Решение № 1322 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7427/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. И. Х. против решение 826/ 17.06.2024г. по адм. дело 114/ 2024г. на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата на Х. против заповед 560/18.12.2023г. на кмета на община Чепеларе. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Чепеларе да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на същия административен съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът -кмет на община Чепеларе оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Смолян е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заключението на решаващия съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за нейната отмяна, също се споделя от настоящата инстанция. Заповедта е издадена след съставен констативен акт 1/ 21.11.2023 г., в които е описан строежът и допуснатите нарушения. Обратно на поддържаната от жалбоподателя теза, в хода на административното производство са изяснени релевантните факти и обстоятелства. Извършена е проверка от служители на община Чепеларе съгласно чл. 223, ал. 2 ЗУТ, при която е установено осъщественото строителство по вид и характер, както и времето на изпълнение на строителните дейности. Както касаторът правилно отбелязва, разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ поставя условие за връчване на констативния акт на адресата. В случая това изискване е изпълнено, а доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. За съставения констативен акт 1/ 21.11.2023г. касаторът е уведомен редовно на 22.11.2023г. чрез адв. Пакулева, както това е правено до момента в хода на административното производство съгласно представеното на л. 75 от делото пълномощно (известие за доставяне на л. 207), а по късно и лично, като му е осигурена възможност да представи възражения. Такива са постъпили на 13.12.2023г. Поради това следва да се приеме, че правото на страната на защита не е нарушено, а доводите за допуснати съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила са неоснователни. В съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед, с която на жалбоподателя Х. е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ: пристройка към жилищна сграда и външно стълбище в североизточната част на имот с пл. 284, за който е отреден УПИ IX-284, кв. 33 по плана на [населено място], община Чепеларе, е издадена при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2, ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза е установено, че обектът, предмет на заповедта, представлява пристройка на две нива спрямо прилежещия терен, разположена на източната фасада на съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда. Изпълнена е от тухлена зидария и стоманобетонова конструкция с монтирана дограма. От източната страна на пристройката, на границата с УПИ Х-285, 286 е изградено външно стълбище от 73 бр. бетонови стъпала и 4 площадки. Част от стълбището е изградено върху тротоара и попада в улична регулация. Описаният в констативния акт и в заповедта строеж съответства на изграденото на място. Същият е извършен след 2019 г. (свид. Б., Л. и Д.) без одобрен проект и разрешение за строеж. При тези факти административният съд правилно приема, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е и от пета категория и съгласно легалната дефиниция на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е извършен без одобрен проект и разрешение за строеж. Възражението на касатора, че описаният обект не представлява нов строеж, а извършени строително- монтажни работи по реновиране на съществуващо стълбище, е неоснователно. Описаните в заповедта за премахване пристройка и външно стълбище по своите параметри, конструктивни характеристики, начин на изграждане и разположение представляват изцяло нов строеж. Освен това дори да се определи като основен ремонт или реконструкция съгласно § 5, т. 42 и 44 от ПР на ЗУТ, то извършеното строителство също е незаконно, тъй като както за основния ремонт, така и за реконструкцията се изисква разрешение за строеж (чл. 148, ал. 13 ЗУТ във вр. § 5, т. 38 от ПР на ЗУТ), а в случая такова не е издадено. Изводът на съдебния състав, че строежът не е търпим и подлежи на премахване е правилен. Съвкупният анализ на представените по делото нот. акт 80, т. II от 2020г., с който жалбоподателят е признат за собственик на 1/ 2 ид. част от поземлен имот с пл. 284, за който е отреден УПИ IX-284, кв. 33 по плана на [населено място], заедно със сграда от 51 кв.м., отбелязана на кадастралната основа като 2МЖ и пристройка с площ от 35 кв.м, показанията на свид. Б., Д. и Л. и заключението на вещото лице, водят до извода, че строежът е извършен след 2019 г. Поради това същият не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Доводите на жалбоподателя, че извършеното строителство не е в противоречие с предвижданията на ПУП и е допустимо по действащите разпоредби, поради което не подлежи на премахване, също са неоснователни. Съответствието на незаконните строежи с предвижданията на ПУП и с правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по действащите правила и нормативи, се преценява с оглед установяване на търпимостта на строежите в хипотезите на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. В случая тази преценка е ирелевантна, тъй като строежът не попада във времевия обхват на цитираните разпоредби. Издаденото през 2023г. удостоверение за търпимост за жилищна сграда площ от 51 кв.м., изградена в имот с пл. 284, за който е отреден УПИ IX-284, кв. 33 по плана на [населено място], община Чепеларе, също не обосновава различен извод. Удостоверението за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ се издава във връзка с извършването на правна сделка с предмет конкретен строеж, за който се приема, че е търпим. Това удостоверение има доказателствена сила само в нотариалното производство. Извън нотариалната процедура този акт не поражда, нито удостоверява права или задължения, вкл. не препятства провеждането на производство по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ за установяване на незаконност на строежа и неговото премахване. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, като на страните в съответствие с чл. 171, ал. 5 АПК са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Представените по делото доказателства са взети предвид и анализирани от съдебния състав в съвкупност. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения на жалбоподателя, включително на съображенията, изложени в постъпилата на 14.06.2024г. по електронната поща писмена защита. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК, като са изложени мотиви в подкрепа на направените правни изводи. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски касационният жалбоподател следва да заплати на община Чепеларе, в чиято структура е органът, издал обжалвания административен акт, сумата 1250.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,