Решение № 14242 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3978/2018 г.

Решение № 14242 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3978/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 793/12.02.2018 г., постановено по адм. д. № 10057/2017 г. по описа на Административен съд С. – град (АССГ), с което е отменено негово решение № 513000-36769/18.08.2017 г. в частта му, с която се отказва предоставяне на достъп до обществена информация по т. 2 и т. 3 от заявление с вх. № 513004-35/08.08.2017 г. и е върната преписката за произнасяне в тази част съобразно мотивите на съда. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, че исканата информация касае данни, които са предмет на досъдебно производство и образувана прокурорска преписка и за нея се прилага реда за достъп по НПК, а не Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), поради което е и без значение изследването на въпроса относно характеризирането й като друг вид защитена информация. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде потвърдено оспореното решение на директора на СДВР. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Б. И. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че и касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 793/12.02.2018 г., постановено по адм. д. № 10057/2017 г. по описа на АССГ е отменено решение № 513000-36769/18.08.2017 г. на директора на СДВР в частта му, с която се отказва предоставяне на достъп до обществена информация по т. 2 и т. 3 от заявление с вх. № 513004-35/08.08.2017 г., подадено от Б. И. и е върната преписката за произнасяне в тази част съобразно мотивите на съда. Административният съд е приел, че ответникът е задължен субект по смисъла на чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), поисканата информация е свързана с неговата дейност и дава възможност на заявителя да си състави мнение за нея, както и не са налице основания са се приеме, че представлява "друга защитена тайна" по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, поради което и постановения отказ да бъде предоставена се явява незаконосъобразен. Така постановено съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на АССГ. Административният съд е приел оспорването на Б. И. за допустимо като подадено в срок от адресат на акт, с който не е удовлетворено изцяло подадено от него искане за достъп до обществена информация. По делото не е налице действителен спор относно фактите, които правилно са установени от първата инстанция при съобразяване със всички събраните по делото доказателства, а именно, че Б. И. е поискал от директора на СДВР информация относно: 1. Вид на регистрирано престъпление, 2. Време на извършване на регистрирано престъпление и т. 3 място на извършване на регистрирано престъпление. С оспореното пред АССГ решение на директора на СДВР е предоставен достъп до информацията по т. 1 и е отказан достъп по т. 2 и т. 3 като е прието, че търсената информация е такава по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ – представлява друга защитена тайна, в случаите предвидени в закон, защото се "касае за данни, предмет на досъдебно производство и прокурорска преписка, а реда за същите е регламентиран в НПК.". Правилно и законосъобразно АССГ е обосновал извод, че Б. И. не е поискал информация по конкретни досъдебни производства или прокурорски преписки, за да е приложим реда по НПК, а информация, която би трябвало да се съхранява в информационните фондове на МВР като обобщени данни. Обосновано АССГ е приел, че от начина на формулиране на оспорения отказ не е ясно доколко административният орган се позовава на класифициране на търсената информация като служебна тайна, защото е включена в списъка на категориите информация, определен от министъра на вътрешните работи. Към касационната жалба е приложено указание вх. № 12030/2011 г. на заместник главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, което не е в подкрепа на касационните основания доколкото съдържа тълкуване на закона в синхрон с мотивите на първата инстанция относно приложното поле на ЗДОИ. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна не е направила разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,