Решение № 12477 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8030/2014 г.

Решение № 12477 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8030/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Богдан Методиев Милчев от гр. София против решение № 5969 от 30.04.2014 г., постановено по адм. дело № 1554/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К-3929 от 18.12.2013 г. на Министъра на вътрешните работи. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 191, ал. 1, т. 7 от ЗМВР (отм.) и на административнопроцесуалните норми на чл. 174, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 от ППЗМВР (отм.) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Министърът на вътрешните работи е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № К-3929/18.12.2013 г., издадена от Министъра на вътрешните работи на основание чл. 185, т. 1 от ЗМВР (отм.), с която комисар Богдан Методиев Милчев - началник на отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи, категория Б, е назначен на длъжност "началник на отдел" по резерва от неразпределените по структурите щатни бройки за държавни служители, с доволствие в дирекция "Планиране и управление на бюджета" - МВР. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед от компетентния орган при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 174, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 от ППЗМВР и в съответствие с посоченото в предложението материалноправно основание по чл. 191, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Приел е, че заеманата от жалбоподателя длъжност е била свързана с осъществяване на ръководството на отдел "Пътна полиция" при СДВР, с оглед на което спада към категорията "длъжности с особена отговорност" по смисъла на ЗМВР. Изпълнението на законовите изисквания за издаването на обжалваната заповед е обосновано и със съображенията, изложени в предложението по чл. 174, ал. 1 от ППЗМВР, за нуждата от подобряване на качеството на изпълнение на служебните задължения от служителите в отдела. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 191, ал. 1, т. 7 от ЗМВР (отм.) и на административнопроцесуалните норми на чл. 174, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 от ППЗМВР (отм.) се преценяват като неоснователни. Жалбоподателят Богдан Методиев Милчев не оспорва, че заеманата от него длъжност "началник на отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи е квалифицирана като "длъжност с особена отговорност". С чл. 67, ал. 2 от Наредба № Iз-1013 от 4.07.2006 г. за определяне на условията и реда за израстване в категория, степен на категория, заемане на длъжности и временно назначаване на държавните служители в МВР (обн. - ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г., отм., бр. 1 от 04.01.2013 г.) и с чл. 35 от Наредба № Iз-2525 от 14.12.2012 г. за преминаване на държавната служба в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 1 от 04.01.2013 г., отм., бр. 60 от 22.07.2014 г.) е предвидено провеждане на конкурс по документи за длъжности с особена отговорност, определени от министъра на вътрешните работи с щатовете на основните структурни звена (структури) на МВР, съобразно ръководните функции или специалния характер на длъжностните задължения. С чл. 191, ал. 1, т. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - изм., бр. 93 от 2009 г., отм., бр. 53 от 27.06.2014 г.) е създадена възможност държавните служители, заемащи длъжности с особена отговорност, да бъдат назначавани без конкурс на друга длъжност, при изпълнение на предвидените две условия от ал. 2: да отговарят на изискванията за заемане на новата длъжност; новата длъжност да е в същото населено място и по възможност в същата структура, а при липса на такава длъжност - и в друго населено място или структура на МВР. Единственото процесуално изискване за провеждане на назначаването по чл. 191, ал. 1, т. 7 от ЗМВР (отм.), регламентирано в чл. 174, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМР - изм., ДВ, бр. 91 от 2008 г., отм., бр. 60 от 22.07.2014 г.), е изготвянето на мотивирано предложение от органа по ал. 2. В разглеждания в случай в изготвеното предложение от ВНД Директор на СДВР рег. № Я 63580/13.12.2013 г. е отразено, че жалбоподателят е назначен на длъжността от 19.05.2012 г. и че през последната година е нарушена координацията, взаимодействието и екипният принцип на работа, както и изпълнението на функционалните задължения, извършвани от служителите, по отношение ефективността на контрола по безопасността на движението в столицата, обслужването на гражданите по регистрацията на моторните превозни средства и издаването на свидетелствата за управление на МПС. Необходимо е създаване на условия за повишаване степента на качеството на изпълнение на служебните задължения от служителите в отдела. Предложението е мотивирало органа по назначаване да издаде оспорената заповед в съответствие с правомощието му по чл. 185, ал. 1 от ЗМВР. Съгласието на държавния служител не е елемент от фактическия състав за назначаване на длъжност на основание чл. 191, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗМВР (отм.), поради което предварителното връчване и запознаване на държавния служител с мотивите на предложението не е предвидено като административнопроцесуално правило и условие за законосъобразност. Ирелевантно е и обстоятелството, че заповедта е била връчена принудително на жалбоподателя и той е изразил несъгласие да заеме длъжността, на която е назначен. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и съобразно целта на закона. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер от 400 лв. на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,