Решение № 5165 от 31.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Андреев срещу решение 129 от 06.10.2021 г., постановено по административно дело 150/2021 г. от Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против решение с рег. 264000 6152/12.05.2021 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Габрово. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което искането му за заличаване на обработваните от МВР негови лични данни . Ответникът по касационната жалба Директорът на ОДМВР Габрово не взема становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Няма спор относно правилността на изводите на съда за постановяване на акта от компетентен орган, при спазване изискванията за неговата форма и на административнопроизводствените правила. Спорът е относно материалноправната му законосъобразност. Не е спорен и въпросът, че личните данни на касационния жалбодател, които се обработват от МВР са във връзка с образуваното и проведено по отношение на него наказателно производство. При безспорно установеният факт на осъждане на молителя с влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление по НК, обстоятелството, че е настъпила реабилитация по право е ирелевантно за спора законосъобразност на оспорената заповед. Предвид така установеното настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд са в съответствие приложимите разпоредби на Инструкция 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. В разпоредбата на чл. 3 са посочени хипотезите, в които могат да бъдат заличени личните данни на лица, обработвани за тези цели, като реабилитацията не е сред изброените. Реабилитацията по право по чл. 86, ал. 1 НК при влязла в сила осъдителна присъда с налагане на наказание глоба настъпва в случаите, когато в продължение на една година след изпълнение на наказанието не извършено друго престъпление от общ характер. Реабилитацията заличава последиците от осъждането за в бъдеще, с изключение на изрично посочените в закона случаи. Част от тези изрично посочени в закон случаи са свързани с наказателното производство, в което следва да се вземе предвид осъдителната присъда при последващи осъждания в определени хипотези. Органите на МВР обработват лични данни с оглед противодействието на престъпленията и полицейската регистрация се извършва на лица, привлечени като обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер, за каквото е бил обвиняем и осъден с влязла в сила присъда жалбоподателят . Действително в българския ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. В цитираната разпоредба на директивата не е посочено какви следва да бъдат тези срокове. Липсата на подобен срок в българското законодателство обаче не е основание за отмяна на всеки административен акт за отказ за снемане на регистрация. В случая предвид горецитираните дати на влизане в сила на осъдителната присъда и изтичане на изпитателния срок по нея не може да се твърди, че събраните лични данни на жалбоподателя се съхраняват за период по - дълъг от необходимото за целите, за които се обработват от полицейските органи, поради което липсва твърдяното от касатора основание за отмяна на съдебното решение и обжалваната пред първоинстанционния съд заповед. Обстоятелството, че обработването им е започнало преди приемането на цитираната по горе нормативна уредба не води до извод, че същата е неприложима в случая. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение