Решение № 2355 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 767/2025 г.

Производството е по реда на чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. Д. Д., чрез адв. Дамянов и адв. Атанасов, за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 от АПК на влязло в сила решение 11924/06.11.2024 г. по адм. дело 6610/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), постановено от тричленен състав на второ отделение на ВАС. В искането се поддържа, че в нарушение на процесуалните правила искателят не е бил конституиран като страна по делото, а постановеното решение има сила и по отношение на него. Развиват се доводи, че разрешение за строеж 36/22.12.2020 г. касае имот, който е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, поради което Д. е следвало да участва като заинтересована страна в съдебното производство. Ответницата В. Х. Т., чрез пълномощника адв. Демерджиев, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски. Ответницата З. С. Д., чрез адв. Бакалова, в писмен отговор намира искането за отмяна за основателно и моли да бъде уважено. Ответникът главен архитект на община Брацигово, чрез юрисконсулт Славов, в открито съдебно заседание излага доводи за допустимост и основателност на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд установи, че искането за отмяна е допустимо като постъпило в срока по чл. 247 от АПК, във вр. с чл. 240 от АПК, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решение 1544/19.04.2024 г. по адм. дело 414/2021 г. на Административен съд Пазарджик и вместо него е постановена отмяна на разрешение за строеж 36/22.12.2020 г. на главния архитект на община Брацигово, ведно с одобрения към него инвестиционен проект. Отмененият административен акт - разрешение за строеж 36/22.12.2020 г. за пристрояване и надстрояване на вилна сграда 130, разположена в УПИ VI за индивидуален вилен комплекс, кв. 2 по ЗРП на летовище Васил Петлешков, общ. Брацигово, обл. Пазарджик, който е общинска собственост, е издаден на името на З. С. Д. въз основа на сключен с община Брацигово договор Д-118/08.12.2020 г. Съответно единствено тя е посочена като възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, на база учредените й от община Брацигово ограничени вещни права. Не е спорно, че към момента на придобиване на право на собственост на недвижимия имот с нотариален акт 176, том 6, дело 1039/2019 г., З. С. Д. и искателят в настоящето съдебно производство А. Д. Д. са били във валидно сключен граждански брак, съответно вилата е придобита в режим на съпружеска имуществена общност. По силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК, отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки - решението да има сила спрямо него, т.е. правните му последици - сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие да важат и за него; то да е неблагоприятно за него и да е имало качеството на заинтересовано лице. Обстоятелството, че строежът е имотът, за който е учредено ограничено вещно право на надстрояване и пристрояване, е съпружеска имуществена общност, не прави съпругът заинтересована страна. Право на участие в съдебното производство по оспорване на административни актове от вида на процесния имат единствено адресатите, а този спор пред съда няма вещноправен характер. Предвид това, с участие в съдебното производство по обжалване на разрешението за строеж от единия съпруг - адресат на административния акт, се реализира защита и по отношение на правата и на другия съпруг върху процесния строеж, като е реализирано обикновено управление на съсобствената вещ от единия съпруг съгласно нормата на чл. 24 от Семейния кодекс. Надлежна страна в производството по оспорване на разрешението за строеж е единствено титулярката по същото. Съпругът й не е страна по нотариалния акт, с който е учредено правото на пристрояване и надстрояване по отношение на процесната вилна сграда, не е вписан като носител на вещни права по данни от имотния регистър, респ. към разписния лист към кадастралния план, не фигурира като възложител в издаденото разрешение за строеж, съответно не е имало основание да бъде конституиран като страна по делото, чиято отмяна се иска. За пълнота следва да се посочи, че в съдебното решение, чиято отмяна се иска, изрично е установено, че към момента на издаване на разрешение за строеж 36/22.12.2020 г. на вилна сграда 130 в УПИ VI за индивидуален вилен комплекс, кв. 2 по плана на летовище В. Петлешков, общ. Брацигово, постройката е била премахната, което прави невъзможно нейното надстрояване и пристрояване. От последното следва невъзможността А. Д. да се легитимира като лице, по отношение на което постановеното решение на тричленния състав на ВАС има неблагоприятно действие, поради твърдяната от него съпружеска имуществена общност по отношение на право на собственост върху несъществуващ към този момент в правната действителност обект на право на собственост. Поради горното искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане от процесуалния представител на В. Х. Т., искателят следва да бъде осъден да заплати сторените от тази ответница разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на 2 400 лева и посочени в приложения списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Своевременно направеното от пълномощник на искателя възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатения от опонента му по делото адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящия съд, се явява неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, дължимият размер не следва да се редуцира чрез намаляването му. Мотивиран така и на основание чл. 248 от АПК, Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия