Решение № 13166 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 55/2011 г.

Решение № 13166 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 55/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на заместник директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП /оправомощен съгласно заповед № ЗЦУ-100/20.01.10 г. на Изпълнителния директор на НАП/ срещу решение № 1406/27.10.2010 г., постановено по адм. дело № 1833 по описа за 2009 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 240900374/30.07.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Стара Загора, потвърден с решение № 653/28.09.2009 г. на изп. длъжността директор на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решение, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Зенон-М" ООД гр. Казанлък, чрез процесуалния представител адв. К. Цуцов, оспорва жалбата, за което развива съображения в писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд /АС/ е бил РА № 240900374/30.07.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Стара Загора, потвърден с решение № 653/28.09.2009 г. на изп. длъжността директор на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която на "Зенон-М" ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 605,92 лв. за данъчен период м. 07/08 г. по фактура № 22/3.07.2008 г., с предмет - арматурно желязо 45,080 тона, издадена от "Ники Фор Ники Мениджмънт" ЕООД, гр. София, както и са начислени лихви за просрочие в размер на 1785,25 лв. Административният съд е отменил обжалвания РА като е приел, че са събрани достатъчно доказателства в административното и съдебното производство, въз основа на които може да се приеме с пълно основание право на получателя по доставката да приспадне данъчен кредит за д. п. м. 07.08 г. по горепосочената фактура, по ЗДДС, действащ след 1.01.2007 г. Решението е правилно, задълбочено и подробно. Няма допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Възраженията в касационната жалба повтарят становища, изложени вече пред първата инстанция и в акта на директора на дирекция "ОУИ", Пловдив и по същество представляват несъгласие с направените фактически и правни изводи на съда относно спорните за делото въпроси. Според касатора необосновани и незаконосъобразни са изводите на съда във връзка с приетата от него реалност на осъществена доставка по процесната фактура и оттам правомерност на начисления ДДС като предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Според касатора не е съобразено от административния съд, че не са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод за наличие на доставка между "Ники Фор Ники Мениджмънт" ЕООД гр. София като пряк доставчик и ревизираното лице като получател. Излага съображения за това, че не е установено реално престиране на фактурираната стока, на приемо-предаването й между страните по фактурата и сделката, което е равнозначно на липса на реално осъществена облагаема доставка. Позовава се на вида на стоката като родово определена вещ, което е от значение за момента на прехвърляне на право на собственост, съвпадащ с определяне на вещите по съгласие на страните или с предаване на стоката. Счита, че в процесния случай липсва предаване и оттам прехвърляне на право на собственост. Счита, че не е налице продажба, тъй като продавачът "Ники Фор Ники Мениджмънт" ЕООД, гр. София е издал фактура, в която е документирал продажба на стока, върху която не е притежавал право на собственост, тъй като неговият доставчик и продавач - "Мек Строй" ЕООД не е притежавал такова право на собственост върху същата стока, към момента, в който е издал фактури за продажбата й, за която не е отразено че е авансова. Съдът е разгледал обстойно извършените сделки със стоката, както и извършените по отношение на нея фактически действия. Правилно е отчетено, че при действие на ЗДДС в сила от 1.01.2007 г. от значение за реалността на доставката са отношенията и действията на съконтрагентите във връзка с конкретната доставка, по която се иска приспадане на данъчен кредит, т. е. евентуалните данни или твърдения за противоправно поведение на предходен доставчик е ирелевантно. Ето защо, в процесния случай не се отразява на реалността на процесната доставка обстоятелството, че предходен доставчик - "Мек строй" - не е включил в своите дневници за продажба фактурите, които е издал на продавача на касатора. Съдът законосъобразно е изследвал реалността на доставката по процесната фактура единствено и само с оглед наличието на съществените елементи на договора - страни, цена, предмет, права и задължения. Правилно е отчетено, че във връзка със страните по сделката - касатора като купувач и неговия доставчик "Ники Фор Ники Мениджмънт" ЕООД като продавач, както и във връзка с уговорената и платена цена на стоката, вкл. и с отделно посочен и платен ДДС, не съществуват спорни моменти. Относно предмета на сделката - арматурно желязо 45,080 тона са изложени изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В тази връзка касационните оплаквания са неоснователни по следните съображения: На първо място относно съществуващото право на собственост на продавача върху стоката. Продавачът е придобил собствеността върху стоката към 2.07.2008 г., по силата на фактури от 26.06.2008 г. и 28.06.2008 г., издадени от "Мек строй" ЕООД. Това е така, защото съгласно чл. 183 вр. чл. 24 ЗЗД продажбата на бъдеща вещ е действителна сделка, при условие, че се извърши впоследствие предаване на вещта, в който момент се прехвърля правото на собственост. В случая "Мек строй" ЕООД и "Ники Фор Ники Мениджмънт" ЕООД са сключили договор за покупко-продажба на бъдеща вещ, която е предадена и индивидуализирана при вносът й от Гърция в РБ - на 2.07.2008 г. Към този момент доставчикът на касатора е станал собственик на арматурното желязо, т. е. сключената от него последваща сделка с касатора - по процесната фактура № 22/3.07.2008 г. - е имала предмет. Както вече се посочи редовността на счетоводната отчетност на предходните доставчици по веригата, отразяването или не на продажбата като авансова, документалното оформяне на вноса, за който обаче са налице достатъчно безспорни данни, че е фактически осъществен, е ирелевантно. От значение за реалността на продажбата по фактура № 22/3.07.2008 г. е, че сделката е действителна - продавачът е притежавал право на собственост върху желязото и е можел да се разпорежда с това свое право. От значение за реалността на сделката е и фактическото наличие на стоката и получаването й от купувача, настоящ касатор, тъй като с оглед вида на стоката като родово определена вещ, правото на собственост, при липса на други уговорки, се прехвърля при предаване на вещта. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно чл. 6 и чл. 25 ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, която доставка представлява данъчно събитие като основание за издаване на данъчна фактура и начисляване на ДДС. В процесния случай не е налице пряко предаване на вещта по фактурата от продавача "Ники Фор Ники Мениджмънт" ЕООД на купувача "Зенон-М" ООД. Предаване на вещта обаче е налице и е пълно установено предвид получаване на стоката в складова база на "Интерком груп" ООД в гр. Бургас, по силата на приемо-предавателен протокол от 4.07.2008 г. Обстоятелството, че внесеното на 2.07.2008 г. арматурно желязо 45 080 тона е получено в склад на 4.07.08 г. не се опровергава от събраните по делото доказателства. Липсата на пряко предаване на вещта между продавача и купувача по процесната фактура, обратно на твърденията на приходните органи, не означава винаги, че не е прехвърлено право на собственост и оттам, че липсва доставка. В случая са приложими правилата на транзитната продажба, уредена в чл. 329 и сл. ТЗ, при която продавачът "Ники Фор Ники Мениджмънт" ЕООД предава стоката на трето лице /"Интерком груп" ООД в гр. Бургас/, което е различно от купувача, но е посочено от него. В подкрепа на уговорките в тази връзка, за които с оглед на неформалния характер на договора за продажба не е необходима писмена форма за доказване, са действията на страните. Налице са данни за размяна на оферти и преддоговорни отношения във връзка с доставка на арматурно желязо от същия род, между касатора и получателя на стоката. Приемайки стоката, получателят "Интерком груп" ООД е реализирал правото на купувача, с което е осъществено и последното условие за прехвърляне на правото на собственост. Ето защо в случая е налице реална доставка спрямо ответника по касация "Зенон-М" ООД. По изложените съображения настоящият касационен състав намира за изцяло неоснователни касационните оплаквания. Обжалваният съдебен акт, проверен изцяло по отношение на своята валидност, допустимост и материална законосъобразност, не страда от пороци. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на подадената касационна жалба, не се следват разноски в полза на касатора. Разноски не се присъждат и в полза на ответника по касация, тъй като няма данни реално да са направени такива в касационното производство, както и не е направено искане за заплащането им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение