Решение № 12649 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2010 г.

Решение № 12649 от 28.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Красимир Петров Николов против решение по адм. д. № 198/2009 г. по описа на Административен съд- Силистра. Иска отмяна с доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът е придал обратно действие на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, което е в нарушение на чл. 14 от ЗНА. Освен това заповедта не е мотивирана, което е нарушение на административнопроизводствените правила, а като не е отчел това обстоятелство, съдът е постановил необоснован съдебен акт. Ответната страна Областна дирекция на МВР гр. Силистра, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 114/18.12.2009 г. по адм. д. № 198/2009 г. е отхвърлена като неоснователна жалбата на Красимир Петров Николов против заповед на директора на ОД на МВР - Силистра за прекратяване на служебни правоотношения на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР. С решението са развити мотиви за законосъобразност на заповедта поради правилното прилагане на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, което обосновава наличието на основание за обективна невъзможност за служител на МВР да изпълнява задълженията си в МВР. Съдът е посочил, че изискванията на чл. 179 от ЗМВР се прилагат към момента на постъпване на държавна служба, но същото така са изисквания към служителите в МВР и при възникнало служебно правоотношение. Без значение е дали лицето е осъдено за извършено престъпление от общ характер или е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, важното е, че е налице факт, който според законодателя представлява обективна невъзможност. Административният съд не е обсъдил направените от жалбоподателя в първоинстанционното производство доводи за липсата на мотиви в заповедта, които да конкретизират хипотезата - чл. 179, ал. 1, т. 2, предл. 1 или предл. 2. Необсъждането на относими за спора доводи и възражения представлява съществено процесуално нарушение на съда. Но касационната инстанция се произнася само по наведените касационни основания от жалбоподателя. Касаторът не сочи довод за допуснато съществено процесуално нарушение от съда, поради което в случая допуснатото нарушение не е основание за отмяна на съдебния акт. Решението е обосновано с фактите установени по делото, които сочат, че правното основание за прекратяване на служебното правоотношение е хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за наличието на която в административното производство е приложено решение № 37/26.03.2003 г. по НОХД № 37/2003 г. по описа на Варненския военен съд, с което на основание чл. 78а от НК сержант Красимир Петров Николов е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и му е наложено административно наказание "глоба". Следователно решението е обосновано с установените факти. По довода за допуснато нарушение на материалния закон и придаване на обратно действие, каквото законодателят не е предвидил с изрична правна норма, предвид чл. 14, ал. 1 от ЗНА, настоящият съдебен състав намира, че не е налице обратно прилагане на материална правна норма, по следните съображения: Служебното правоотношение на касационния жалбоподател е възникнало през 2001 г., към който момент предвид действащата редакция на чл. 193, ал. 2, т. 2 от ЗМВР /обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г. и отм., ДВ, бр. 17 от 2006 г./ за офицери и сержанти в МВР не се приемат лица, които са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпление от общ характер, независимо от последвалата реабилитация. Тази правна норма е изменена впоследствие и в редакцията на чл. 193, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, обн., ДВ, бр. 17 от 21.02.2003 г., не се приемат за държавни служители лица, които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер независимо от последвалата реабилитация, както и освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс. По този начин след възникване на служебното правоотношение на жалбоподателя, законодателят е повишил изискванията към лицата, които искат да бъдат приети в системата на МВР на държавна служба. На 26.03.2003 г. е постановено решението по НОХД № 37/2003 г. по описа на Варненския военен съд, с което на жалбоподателя е наложено наказание по чл. 78а от НК. Няма данни решението да е отменено и не се спори, че е влязло в сила. По отменения ЗМВР няма основание за прекратяване на служебното правоотношение поради установяване на обстоятелства по чл. 193, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (отм.), т. е. поради настъпване на факти, заради наличието на които служителят не би постъпил на държавна служба в МВР. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) при осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна служба, е налице основание за задължително дисциплинарно уволнение, но по отношение на лицата, на които е наложено наказание по чл. 78а от НК законодателят не предвижда настъпването на правни последици във връзка със служебното правоотношение. С чл. 179, ал. 1, т. 2 от действащия ЗМВР едно от изискванията за постъпване на служба в МВР е лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или да не е освободено от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс. Следователно изискванията за постъпване на служба в МВР по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 193, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (отм.) съвпадат. С чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" /Обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г./ една от хипотезите за наличието на обективна невъзможност за изпълняване на служебни задължения и основание за прекратяване на служебно правоотношение е установяване наличието на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, когато не е задължително налагането на дисциплинарно наказание уволнение, т. е., тук попадат случаите за налагане на наказание по чл. 78а от НК. Няма изискване на закона към кой момент трябва да е настъпило наказването, кога трябва да е установено, необходимо ли е да има връзка със служебното правоотношение. Затова следва да се приеме, че за законодателя е достатъчно този юридически факт да е настъпил, докато служителят е в служебно правоотношение. Не е налице обратно действие на материалния закон при прекратяване на служебно правоотношение поради установяване на наказание по чл. 78а от НК, наложено преди влизане в сила на ЗМВР /обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г./, защото законодателят не преурежда заварени правоотношения - отмененият ЗМВР не придава правни последици на наложено наказание по чл. 78а от НК. В този случай законодателят допуска придаване на правна последица на факти, настъпили преди и след влизане на закона в сила. Следователно материалния закон правилно е приложен от административния орган, а като е отхвърлил жалбата съдът законосъобразно е приел, че няма основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,