Решение № 14064 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8210/2013 г.

Решение № 14064 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8210/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството e по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мариана Сашкова Цветкова от гр. София срещу Решение № 5565 от 22.04.2013 г. по адм. д. № 12642/2012 г. на Върховния административен съд. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и поради необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане касационната инстанция да отмени обжалваното решение и реши спора по същество или алтернативно върне делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Ответникът - Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в този съдебен състав приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на настоящия касатор против Заповед № 116/24.09.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното и правоотношение поради обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че в конкретния случай разпоредената с ПМС № 98 от 28.05.2012 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма промяна (чл. 37, ал. 2), на седалището на дирекция "Туристическа политика" от едно населено място в друго по характера си представлява нормативна промяна, която е извън волята на страните и води до изменение на обстоятелствата, свързани с установеността и местожителството на жалбоподателката в гр. София и наложеното по силата на нормативния акт промяна на това статукво, което е нежелано от същата. По тези съображения и преценявайки обстоятелствата изложени в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, съдът е приел за доказано соченото в акта правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за наличието на обективна невъзможност за изпълнение на длъжността "главен експерт" в Дирекция "Туристическа политика" към МИЕТ, с местоположение на административната единица в гр. Пловдив, породена от нормативна промяна, за която страните не съдействат. Така постановеното решение е правилно. Изводите на тричленния състав изцяло се споделят от настоящата инстанция. Възраженията, съдържащи се в касационната жалба са обсъдени подробно в обжалваното решение. Атакуваният съдебен акт е постановен при правилно прилагане на материалния закон, процесуланите правила и е обоснован. Изяснена е фактическата обстановка по спора, обсъдени са всички релевантни за спора обстоятелства и факти, както са изложени и подробни мотиви за приемане на обжалваното решение. По делото е установено, че във връзка с Постановление на Министерския съвет № 98/28.05.2012 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, приет с ПМС № 268/2009 г. са предприети действия по преместване на местоработата на служителите от Дирекция "Туристическа политика" в гр. Пловдив. На 27.07.2012 г. жалбоподателката е депозирала молба до органа по назначаване, в която го уведомява във връзка с предстоящите промени на местоработата в друго населено място, че няма възможност да се премести със семейството си в гр. Пловдив и моли за назначаване на друга подходяща длъжност. Позовавайки се на извършените промени, министърът на икономиката, енергетиката и туризма е издал Заповед № 1579/10.08.2012 г. за преназначаване на жалбоподателката на същата длъжност по новата месторабота. Мариана Цветкова не се е съгласила с преназначаването, поради което на 24.09.2012 г. е издадена процесната заповед № 116,с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното и правоотношение. Правилно тричленният състав на ВАС е посочил, че съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от същия закон. Според хипотезата на визираната норма, за да е законосъобразно прекратяването на служебното правоотношение е необходимо наличието на три кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки - 1.) да е създадена нова фактическа обстановка; 2.) същата да води до невъзможност за изпълнение на задълженията по конкретната длъжност и 3.) причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. В касационната жалба се излагат съображения, че невъзможността за изпълнение на служебните правоотношения е станало по инициатива на министъра, въпреки че нормативната промяна, касаеща преместването на Дирекция "Туристическа политика" на Министерството икономиката, енергетиката и туризма в гр. Пловдив е реализирана с нормативен акт на Министерския съвет. Настоящият петчленен състав счита същите за неоснователни. Обстоятелствата, че Устройственият правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се приема по предложение на ресорния министър не могат да игнорират самостоятелния характер на Постановление на Министерския съвет № 98 от 28.05.2012 г., материализиращо независимо волеизявление на орган, различен от страните по служебното правоотношение. Соченият в касационната жалба довод за допуснато съществено процесуално нарушение, предвид неудовлетворяване на доказателственото искане на жалбоподателката за представяне на направеното от министъра предложение за изменение на устройствения правилник на МИЕТ, доказващо субективно отношение на едната страна по служебното правоотношение към настъпилата промяна, настоящият петчленен състав приема за неонователен. Видно от изложеното, тричленният състав на Върховния административен съд е формирал воля отчитайки самостоятелния характер на цитираното по-горе постановление на МС. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция счита, че не са налице пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия,