Решение № 15500 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16457/2010 г.

Решение № 15500 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16457/2010 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Гранично полицейско управление - Летище Варна против решение № 2284 от 08.11.2010 г., постановено по адм. д. № 2825/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът - Георги Любенов Иванов, в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстнанционният съд е отменил заповед № 27/18.06.2010 г. на началника на Гранично полицейско управление - Летище Варна, с която на Георги Любенов Иванов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат Административен съд гр. Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните норми на ППЗМВР и Инструкция № Iз-435/15.03.2007 г., поради което е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в противоречие на материалноправната норма на чл. 23, ал. 4 от Инструкция № Iз-435/15.03.2007 г. за вида, издаването, ползването, подмяната, отчета и съхраняването на служебните документи за самоличност на служителите на МВР и на картите и пропуските, издавани на държавни служители от други ведомства, е незаконосъобразен и необоснован. Първоинстанционният съд неправилно е изтълкувал и приложил нормата на чл. 23, ал. 4 от Инструкцията като е приел, че същата регламентира само случаите на носене на служебната карта по време на работа. Съгласно тази норма служебните карти и пропуски се носят отделно от паспорти, портфейли и други карти и лични документи. Мъжете носят служебните карти завързани с конец и закопчани с безопасна игла за джоба на сакото или ризата, а служителките - закопчани в личните им чанти. Разпоредбата се намира в Раздел шести от Инструкцията, озаглавен "Съхраняване на картите и пропуските". От нейното систематическо тълкуване и при разглеждането й във връзка с останалите разпоредби от раздела, се налага извод, че докато в ал. 1 е формулирано общото задължение на служителите да съхраняват добре и да пазят от открадване, загубване, повреждане или унищожаване визираните документи, в ал. 4 това задължение е конкретизирано с императивното изискване те да се държат отделно от паспорти, портфейли и други карти и лични документи. Спазването на задължението по ал. 4 е гаранция, че при съхраняването им по този начин се намалява риска от открадване, загубване, повреждане или унищожаване. Поради това, независимо, че в нормата е посочен и начина на носене на служебната карта по време на работа, то цитираното изискване се отнася и за съхраняването на служебните документи извън работно време. В случая по несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че служебната карта на жалбоподателя е била държана в разрез с посоченото по-горе нормативно изискване. Поради това, независимо от обстоятелствата, при които е станала кражбата на портфейла, в който е била съхранявана служебната карта при настъпилия краен резултат, а именно, кражба и на служебната карта, е налице основанието на чл. 227, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Ето защо като е направил извод, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните норми на ППЗМВР и Инструкция № Iз-435/15.03.2007 г. за вида, издаването, ползването, подмяната, отчета и съхраняването на служебните документи за самоличност на служителите на МВР и на картите и пропуските, издавани на държавни служители от други ведомства, Административен съд гр. Варна е постановил решение в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,