна проверка за законосъобразност на процесния административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е приел от правна страна, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган в пределите на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, при спазени изисквания за реквизити и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. По отношение на съответствието на акта с материалния закон върху което се концентрира спорният по делото въпрос, първоинстанционният съдебен състав е намерил въз основа на събраните по делото доказателства,че не е налице дискриминация под формата на преследване. Със Закона за защита от дискриминация се цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. е всяко по - неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 от същата норма в по - неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Правилно съдът е приел и липсата на дискриминационно третиране под формата на "преследване". В случая изпратеното до С. писмо от дружеството с цитираното по - горе съдържание не може да се възприеме като преследване. Работодателят е заявил, че ще упражни правата си, което не следва да се възприема като по-неблагоприятно третиране. В контекста на изложеното съдът е достигнал да правилен извод, че от доказателствата по делото не може да се обоснове извод за наличие на по - неблагоприятно третиране на лице, което е предприело действие за защита от дискриминация. В тази връзка се явяват неоснователни наведените в касационната жалбата доводи, че административният съд неправилно е приложил материалния закон и е приел за недоказан фактическия състав на дискриминация под формата на преследване . АССГ е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти. В обжалваното решение са изложени съответни на закона правни съображения, обосноваващи постановения резултат, които се споделят напълно от настоящата инстанция. В заключение, настоящият съд намира, че при постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като му бъдат присъдени направените разноски в размер на 2 160 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед извършените процесуални действия от адв. Бабачев и предвид фактическата и правна сложност на делото. Следва двамата касатори- Комисия за защита от дискриминация и Г. С. С. да бъдат осъдени да заплатят на ответника по 1080 лв., представляващи половината от претендираните разноски за адвокатски хонорар, предвид неоснователността на касационните им жалби. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение