Решение № 7145 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3279/2014 г.

ВАСV отделение28.05.2014 г.докладчик Бисерка Цанева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3296 от 27.12.2013 г. по адм. дело №2480/2007 г. на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА Областна администрация - Варна да заплати на Делянка Стефанова Мандева и Валентин Стефанов Стефанов от гр. Варна, разноски по делото в размер на 300 /триста/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7145 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3279/2014 г., V о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на Варненска област, подадена чрез процесуален представител юрк. Левкова, срещу решение № 2396 от 27.12.2013 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2480/2007 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответниците Делянка Стефанова Мандева и Валентин Стефанов Стефанов, чрез процесуален представител адв. Дюлгерова с представена по делото писмена защита, излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за производството пред ВАС. Заинтересованите страни Диана Колева Стефанова, Тодорка Иванова Димитрова, Росица Иванова Влахова и Димитричка Иванова Димитрова не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като изразява становище за правилно съдебно решение като краен резултат. Счита, че административният съд е следвало да прогласи нищожност на обжалвания административен акт поради и което следва решението в тази част да бъде отменено и да бъде прогласена нищожност на оспорения административен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-06-7706-318 от 29.11.2006 г., с която областния управител на Варненска област на осн. § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ е изменил Заповед № РД-1-7706/382/19.09.2002г. на Областния управител, с която е одобрен ПНИ на СО"Перчемлията", з-ще Виница, община Варна, в частта за имот № 1109 /преди изменението/, съответно имоти № 392 и № 1278 след допуснатото изменение.Съдът е отменил като незаконосъобразна заповедта в оспорената част, като е приел, че съгласно чл. 28б, ал. 11 от ППЗСПЗЗ, плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ /помощен план и план на новообразуваните имоти/ се съхраняват и поддържат от общинската администрация до одобряването на кадастралната карта, а след одобряването й - от Агенцията по кадастър. Разпоредбата на чл. 28в от ППЗСПЗЗ /в редакцията й от 04.04.2003 г., ДВ, бр. 31/ предвижда, че влезлият в сила план на новообразуваните имоти може да се изменя в случаите по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ по искане на заинтересованите лица до органа по чл. 28б, ал. 11. Процесната заповед е е постановена от орган, нямащ законова компетентност, поради и което влече като последица нищожност на оспорения акт. Отделно от това съдът е констатирал, че заповедтта е издадена в нарушение разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1, пр. второ от ПЗРЗСПЗЗ. Установил е, че към момента на издаване на заповедта е констатиран решен спор за материално право между страните. С влязло в законна сила съдебно решение, Диана Стефанова е осъдена да предаде владението върху реална част от 270 кв. м от ПИ № 1109 по ПНИ на с. о. "Перчемлията" в землището на кв.Виница, общ.Варна. Предвид това, съдът приел, че не следва да изпраща преписката на компетентния орган за произнасяне по искането на Диана Стефанова за изменение на ПНИ, до колкото същата е призната за несобственик на имот № 392 по ПНИ на с. о. "Перчемлията", з-ще Виница, общ.Варна. Съдът е съобразил нововъзникналите обстоятелства за разрешения спор за материални права, поради и което е отменил процесната заповед. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. При постановяване на решението са обсъдени всички фактически обстоятелства, релевантни за правния спор относно законосъобразността на заповед № РД-06-7706-318 от 29.11.2006 г. на областния управител на област Варна. С процесната заповед е изменена заповед от 19.09.2002 г. на областния управител на област Варна , с която е одобрен ПНИ в м. Перчемлията, като се заличават им. № 1189 и 1190 и се одобряват имот № 392 и имот № 1277 /наследници на Д. Ангелов/ и им. № 1278 /наследници на В. Димитров/. Основание за изменението е било искане за поправка на непълноти и грешки за имот № 392 предвид нотариален акт № 166/18.02.1997г. за дарение на имота. От заключението на експертизите е установено, че при проектиране на им. № 1277 и 392 са съобразени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. При произнасянето правилно е съобразено влязло в сила съдебно решение № 264/11.03.2011 г., постановено от ВОС по гр. дело № 2196/2010 г., по реда на чл. 108 от ЗС, с което Диана Стефанова е осъдена да предаде владението върху реална част от 270 кв. м от ПИ № 1109 по ПНИ на с. о. "Перчемлията" в землището на кв. Виница, общ. Варна. Напълно се споделят от настоящият състав на ВАС и изводите , че процесната заповед е в нарушение на § 4к, ал. 8, т. 1, пр. 2 от ПЗР ЗСПЗЗ, поради и което се явява незаконосъобразна, но доколкото спорът за материалното право е решен по съдебен ред с решението по чл. 108 от ЗС, то преписката не следва да се изпраща на компетентния административния орган. Съгласно чл. 28б, ал. 11 от ППЗСПЗЗ плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ /помощен план и план на новообразуваните имоти/ се съхраняват и поддържат в актуално състояние от Агенцията по кадастъра. Разпоредбата на чл. 28в от ППЗСПЗЗ /в редакцията й от ДВ, бр. 31/04.04.2003 г./ предвижда, че влезлият сила план на новообразуваните имоти може да се изменя в случаите по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ по искане на заинтересуваните лица до органа по чл. 28б, ал. 11, т. е. до Агенцията по кадастъра /понастоящем Агенция по геодезия, картография и кадастър/. Касае се за специална процедура, която се развива по реда на чл. 53 - 55 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тази хипотеза областният управител не е компетентен да назначава комисия за разглеждане на молбите и възраженията срещу влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Това правомощие му е предоставено съгласно разпоредбата на чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ при първоначалното изготвяне на плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и при искане за тяхното изменение. Ето защо се касае за нищожен административен акт, предвид липсата на компетентност на областния управител за издаването му. В тази връзка административния съд е следвало да отменени оспорения акт с най-тежкия порок по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на компетентност и да прогласи неговата нищожност. Вместо това съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението, като краен резултат на спора е правилно, като правните съображения за липсата на компетентност са обсъждани от съда, както е видно от мотивите към решението. Независимо че съдът е обявил незаконосъобразността на заповедта на областния управител, вместо да прогласи нищожността й, решението следва да се остави в сила, тъй като и в единия, и в другия случай се постига съответният на целта на проверката правен резултат, при който се премахват правните последици на акта. При този изход на процеса с оглед направеното искане от ответниците за заплащане на разноски по делото, следва на основание чл. 143, ал. 1 от АПК да бъде осъдена Областна администрация - Варна да им заплати разноски по делото в размер на сумата 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за тази инстанция по договори за правна защита и съдействие № 0000248597 и № 0000248598 от 23.04.2014 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

3