Решение № 14290 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6350/2020 г.

Решение № 14290 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6350/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Манолев и Г. Манолева чрез техния пълномощник срещу решение № 252/13.04.2020 г. по адм. д. № 1269/2019 г. на Административен съд Пазарджик. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на службата по геодезия, картография и кадастър Пазарджик не взема становище по касационната жалба. Ответникът Д. Ценев чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе впредвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу решение с изх. № 17-375-14.10.2019 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Пазарджик, с което се отказва извършването на изменение в кадастралната карта и регистър, поискано със заявление № 07-7650-06-06-2019 г. в частта на изменението, засягащо самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 10450.502.671. 1. 2 и 10450.502.671. 1. 3. По същество с обжалваното решение се отказва заличаването на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.671. 1. 2 с предназначение "жилище, апартамент" и самостоятелен обект обект в сграда с идентификатор 10450.502.671. 1. 3 с предназначение "жилище, апартамент" и нанасяне на тяхно място нов самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.671. 1. 16 с предназначение "жилище, апартамент". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният административен акт е законосъобразен – постановен от компетентен орган по аргумент от чл. 54, ал. 4 ЗКИР, в изискуемата от закона писмена форма, с посочени фактическите и правни основания за издаването му, при спазване на материалноправните разпоредби, административно производствените правила и в съответствие с целта на Закона за кадастъра и имотния регистър, насочени към регламентиране на обществените отношения във връзка с отразяването на имотите в кадастралната карта и кадастралните регистри. Според съда между заявителя П. Манолев и заинтересованото лице Д. Ценев е налице спор за материално право по смисъла на пар. 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/, което е пречка за одобряване на поисканото изменение в КККР преди решаването му по съдебен ред от гражданския съд. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че на място отразените в кадастралната карта като самостоятелни обекти с идентификатори 10450.502.671. 1. 2 и 10450.502.671. 1. 3 представляват две отделни жилища със самостоятелни входове, намиращи се на първи жилищен етаж в сградата. От заключението на вещото лице е видно, че двете жилища нямат връзка едно с друго и имат самостоятелни входове. Между тях има стълбищна клетка-обща част, през която трябва да се премине, за да се влезе от единия самостоятелен обект в другия. С решение № 202/13.07.2012 г. по гр. д. № 680/2011 г. на ВКС П. Манолев и Г. Манолева са осъдени да предадат на И. Ценева и Д. Ценев следния недвижим имот, а именно апартамент от 51, 65 кв. м, който по архитектурен проект представлява източната част на апартамент 2, целият с площ от 89, 95 кв м. находящ се на първи жилищен етаж от жилищна сграда в УПИ XV-3718, кв. 130 по плана на гр. [населено място], която реална източна част от апартамент 2 е със самостоятелен достъп до стълбищната клетка. От заключението на вещото лице пък се установява, че двата самостоятелни обекта с идентификатори 10450.502.671. 1. 2 и 10450.502.671. 1. 3 са отразени в КККР с одобряването им през 2018 г. Няма данни двата да са съществували някога като един обект назад във времето. От заключението също така е видно, че обект с идентификатор 10450.502.671. 1. 2 е идентичен с посочената реална източна част от апартамент в решение № 202/13.07.2012 г. по гр. д. № 680/2011 г. на ВКС със ЗП 51, 65 кв. м. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. В случая обжалваната заповед е обоснована с факти, които са част от посочената и приложима норма на чл. 70, ал. 4 от Наредбата. В разглеждания смисъл следва да се има предвид, че отразяването в кадастралната карта и регистър има само декларативно действие, както адекватно е подчертал решаващия съд. Поради това кадастралната карта и регистър следва да отразяват действителното положение към момента на одобряването им. Както се посочи, към този момент са налице два самостоятелни обекта в сграда, отделени от стълбищната клетка, а не един самостоятелен обект, състоящ се от две части, както се твърди от касаторите. В този аспект не е налице грешка или непълнота в кадастралната карта и регистър към момента на одобряването им и отразяването в тях на два самостоятелни обекта. Съгласно пар. 1, т. 16 от ДР на ЗКИР "непълноти или грешки" са несъответствията в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и регистри на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КК и КР. Такова несъответствие в случая не е констатирано, какъвто правилен извод е направен и от първоинстанционния съд. Според пар. 1, т. 16 от ДР на Наредбата пък спор за материално право е налице, когато в проекта за изменение на КК местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Такова доказателство е горецитираното решение на ВКС, с което И. Ценева и Д. Ценев са признати за собственици на източната реална част на апартамент 2, която част е идентична със отразения като самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище апартамент с идентификатор 10450.502.671. 1. 2. Поради това исканото изменение, състоящо се в претенцията за обединяване на двете самостоятелни части от апартамент 2 по архитектурния проект в един самостоятелен обект предвижда промяна в имота на Д. Ценев, признат като собственик по силата на цитираното решение на ВКС. Ценев е оспорил правото на собственост на касаторите върху претендирания като едно общо цяло апартамент още в административното производство, което сочи на спор за материално право, възприето и от административния орган. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на която се е позовал в оспореното решение административният орган, началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта. Наличието на спор за материално право е основание за административния орган да издаде решение като оспореното с волеизявление за отказ, поради което настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд за материална законосъобразност на обжалваната заповед. В тази насока съдът адекватно е подчертал, че изцяло неотносимо за настоящия спор е как са били предвидени обектите в архитектурния проект – като един или два отделни, как, кога и от кого са изпълнени във вида, в който са към момента, дали отговарят на изискванията за самостоятелни жилища или не. Тези въпроси не са от компетентността на административния орган, нито на съда, разглеждащ спорове по изменение или отказ за изменение на кадастралната карта и регистър. Наведените от касаторите твърдения за предвижданията по архитектурния проект като водещи при отразяването в кадастралната карта са неоснователни предвид действителното положение за разделност на два обекта, отделени един от друг. Предвид изложеното, като е приел обжалваното решение за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба Д. Ценев следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат пред касационната инстанция в размер на 500 /петстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,