Решение № 15618 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9394/2014 г.

Решение № 15618 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9394/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Столична здравно осигурителна каса чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение без дата на Софийски градски съд по адм. дело № 05212/2006 г. С него се отменя заповед № РД-13-954/3.11.2006 г. на директора на СЗОК с която на ЕТ "Д-р Недка Христова Амбулатория за специализирана медицинска помощ - индивидуална практика" гр. София е наложена санкция по чл. 50, ал. 3 от индивидуален договор № 22-2192/2006 г. и чл. 238, ал. 3, т. 6 от НРД - 2006 г. финансова неустойка в размер на 853.37 лева представляваща стойността на превишение, изчислена съгласно т. ХI. Д от Приложение № 16 от НРД 2006 г. за констатираното с финансов протокол № Ф-831/7.09.2006 г. превишение изразяващо се в превишение с повече от 35% на регулативните стандарти за първо тримесечие на НРД 2006 г. в частта направления за МДД за остри случаи. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, ЕТ "Недка Христова АСМПИМ" чрез адвокат Ганев взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователностна жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба от ЕТ "Недка Христова АСМПИМ", представляван от д-р Недка Иванова Христова Чакърова срещу цитираната заповед за прилагане на санкции на основание чл. 50, ал. 3, т. 5 от индивидуален договор за 2006 г. и чл. 238, ал. 3, т. 6 от НРД 2006 г. - финансова неустойка за превишение на регулативни стандарти за първо тримесечие на 2006 г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че в административното производство по издаване на заповедта са допуснати множество нарушения, които опорочават фактическите констатации на органа и са основание за отмяна на заповедта само на това основание като незаконосъобразна. Наред с това е допуснато и нарушение на материалния закон, което е самостоятелно отменително основание. Наред с това е прието, че и от доказателствата, приложени в съдебното производство не се установяват нарушенията, вменени за извършени от жалбоподателя. При констатациите е изведен правен извод за незакоконосъобразност на заповедта. Решението е правилно. При постановяване на решението първоинстанционния съд правилно е установил, че констатациите в протокола за установяване на нарушение още в административното производство пред органа не са скрепени с доказателствена сила, която да размени доказателствената тежест при оспорване в съдебната фаза. При това положение при анализ на съществуващите доказателства съдът е извел обосновани на доказателствата изводи относно фактите от съществено значение за правилното решаване на спора. Наред с това, правилно е констатирано нарушение на материалния закон, тъй като относно санкцията за нарушение през 2005 г. е приложим НРД за 2005 г. а не НРД за 2006 г. както приема административният орган в обжалваната заповед. В мотивите си съдът правилно приема, че не се установява извършено нарушение от изпълнителя по индивидуалния договор, тъй като от страна на административния орган са допуснати нарушения във връзка с връчване на съответната методика, включваща и месец декември 2005 г. за определяне на РС на изпълнителя на медицинска помощ, поради което не могат да бъдат нарушени, след като не са били връчени. При проверката за правилността на решението с оглед на сочените в касационна жалба касационни основания такива не констатират, както и при служебната проверка за правилността на решението поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски своевременно поискани и доказани в размер на 300 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение