Решение № 219 от 10.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Панчева чрез адв.М. Манолова САК срещу Решение 5111 от 27.07.2022 год. постановено по адм. дело 3921 по описа за 2022 год. на Административен съд София-град. Изложени са съображения за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от нов състав. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град в съдебно заседание чрез юрисконсулт Петрова оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е решение 2153-21-174 от 12.04.2022 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на А. Панчева срещу разпореждане [номер] от 01.01.2022 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, с което считано от 25.12.2021 год. пенсията за осигурителен стаж и възраст е преизчислена на основание §7е, ал.1 и 2 от ПРЗ на КСО в размер на 432, 78 лева. От фактическа страна по делото е установено следното: А. Панчева получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст отпусната с разпореждане [номер] от 28.08.2009 год. на основание чл.68, ал.1-3 от КСО в минимален размер съгласно чл.70, ал.7 от КСО. С разпореждане [номер] от 23.10.2009 год. личната пенсия за ОСВ е изменена съгласно чл.99, ал.1, т.6 от КСО в размер на 266, 98 лева при зачетен осигурителен стаж 34 години 00 месеца и 08 дни трета категория труд и индивидуален коефициент 1, 327. С разпореждане [номер] от 01.07.2021 год. на основание чл.100 от КСО пенсията е осъвременена и считано от 01.07.2021 год. е определен размер на същата от 396, 17 лева. С процесното разпореждане [номер]/01.01.2022 год. считано от 25.12.2021 год. пенсията на Панчева е преизчислена на основание §7е, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО като е определен месечен размер на същата от 432, 78 лева и отчетен общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд 34 год. 00 мес. 08 дни. При индивидуален коефициент 1,327 и средномесечен осигурителен доход за периода 08.2008 год. 07.2009 год. от 537,95 лева е определен доход за изчисляване на пенсията в размер на 537,95 лева. Изчислен е процент по чл.70, ал.1 от КСО общо 45,90 % , както следва: 34 год. 00 мес. х 1,35% = 45,90 %. Съгласно чл.70, ал.1 от КСО е определен размер на пенсията от 327,66 лева /45,90% от 713.86 = 327,66/. На основание §3, ал.1 от ПЗР на ЗБДОО/2013 год. е определен размер 327, 66 х 1, 098 = 359, 77 лева. На основание чл.100 от КСО/2014 год. е извършено осъвременяване на пенсията като е определен размер от 369,48 лева /359,77 х 1.027/. На основание чл. 100 от КСО/2015 год. е извършено осъвременяване на пенсията като е определен размер от 376, 50 лева /369,48 лева х 1.019/. На основание чл. 100 от КСО/2016 год. е извършено осъвременяване на пенсията като е определен размер от 386, 29 лева /376,50 лева х 1.026/. На основание чл. 100 от КСО/2020 год. е извършено осъвременяване на пенсията като е определен размер от 412, 17 лева /386,29 лева х 1.067/. Крайният размер на пенсията е изчислен след извършено на основание чл. 100 от КСО/2021 год. осъвременяване на пенсията като е определен размер от 432, 78 лева /412,17 лева х 1.050/ с разпореждане [номер]/01.01.2022 год. Срещу това разпореждане Панчева подава жалба, която е разгледана от Директора на ТП на НОИ София-град, който с решение 2153-21-174/12.04.2022 год. я оставя без уважение с мотив, че пенсията и е правилно изчислена, тъй като с § 7е, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО се въвежда нов ред за определяне на размера на пенсиите, при който се увеличава тежестта на придобития осигурителен стаж. Според административният орган не е възможно извършване преизчисляване на пенсиите за 2018 год. и 2019 год. с исканите от жалбоподателката проценти от 3, 8 и съответно от 5, 7, тъй като тези проценти са приложими само за 2018 год. и за 2019 год. и приложението им не е осъвременяване съгласно чл.100 от КСО. Тези проценти не се прилагат при преизчислението на пенсиите считано от 25.12.2021 год. с тежест 1, 35 на сто за всяка година осигурителен стаж. С обжалваното решение съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След като е анализирал относимите разпоредби съдът е приел, че за 2017 год. пенсиите не подлежат на осъвременяване по реда на чл.100 от КСО, а преизчисляването се определя от прилагането на по-високата тежест на всяка година осигурителен стаж съобразно регламентираната в чл.70, ал.1 от КСО формула за изчисляване на пенсиите. За 2018 год. отново не е налице осъвременяване на пенсиите по реда на чл.100 от КСО, тъй като и за тази година преизчислението се определя от прилагането на по-високата тежест за всяка година осигурителен стаж съобразно формулата по чл.70, ал.1 от КСО. За 2019 год. съображенията на първоинстанционният съд са, че съгласно §7б, ал.1 от ПЗР на КСО пенсиите не се осъвременяват по чл.100 от КСО като размерът им се увеличава считано от 01.07.2019 год. с 5, 7%. Съгласно §7в, ал.1 от ПЗР на КСО пенсиите отпуснати с начална дата до 31.12.2018 год. се преизчисляват от 01.07.2019 год. с 1,2 % за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж като според ал.2 доходът не се променя, след което същите се осъвременяват, преизчисляват и индексират съобразно нормативната уредба действаща от датата на отпускането и до 30.06.2019 год. Съгласно § 7б, ал.2 от ПЗР на КСО всички отпуснати пенсии до края на 2018 год. да се увеличат с 5, 7% към 30.06.2019 год., но съгласно § 7в, ал.3 следва да се извърши сравнение между размера на пенсията при преизчислението по реда на §7в, ал.1 и размера ,който би се получил при увеличението по §7б, ал.2 като се определи пенсия в размер по-висок от двете суми. Съдът е приел, че както по §53 от ПЗР на ЗИДКСО, така и по §7б и §7в от ПЗР на КСО преизчисляването на пенсията чрез повишаване на коефициента на осигурителния стаж не се кумулира с увеличението с 3,8% съответно с 5, 7%, т.е. прилага се единият или другия механизъм в зависимост от това кой е по-благоприятен за лицето. Този принцип е заложен и в нормата на §7е, ал.1 от ПЗР на КСО, съгласно който пенсиите отпуснати с начална дата до 24.12.2021 год. се преизчисляват считано от 25.12.2021 год. с 1, 35% за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Преизчислението се извършва без промяна на дохода, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба действаща към датата на отпускането и до 24.12.2021 год. като преизчисляването се извършва ако е по-благоприятно за лицето. Въз основа на така приетото първоинстанционният съд намира за неоснователно възражението на Панчева касаещо исканото увеличение на пенсията и за 2017 год., 2018 год. и 2019 год. съответно с 2, 364%, 3, 819% и 5, 7%. С § 53, ал.3 и § 7б, ал.2 от ПЗР на КСО не е предвидено общо увеличение със съответния процент на целия размер на пенсията, а се предоставя алтернатива на заложената формула на преизчисление, така че да се гарантира целеното през годините нарастване на пенсията. Преизчисленията по § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО и по §7в, ал.2 от ПЗР на КСО за 2019 год. не могат да се насложат върху преизчислението по §7е, ал.2 от ПЗР на КСО, тъй като по същество те се заместват от него, а увеличенията по § 53, ал.3 и §7б, ал.2 са неприложими доколкото след преизчислението по §7е, ал.2 няма как да е изпълнена хипотезата на § 53, ал.3 и § 7б, ал.2 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на касатора и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. В унисон с разпоредбата на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов - ДВ, бр. 77 от 2021 год. в сила от 25.12.2021 год.) пенсионният орган правилно е приложил новия процент за тежест на осигурителния стаж във формулата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на А. панчева по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО спрямо сбора на осигурителния и стаж без превръщане, каквото именно е изискването на посочената разпоредба. Определените в § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО 1,35% са приложени правилно по отношение на стажа с продължителност от 34 години без превръщане. Според § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО преизчисляването по ал. 1 се извършва без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба действаща от датата на отпускането и до 24 декември 2021 год. включително. За да прецени по предмета на спора какво точно включва осъвременяването, преизчисляването и индексирането на вече преизчислената по реда на ал. 1 пенсия и дали в конкретния случай са извършени всички осъвременявания, преизчисления и индексации съобразно нормативната уредба действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателката до 24.12.2021 год. първоинстанционният съд е извършил подробен, точен и законосъобразен анализ на нормите и фактите по делото. Констатирал е, че пенсията на жалбоподателката имайки предвид разпорежданията е преизчислена през 2013 год., 2014 год., 2015 год. и 2016 год. През 2020 год. и 2021 год. пенсията е осъвременявана със съответните разпореждания на основание чл.100 от КСО. За 2017 год. пенсиите се преизчисляват на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), която от своя страна препраща към нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО. С чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 год. е определен процент по чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване 1, 126 на сто. През 2017 год. пенсиите не са осъвременявани по реда на чл. 100 от КСО, а са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО. Така този процент от 1,1 е станал 1,126. По същия начин е извършено и преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с разпореждането потвърдено с процесното решение като е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,35% за стажа без превръщане в трета категория. Правилен е изводът, че обективно не е възможно прилагане на преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията. Приложеният процент за всяка година осигурителен стаж се покрива и надвишава полагащия се за 2017 год. процент, поради което правилно пенсионният орган не е приложил това преизчисление по реда на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. За 2018 год. пенсиите се преизчисляват от 01.07.2018 год. също на основание § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год., но нормата е претърпяла промяна с § 3, т. 35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 год. (ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 год. в сила от 1.01.2018 год.). Налице е и промяна в разпоредбата на чл.70, ал.1 от КСО към 01.07.2018 год., а с чл.11 от Закона за бюджета на ДОО през 2018 год. е определен процентът по чл.70, ал.1, изр.първо от КСО- 1,169. През 2018 год. отново не е налице осъвременяване по реда на чл. 100 от КСО макар извършените преизчисления да включват в себе си величини получени по реда на чл. 100 от КСО. През тази година обаче освен преизчисляването на пенсиите по реда на § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. (в редакцията за 2018 год.) е предвидено и увеличение по реда на новата разпоредба на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. като този увеличен размер се съпоставя с размера изчислен при преизчисляването по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. и на лицата се отпуска по-благоприятния от двата размера. Съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. размерът на пенсията определен по реда на ал. 2 се сравнява с размер определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т.е. към 30.06.2018 год. с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето от КСО, т.е. с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. В конкретния случай от 1,126% за 2017 год. процентът за всяка година осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 от КСО е нараснал до 1,169%. Това е и приложеното през 2018 год. увеличение на пенсиите към 30.06.2018 год., с което е сравнен размерът получен при преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. Извършването на изчисления на размера на пенсията по реда на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. не попада в обхвата на разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не е нито осъвременяване, нито преизчисляване, нито индексация. През 2019 год. § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. е отменен с § 3, т. 26 от ЗПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2019 год., но едновременно с това с § 3, т. 25, б. б" са приети нови разпоредби на § 7б и § 7в от ПЗР на КСО. Съгласно тези разпоредби и през 2019 год. не е извършвано осъвременяване на пенсиите по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите като по реда на § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 год. е увеличен с 5,7 % и по реда на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,2% (при 1,169% през 2018 год.). Идентични за тази година са изводите относно преизчислението и увеличението за 2018 год. Фактическата констатацията на административния съд, че пенсионният орган правилно е изпълнил разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО като след преизчислението на пенсията на жалбоподателката по реда на ал. 1 от същия параграф, е приложил само извършените от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 год. осъвременявания по чл. 100 от КСО е довела до адекватен правен извод, че преизчисленията по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. за 2017 год. и 2018 год. и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 год. са обективно неприложими поради препокриването им от процесното преизчисление по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, а увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. и § 76, ал. 2 от ПЗР на КСО не се обхващат от разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост в това число и възражението за недопускане от страна на първоинстанционният съд на исканата съдебно-икономическа експертиза. Спорът в настоящото производство е правен и правилно съдът е преценил, че не са необходими специални знания за разрешаването му. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение. Следва да се осъди А. Панчева да заплати на ТП на НОИ София-град разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,