Решение № 11360 от 15.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11392/2012 г.

Решение № 11360 от 15.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11392/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "КОБ ПРОЕКТ" гр. Пловдив срещу решение № 1561/2012 г. на Административен съд Пловдив, по адм. д. № 2734/11 г. с което жалбата му срещу РА № 131101494/2011 г. потвърден с Решение № 891/2011 г. на директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ТД Пловдив при ЦУ на НАП, е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съдопроизводствени нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост. Претендират се разноски. Ответната страна - Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- Пловдив при ЦУ на НАП, сега с променено наименование дирекция "ОДОП" чрез юрк. Гинина моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение - оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд в настоящия състав преценява постъпилата жалба за допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По съществото на спора съдът съобрази следното: В рамките на извършената съдебната проверка АС Пловдив е приел, че обжалваният пред него РА е издаден от компетентен орган, в съответствие със законовите изисквания за форма, съдържание и при спазена процедура по издаването и връчването му. Същите обстоятелства не се оспорват от страните. РА е оспорен пред административния съд в частта, в която е отказан данъчен кредит по фактурите от следните доставчици: "Боник 2006" ЕООД, "Интер глобул СВ" ЕООД, "Волма Трейд" ЕООД, "Навигатор" ЕООД и "Никол 82" ЕООД, както и в частта, в която е начислен допълнително корпоративен данък във връзка с преобразуването на финансовия резултат със сумата оп фактурата от "Интер глобул СВ" ЕООД. По фактурата от "Боник 2006" ЕООД е установено в хода на ревизията, че е осчетоводена от жалбоподателя и доставчика му, но със стойности в нея, които се разминават. Установено е, че между страните е издадена и друга фактура с № 217/7.11.2007 г., която е представена от жалбоподателя, но последният не представя ф. № 232/29.11.07 г. Приходният орган е направил извод, че ревизираният субект е упражнил право на данъчен кредит по документ, който не притежава. Административният съд е възприел констатациите и изводите на приходния орган. Обсъдил е представеното от жалбоподателя уведомително писмо от 30.01.2008 г. до ТД на НАП, с което се иска промяна на номера и датата на фактурата, отразена в дневниците на жалбоподателя, като е посочил, че то не промяна констатацията на приходния орган, тъй като разликата не са състои само в неправилно отразяване номера на фактурата, тъй като "Боник 2006" ЕООД е отразил и двете фактури в дневниците си. Решението на съда в тази част от спора е правилно. Установената фактическа обстановка, действително обосновава извода за упражняване на данъчен кредит по непритежавана фактура, а не по фактура с грешно посочен номер при записа й в регистрите. По отношение на фактурата от "Интерглобул СВ" ЕООД приходният орган е приел, че не документира реално извършена доставка. Прието е, че фактурата е свързана с представения договор от 19.10.2007 г. за цялостно рекламно обслужване, което е свързано с изготвяне на рекламни материали и услуги, разходи за хонорар и престой, наем на сцени и помощен персонал по реализацията на три концерта на група по фламенко с ръководител Антонио Хередиа в градовете София, Пловдив и Варна, като за отчитане на резултатите от договора е представен протокол от 28.09.2008 г. Приходният орган е приел, че от съдържанието му следва, че по договора са уговорени два вида насрещни престации- посредническа дейност за реклама в радиа, за които е установено, че имат директни взаимоотношения с ревизирания субект и изготвяне, и планиране на реклама по подготовката и организацията на трите концерта, за които не са ангажирани доказателства за реалното им осъществяване. Установено е също така, че към фактурата е издаден касов бон, който не е издаден от фискално устройство, регистрирано и въведено в експлоатация от доставчика. Административният съд въз основа на преценка на събраните доказателства в хода на съдебното обжалване и тези, събрани в хода на ревизията е стигнал до извод за недоказаност на участието на "Интерглобул СВ" ЕООД в организацията и провеждането на концертите, както и за недоказаност на извършената реклама по радио. Въз основа на анализираните документи съдът е приел, че изводът, който се налага е, че организатор на концертите е жалбоподателя. Решението на административния съд е правилно и в тази част от спора. Жалбоподателят, чиято е била доказателствената тежест да ангажира доказателства за твърдяните от него факти, не е представил такива нито в хода на административното обжалване, нито пред съда за наличие на кадрова и материална обезпеченост за изпълнението на доставката. Приходният орган е отказал правото на данъчен кредит по фактурите от "Волма Трейд" ЕООД с предмет консултации. Изводите на приходният орган са за недоказаност на персоналната обезпеченост на доставчика за изпълнение на доставката. Съдът е отхвърлил жалбата и в тази част приемайки, че не са ангажирани доказателства за договорни отношения между доставчика и Стоян Панев, изготвил обяснителната записка, както и такива относно възлагането на услугата на ел. специалиста С. Панев, както и с арх. Христо Хаджиганев, изготвил обяснителната записка в част "архитектурна". Настоящият съдебен състав преценява като обосновани и правилни изводите на съда. По делото не са представени доказателства, установяващи, че лицата, изготвили проектите, представени по делото са в договорни отношения с посочения доставчик. Неоснователно е възражението на касатора, че не разполага с каквито и да било възможности да обори констатациите на данъчните органи, тъй като на данъчните субекти не са делегирани правомощия за извършване на проверки и изискване на доказателства от трети лица. В хода на съдебното обжалване на РА, в производството пред административния съд, жалбоподателят е разполагал с възможността, предоставена от чл. 192 от ГПК във вр с чл. 144 от АПК, да изиска от третите неучастващи по делото лица ( каквито са доставчиците му) представяне на документи за установяване на възникнали правоотношения между тях и лицата, за които се поддържа, че конкретно са извършили консултациите и са изготвили проектите. По делото липсват данни, жалбоподателят да се е възползвал от тази възможност. По аналогични на горните съображения, настоящият съдебен състав преценява като неоснователна касационната жалбата срещу решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказа на данъчен кредит по фактурата от "Никол 82" ЕООД. Правилно е решението на административния съд и в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА относно отказания данъчен кредит по фактурата от "Навигатор" ЕООД. Настоящият съдебен състав напълно споделя извода на административния съд относно липсата на достоверна дата по договора между "Навигатор" ЕООД и Денис Асланов. Дори при данни по делото за обратното, този договор, както и трудовите договори с лицата Донка Панева и Олга Панева не доказват наличие на подготвен персонал при доставчика за изпълнението на договора с жалбоподателя, тъй като по делото не са представени доказателства, че тези физически лица имат необходимата квалификация за извършването на договорената услуга. Неоснователно е позоваването от касатора на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (решение по съединени дела С-80 и С-142/11), както и на Съда по правата на човека (решение по делото Булвес), тъй като в главните производства по тези дела реалността на доставките е била установена. Правилно е решението на административния съд и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно определения с него допълнителен корпоративен данък. Както правилно е приел съдът, констатацията на приходния орган, че фискалният бон към фактурата от "Интерглобул СВ" ЕООД не изхожда от ФУ, регистрирано от доставчика, не е оборена и е основание за непризнаване на разхода по фактурата и преобразуване на финансовия резултат на дружеството с размера й. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че не са налице касационните основания, сочени от касатора. Решението на административния съд е правилно, поради което следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд