Решение № 4597 от 2.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 832/2025 г.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 2038 от 27.11.2024г., постановено от Административен съд Враца по адм.д.483/2024г. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Заявено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се потвърди оспорения административен акт. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответникът по касационната жалба Винарска изба Оряхово ООД, с представен по делото писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Заявява искане за присъждане на сторените за производството разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение 03-020-РД/74 от 22.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което се отказва предоставянето на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по процедура BG-RRP-6. 004 "Инвестиции в технологична и екологична модернизация" по подадено от Винарска изба Оряхово ООД предложение за изпълнение на инвестиция (ПИИ) с референтен BG-RRP-6. 004-2541. Съдът е отменил оспорения акт. За да стигне до извод за незаконосъобразност, съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от материално компетентен административен орган и в предписаната от закона форма, но е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Основния спорен въпрос по делото е относно това към коя дата следва да се извърши проверка дали кандидатстващото дружество се намира в затруднено положение, съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година дали към датата на подаване на ПИИ, или към края на годината предхождаща подаването на ПИИ. За да се произнесе по този спорен въпрос, съдът приема, че в раздел 11. 1. Критерии за допустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване изчерпателно са изброени критериите за допустимост на кандидатите, като в подточка 2, б. "г" е посочено, че "Земеделските стопани към датата на подаване на ПИИ трябва да не са предприятия в затруднено положение, съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година". Приложимото общностно право определя предприятие, като такова в затруднено, когато при приспадането на натрупаните загуби от резервите (и всички други елементи, които по принцип се считат за част от собствения капитал на дружеството) води до отрицателен кумулативен резултат, който надвишава половината от записания акционерен капитал. Съобразно това дефинитивно понятие дружеството е било предприятие в затруднено положение за финансовата 2022г., тъй като общият размер на собствения му капитал е отрицателна величина - минус 184 хил. лв., която надвишава половината от записания акционерен капитал, който е на обща стойност 254 хил. лв. Според решаващият съд неправилна е преценката на управляващия орган дали кандидатът е в затруднено положение спрямо финансовата 2022 г., а не спрямо 2023г. годината на подаване на ПИИ (15.12.2023г.), както е записано в Условията за кандидатстване. Условията за кандидатстване са утвърдени със Заповед РД09-1030 от 27.09.2023 г. на министъра на Земеделието и храните, която по правната си природа представляват общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК имат еднократно правно действие само за конкретната процедура, за която се отнася, създават права и вменяват задължения на неопределен брой лица. С влизането им в сила те стават задължителни както за участниците в процедурата, така и за водещия административното производство орган. Дадените разяснения във връзка с тях също стават задължителни за административния орган. Поради това съдът приема за основателни възраженията на жалбоподателя, че на въпрос 138 от кандидат във връзка с процедурата, дали условието да не е в затруднено положение, ще бъде проверявано по данни за 2023 г., от управляващия орган е отговорено, че проверката ще се извърши "Съгласно т. 2 от раздел 11. 1 от УК, условията за допустимост на кандидатите следва да са изпълнени към датата на подаване на ПИИ". Утвърдените Условия за кандидатстване и дадените разяснения, които са станали част от общия административен акт определят условията за кандидатстване. При този анализ на приложимите правила, съдът приема, че с писмо 10-290/08.04.2024 г. на министъра на земеделието и храните до изпълнителния директор на ДФЗ, с което се указва, че проверката от страна на оценителната комисия, дали кандидатът не е в затруднено положение, съгласно т. 2, б. "г" от Раздел "Критерии за допустимост на кандидатите" на Условията за кандидатстване по процедурата, следва да се извършва спрямо последната приключила финансова година 2022 г., въвежда ново условие, което не е посочено в утвърдените правила и е въведено след изтичане на крайния срок за подаване на ПИИ - 20.12.2023г. При тази установеност по делото, съдът е преценил като незаконосъобразни изложените мотиви на административния орган относно преценката за това дали кандидата е предприятие в затруднено положение, които се основават на указания на министъра на земеделието и храните с писмо 10-290/08.04.2024 г., дадени след приключване на процедурата и които указания не са част от Условията за кандидатстване, утвърдени и влезли в сила със Заповед РД09-1030 от 27.09.2023 г. на министъра на Земеделието и храните, поради което съдът стига до правен извод, административния орган при постановяването на отказ с оспореното решение, се е произнесъл в противоречие с влязъл в сила общ административен акт, какъвто се явяват правилата и условията за кандидатстване. По тези мотиви, решаващият е стигнал до правен извод, че оспореното решение е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилното приложение на материалния закон, поради което е отменил оспорения акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразено с мотивите на съда по прилагане на относимите материално правни и процесуално правни норми. Обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените от касационният жалбоподател пороци на постановения съдебен акт, съставляващи отменителни основания, обуславящи неговата отмяна. При вярно и всестранно установена по делото фактическа обстановка, въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, административният съд е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразността на оспорения отказ за предоставянето на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по процедура BG-RRP-6. 004 "Инвестиции в технологична и екологична модернизация" по подадено от Винарска изба Оряхово ООД предложение за изпълнение на инвестиция с референтен BG-RRP-6. 004-2541. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви в обжалваното решение, че при издаването на оспорения акт изпълнителният директор на ДФЗ е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно е приложил материалния закон, които намира за ненужно да възпроизвежда в настоящото решение и към които препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Спорът по делото действително е правен и той обхваща преценката към коя дата следва да се извърши проверката за това дали кандидатът не е предприятие в затруднено положение по смисъла на член 2, т. 59 от Регламент (ЕС) 2022/2472. Според цитираната разпоредба предприятие в затруднено положение означава предприятие, което отговаря на критериите, определени в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) 651/2014 на Комисията. Нормата на член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора /Регламент (ЕС) 651/2014/ дава легалната дефиниция на понятието предприятие в затруднено положение чрез изброяване на обстоятелства, от които поне едно следва да бъде изпълнено, но не определя датата, към която следва да се преценяват тези обстоятелства. Подобно е положението и в националното законодателство, тъй като релевантен период не се съдържа нито в приложимото Постановление на МС 114 от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост (ПМС 114/2022 г.), нито в Условията за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на предложения за изпълнение на инвестиция по Процедура Ns BG-RRP-6.004, утвърдени със заповед РД09-1030 от 27.09.2023 година на министъра на земеделието и храните. В раздел 11.1 подточка 2 б.г от УК е посочено, че финансова помощ по процедурата се предоставя на регистрирани земеделски стопани, които не са предприятия в затруднено положение съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2022/2472. Изрично в подточка 2 е посочено, че към датата на подаване на ПИИ земеделските стопани следва отговарят по посочените условия, в това число и на условието по б.г. Правилно първоинстанционният съд е определил заповедта на министъра и утвърдените с нея Условия за кандидатстване като общ административен акт. Това условие е потвърдено и със запитване 138 от 03.11.2023 г. и даденото от управляващия орган разяснение, според което съгласно т. 2 от раздел 11. 1 от УК, условията за допустимост на кандидатите следва да са изпълнени към датата на подаване на ПИИ. Постъпилите въпроси от кандидати по процедура BG-RRP-6.004 и разясненията по тях стават задължителни съгласно чл. 5, ал. 7 от ПМС 114/2022 г. Според посочената разпоредба заинтересованите лица могат да искат разяснения по документите по ал. 1 до 21 дни преди изтичането на срока за кандидатстване. Разясненията се утвърждават от ръководителя на структурата за наблюдение и докладване. Разясненията се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на предложението и са задължителни за всички кандидати. Идентично е възприетото в т. 9 от раздел 20 от Условията за кандидатстване, според която разясненията се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на предложението и са задължителни за всички кандидати. От изложеното следва обоснованият извод, че при постановяване на отказа изпълнителният директор на ДФЗ се е произнесъл в противоречие с влязъл в сила общ административен акт, какъвто се явяват Условията за кандидатстване и станалите част от условията разяснения. Не могат да се споделят доводите на касационния жалбоподател, че при издаване на оспорения акт административния орган е съобразил писмо 10-290/08.04.2024 г. Цитираното писмо на министъра на земеделието и храните е издадено след приключване на приема по мярката и с него съществено се допълват и изменят условията за кандидатстване, като се посочва година за преценка на съответствие с изискването на критерия по подточка 2, б.г. В условията за кандидатстване и в даденото разяснение по запитване 138 не е посочена конкретната 2022г. като година към която ще се преценява условието предприятието да не е в затруднено положение. Напротив, изрично е посочено, че земеделските стопани следва да отговарят на условията за кандидатстване към датата на подаване на ПИИ. Правилно решаващият съд е приел, че след като е мотивирал оспорения отказ с дадени указания, които не са част от Условията за кандидатстване, утвърдени с влязъл в сила общ административен акт, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че кандидата е запознат с обстоятелството, че проверката за съответствие на декларираните обстоятелства ще се извършва на база предоставени по служебен път от Националния статистически институт счетоводни документи на кандидата за 2019, 2020, 2021 г. и 2022 г., за което е дал съгласие с декларацията съгласно Приложение 1. В цитираната декларация изрично е посочено, че това съгласие се дава само ако е приложимо. Видно от доказателствата по делото, процедурата по оценка на предложението и одобряването на оценителния доклад се е развила в първото четиримесечие на 2024 г. т. е. след приключване на финансовата 2023 г. Счетоводният баланс за посочената година вече е бил достъпен, следователно административният орган не само е можел, но е бил длъжен да го изиска служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 АПК и в съответствие с критериите за допустимост на кандидатите, където изрично е посочено, че условията, за които не е предвиден документ, се проверяват служебно. Съдът счита, че предвид даденото от УО разяснение на запитване 138 от 03.11.2023 г. и обстоятелството, че към датата на подаване на предложение за изпълнение на инвестицията 15.12.2023 г. е била изминала почти цялата 2023 г., то именно към този момент оценителната комисия е следвало да изиска и събере необходими доказателства за извършване на проверка дали дружеството е било в затруднено положение. На свой ред административният орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая оспореното решение е издадено на 22.05.2024 г., поради което преценката дали кандидата е предприятие в затруднено положение е следвало да бъде извършена най-малкото при съобразяване на данните от представения от кандидата счетоводен баланс към 15.12.2023 г., който е бил приложен към отговора до председателя на оценителната комисия, изпратен чрез ИСУН. Обоснован е правният извод на решаващия съд, че с оглед заявените от кандидата данни и представените доказателства административния орган е следвало, с оглед вмененото му задължение по чл.35 от АПК, да изясни всички факти и обстоятелства по случая, както и да обсъди възраженията на заявителя. Неоснователни са доводите на касационният жалбоподател, че процедурата по оценка на предложенията не допуска представяне на доказателства, удостоверяващи факти настъпили след подаване на предложението, поради което органът не е имал задължение да изисква представяне на финансов отчет за 2023г. С подаване на предложението кандидата е декларирал, че не е предприятие в затруднено положение, т.е. този факт е удостоверен с подадена декларация при подаване на предложението. Представен е и счетоводен баланс към момента на подаване на предложението 15.12.2023г. При тези данни административния орган е бил длъжен да извърши проверка на заявените от кандидата данни, тъй като по този начин изпълнява изискването на утвърдените Условия за кандидатстване земеделските стопани да отговарят на условията към датата на подаване на ПИИ. При напълно игнориране на утвърдените условия, административния орган се е позовал на писмо на министъра на земеделието и храните, с което по недопустим начин е въведено ново условие, изменящо изискванията, предвидени с влезлия в сила общ административен акт. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника сторените за производството разноски. Съгласно представения списък на разноските и доказателства за плащане за касационното производство ответникът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 1000лв. платени в брой. Процесуалното представителство за касационното производство се изразява в изготвен подробен отговор по касационната жалба и становище по същество на спора, изразено в писмена молба. Възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение