Решение № 9724 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5216/2012 г.

Решение № 9724 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5216/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жаба на Марияна Петрова Филева от гр. София против решение № 516/06.02.12 г. по адм. д. № 4223/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Претендира деловодни разноски. Ответникът, Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, представляван от адв. Стоичкова, поддържа становище за основателност на касационната жалба. Ответницата Светломира Любенова Бинева, лично и чрез адв. Иванов, надлежно упълномощен, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на Бинева в първата инстанция е Заповед № РД-18-3/11.01.11 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри на част от Район "Витоша", Столична община, вкл. Драгалевци и Симеоново в съответни граници, в частта относно границата между имоти с идентификатори 68134.2045.172, собственост на оспорващата и 68134.2045.169, собственост на Марияна Петрова Филева. Оплакването за незаконосъобразност на заповедта е мотивирано с несъответствие на площта на имота с идентификатор 168134.2045.172 по кадастралната карта с документа за собственост. За да постанови обжалваното отменително заповедта в оспорената й част решение, Административен съд София-град е приел, че същата е издадена в нарушение разпоредбите на чл. 41 и чл. 43 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и на административнопроизводствените правила по чл. 9 и чл. 35 АПК. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Установено по делото е, че по одобрената с обжалваната заповед кадастрална карта, границата между двата имота е определена по намираща се на място ограда и че за местността няма предходен влязъл в сила кадастрален или регулационен план /констатации в писменото заключение на съдебнотехническата експертиза, неоспорено от страните/. Тези данни са били налице и в процеса на изработване на кадастралната карта. Ето защо, противно на възприетото от решаващия съд, административният орган е издал обжалваната заповед след събиране на относимите доказателства и при изясненост на релевантните факти. Границата между двата имота е решена в условието на чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗКИР вр. с чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, ред., ДВ, бр. 16/2006 г., действала към датата на издаване на административния акт. Разпоредбата на цитирания чл. 14 от Наредбата императивно сочи източниците на данни при определяне границите на поземлените имоти и ги степенува по приоритет, предвид което в унисон с материалния закон, административният орган, при липсата на обозначаване границите на имота по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗКИР /чрез регламентирани трайни знаци за сметка на собственика/, е ползвал следващия по приоритет източник на данни, а именно - съществуващата на място материализирана граница между имотите. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР границите на поземлените имоти се установяват от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3. Изискването на закона тук е за съответствие на означените чрез способа по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници на поземления имот с документа за собственост. В тази връзка изложеното относно приложението на тази разпоредба сочи на материалноправна незаконосъобразност на решението. При наличието на материализирана граница несъответствието в площта на имотите по кадастралната карта с тази по документите за собственост се отстранява по реда на чл. 53 ЗКИР. С оглед горното, решението като неправилно поради нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорването се отхвърли. При този резултат на касационната жалбоподателка Филева се следват разноските за двете съдебни инстанции, своевременно поискани и доказани в размер на 805 лв. На Агенцията по геодезия, картография и кадастър следва да се присъдят поисканите за първата инстанция разноски в размер на 150 лв. /л. 104/. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение